Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
09.11.2014 11:32 - „И КАКВО ПРАВИШ СЕГА ПО ЦЯЛ ДЕН ?”
Автор: planinitenabulgaria Категория: Лични дневници   
Прочетен: 2516 Коментари: 6 Гласове:
11


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

                „И  КАКВО  ПРАВИШ  СЕГА  ПО  ЦЯЛ  ДЕН ?”

 

     Поече от седем години този въпрос, отправен към мен от бившите ми колеги, които срещам и от непознаващи ме достатъчноq предизвиква в мен някакъв вътрешен протест. А този въпрос ми се задава често, защото работата ми бе такава, че познавах половината София, а за другата половина казвам на шега, че тя познаваше мен.

      Не си представях така живота след пенсионирането си, но не съм и предполагал, че тогава ще бъда по-зает отколкото когато работех. А аз наистина работех много и неуморно. Доказателство за това са трите къщи, които оставих, построени с моите ръце – една зимна, една лятна и страхотен гараж с декоративен каменен зид, който е етаж първи от мой проект за къща с еркери, каквито има по Балкана. Няма за кого  да продължа делото и започнатото ще остане в този вид. Вътрешното обзавеждане на всичко това също е мое дело.

    След пенсионирането ми обаче не друг, а аз поставях задачите си. И така си ги  поставях/м/, че съм непрекъснато зает. Първите ми две години минаха в завършване и украса на зимната къща. Горният етаж украсиих с елементи от дърво с фантастични форми. Една година ми отне да направя каменен параклис на вилата, ведно с трикемеров римски мост. Направих и навес за два автомобила със специална конструкция, при която първо покрива бе вдигнат след сглобяването му на земата на специални магарета и после монтажът подължи от горе на долу. Стана едно бижу на 8 метални подпори и стабилиизатори по вертикала и хоризонтала. За под отлях двойно армирании плочи 60 х 60 х 5 см, които са толкова здрави, че не само тежък джип ще издържат, но дори Успелият на 33 да стъпи върху тах, пак няма да се потрошат. Други работи имах по ремонта на дома ни. Много труд и време ми отнема работата по градината, където произвеждам повече неща, отколкото са ни необходими и подарявам част от тях. Имам 5 асми с декоративна тръбна конструкция, които дават над 200 кг. грозде. Макар да имаме парно в блока, ние ползваме камина на дърва. А покрай нея колко работа има. Дървата осигурявам от съседите по вила, на които режа при нужда стари или излишни дървета, но те са толкова много, че вече 9 години аз не съм купувал дърва и имам на склад много кубици. Тези дърва се нарязват, превозват, нацепват, после отиват на тавана на шестия етаж, а кооперацията ни няма асансьор.

   Последнте две задачи бяха ремонта на едни прекрасен таван – първата задача - който заменихме срещу нашия. Таваът измазах, направих му украса от дърво, за да го почувствам свой, стелажи купих и напправих за нестандартните места, но и принудителна вентилация наппавих, която се включва автоматично и взех мерки за обезпрашаването на въздуха, постъпващ в него. 

   Ние сме скромни хора и каквото имаме сме го постигнали е с много труд. Нямахме само гараж в града, но Бог бе благосклонен към нас и за това – дъщеря ни купи и този тип играчка. Гаражът е прекрасен – сух, удобен за влизане в него, в един болк в ж. к. Люлин, близо до спирка на метрото. И домът ни е близо до метрото. Най-важното за гаража е това, че той е в добро състояние. Намерих му само един според недостатък от строителя – поради липса на вентилация в самия гараж – такава има в коридорите - в него миришеше на застоял въздух. Набързо се справих и с този проблем. С импровизирани материали – ПВС тръби Ф 110, розетка за комини, вентилатор, автоматика, която си направих сам за да се включва когато е необходиимо, стана страхотно. Тази вечер за първи път гаражът ще се проветри и това ще става три пъти в денонощието по половин час.

   Аз когато правя ремонт или строя нещо отделям голямо внемание на вентилацията, защото тя е основата на свежия въздух в дома, не позволява да се получи конденз. Банята ни има сложна вентилация, такава имат и стаите ни. Подземието на вилата ни има изградена принудитеелна двукамерна вентилация. Глупаци, за да им е по-топло зазиждат комините си, където ги има и сменят дограмите с ПВС. После се чудят защо през зимата стените и таваните им са вечно влажни.

    Има обаче нещо, което получих като Божий подарък – едно мазе от 28 кв. м, пълно с боклуци, които аз изхвърлих. Направих си работилница там, а  почти всичко, с изключение на електрониката е по силите ми. Без това мазе аз щях да се реализирам в живота частично – тези къщи нямаше да ги имаме, защото нямаше къде да изработя заготовките им, а пари за строителна фирма нямаме. Мога да работя с дърво, желязо, трудно е да изброя всичко. В това мазе направих заготовките за къщите ми, най-сложните от които бяха елементите за покрива на къщата. Тях заварих горе на самия покрив, като бях предвидил всички елементи как да се закрепят после към тях. Трудна работа и опасна беше, но аз не познавах умора и все работих, гледайки на работата си като на творчество. Човекът поумнява от творческия труд, независимо в каква област е той, а жената - от извънбрачните връзки - ако реализира такива в живота си - но не винаги, защото и там трябва творчество, емоции, вдъхновение и…акъл.     

     Хобитата ми изискват също доста време, а те са доста. Едва ли някой знае колко време е необходимо за да се измине три пъти преходът от Тимок до Черно море, да се опишат хиляди кв. км. планински площи само по Софийско, но и по други планини на България. То май непребродени от мен планини не останаха. След пенсионирането ми „проходих” по планините на Западните покранини, по които съм изминал 3500 км, колкото от София до Париж. И затова трябва време. Който е отварярл блога ми и ме е упознал е наясно, че не ми е останало време дори да си задам въпроса, какво ще правя сега. Имам и други хобита, в областите на които имам много сериозни  познания. Към всичките ми задължение, за които се нуждая от време, сега се прибави и ново -  два пъти в годината по два месеца гледане на бебе…в Лос Анжелес. Където ходя по-често отклокото в любимото ми село Дойкинци.

 

    Животът ми винаги е текъл по минути и винаги съм имал задачи. Когато обаче човек сам си поставя задачите и сам ги изпълнява,  животът навлиза в такъв ритъм, в музиката познат с формата ТОКАТА. Ето защо, когато трудно подвижни дебелаци, мои връстници, ме попитат  „и кво праиш ся пу цял ден?” побеснявам. Както побеснявам, когато музиканти, които не ме познават достатъчно добре ме наричат меломан, а други, не стъпили по планини въобще, които при разговор като узнаят, че си идвам или отивам на планина ме наричат скитник. Аз съм просветен любител музикант, а не меломан, аз съм войнстващ еколог и природолюбител, връзките ми с природата ме зареждат със сили и вдъхновение. Педераски и лезбийци ще ме наричат меломан или скитник, обездвижени от бира и цигари дебелаци ще ме питат кво прая пу цял ден – обидно е!

   Те това правя,  Вие никога няма да го направите!

 

    Ако някой отвори този постинг – поздрав с най-великото клавирно произведение на Шуберт, „Wanderer Fantasie”

  Wanderer означава странник, пътешественик, аз влагам в тази дума и още качества. Но и тук дългата ръка на КГБ – пиесата е преведна от тях на съветски език с думата „Скиталец” и така е известна и у нас – Скитникът. Скитник е едно, пътешественик или странник е съвсем дpуго…





image










Гласувай:
11



1. mt46 - Поздрав!...
09.11.2014 12:18
„Никога не съм толкова зает, колкото през свободното си време.“ /Цицерон/
цитирай
2. sande - Прекрасен, ярък, необикновен автопортрет!
09.11.2014 18:09
Той е като талантливо музикално произведение, където авторът е излял душата си, цялата си същност.

Коста Иванов е откровен и искрен, но не е скромен. За кой ли път се убеждавам, че скромността не е задължителна. Тя е посредствено качество.

За пръв път срещам толкова разностранен и хармоничен човек. Той би бил неоценимо богатство, ако участва в политическия, държавен и обществен живот, с голяма полза за хората. За съжаление на сцената се вихрят агресивни недоразумения, случайни и безполезни за обществото хора от ранга на Бат Сали и други сенки от тъмнината.

Поздрави, Коста!
цитирай
3. stela50 - Благодарности за поздрава... Великолепно изпълнение
09.11.2014 18:32
на прекрасна творба. Понякога в една дума се влага неточно,
но уловено моментно настроение, някакво специално преживяване,
а руснаците определено имат чувствителност за такива емоции,
трябва да се признае... въпреки разликата между пътешественик
или странник, и скитник. Слушам за втори път... Благодаря !
Поздрави !
цитирай
4. planinitenabulgaria - На тези, които ме поздравиха с коментар към поста ми:
09.11.2014 20:47
Благодаря на коментиралите постинга ми. Почувствах се задължен след номинирането ми за Министър на туризЪма в сянка да представя мотиви, защо времето за планината никога не ми е било достатъчно.
Още един музикален поздрав с най-силното като емоция и дър.лбок трагизъм произведение на Шуберт:

https://www.youtube.com/watch?v=z42GrmR4U2Y

https://www.youtube.com/watch?v=QQ1t0OCXh78
цитирай
5. makont - Мога само да те поздравя!
10.11.2014 14:34
Превръщането на всяка вероятност във възможност и в случване е показателно за наличието на силен характер, а съчетанието на характер с талант е невероятно. Усмивки и хубава и спорна седмица!
цитирай
6. planinitenabulgaria - А кой ще отиде на остров Тинос
10.11.2014 17:15
makont написа:
Превръщането на всяка вероятност във възможност и в случване е показателно за наличието на силен характер, а съчетанието на характер с талант е невероятно. Усмивки и хубава и спорна седмица!


и ще напише постинг за манастира "Света Богородица"?
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: planinitenabulgaria
Категория: Туризъм
Прочетен: 12185476
Постинги: 4545
Коментари: 10754
Гласове: 18319
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031