Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
23.08.2014 09:44 - ЕДНА БЪЛГАРКА ОТ ЗАПАДНИТЕ ПОКРАЙНИНИ
Автор: planinitenabulgaria Категория: Лични дневници   
Прочетен: 3580 Коментари: 4 Гласове:
10

Последна промяна: 23.08.2014 23:51

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
            
                                                                    С посвещение на г/жа Зденка Тодорова          

    Творците, интелектуалците, патриотите – те са част от елита на нацията. Прояви на неуважение към личността или делата им аз считам за „духовно камикадзе”. Писал съм в блога си за голямата българска патриотка Зденка Тодорова от гр. Цариброд в Западите покрайнини. Специално отбелязвам, че тя е и поет. Нейна е идеята да се основе Кръг "Слово", чиято дейност се разпростира и сред българите извън определените от победителите в Първата световна война граници на България. Така тя се изявява като защитник не само на българите и на българската култура сред българите по Пиротско, нейният роден край, но и по целите Западни покрайнини, несправедливо откъснати през 1919 г. от Родината им по силата на позорния Ньойски договор. За да остава буден българският  дух и на живеещите до днес на територията на Сърбия българи, както и да напомня за тях на сънародниците им в България - на това са посветени много от сбирките на Кръг „Слово”.  В тях тя кани неподкупни интелектуалци и отлично запознати с важни за България исторически събития изследователи и учени, недолюбвани от управниците ни преди 1989 г. пък и след това - професори по история, запознати в детайли с положението на страната ни в настоящия момент във вътрешен и международен аспект. Те изразяват пред участниците в срещите  тревогата си за пътя, който сме поели, разясняват причините, довели до незавидното състояние на отношенията ни с Македония, за грешките ни, поради които Западните покрайнини остават извън България и биват държани до днес незаконно от Сърбия.  Други лекции касаят символите ни или проследяват пътя на българите преди да се заселят те трайно на Балканите. Имаше и сбирки за по-съществените моменти от древната ни история. Изключително интресните лекции на тези хора при срещите ни с тях дължим на г/жа Тодорова. И още нещо важно има в дейността й: тя намира определения за патриотизма и указания как да бъде той прилаган в живота в творбите на различни автори. Техните мисли и ценности тя съпоставя с изкривеното им съдържание, чрез което комунистите сееха заблуди в душите на хората. За някои от тези лекции съм поместил постинги в блога си. Това, което отличава гостите, които изнасят лекции по различни теми в 
Кръг "Слово" или творците, които представят свои творби е тяхната почтеност и неподкупност. Това може би е и причината да не могат да заемат те днес полагащото им се място в културата, където преди 1989 г. са били турнати "правилните" хора, а сега на техните места са децата им.
    Една от срещите с творци, поканени в Кръг "Слово", за която г/жа Тодорова бе приготвила и статия, бе с г/н Румен Стоянов - една изключителна фигура в културния ни живот. В бездуховното време, в което живеем, хора като него са изключително ценни. Той е разностранна фигура, но и пример за това как човек трябва да подхожда творчески и с любов към всяка своя дейност. Професията на преводач той успява да превърне в изкуство. Да предадеш най-вярно мислите на автора, пречупени през теб, да намериш най-краткия път от същността на произведението до представянето му пред читателите не е лека работа. Едно произведение, преведено от няколко преводача винаги ще бъде различно като звучене, като сила, като въздействие върху читателя, като отражение на духа на автора.
   Не е бил лек жизненият път и на този човек. Не му дават да превежда каквото той иска, за извършени от него преводи го държат отговорен, защото не е превел „правилните” книги или автори. Не са доволни и от превода на романа "100 години самота" на Маркес, поради което не го издават веднага, а се опитват да го възложат на други преводачи, но те отказват. За тези препятствия, които е трябвало да преодолява вместо да работи твори, той разказа пред приятелите на Кръг "Слово". Въпреки всички тези трудности, които е имал, той се е изградил като личност, достойна да се гордеем с него.
   Когато се срещаме с такива хора, аз понякога си казвам: Чист човек! Или пък: Колко скромен човек! И едното и другото е подходящо за него.

   Аз мисля, че човек каквото и да прави, трябва да се стреми - според възможностите си! - да превърне дейността си в изкуство. В това отношение считам г/н Стоянов за един добър пример.
   Помествам статията на г/жа Тодорова за него, а след статията й ще приложа снимки от селото, останало след 1919 г. в Западните покрайнини, на километър от България. От него произлиза нейният род.


    Ето и статията на г/жа Тодорова:


   

„ДИНОЗАВЪРСКИ СПОМЕНИ” - ЕДНА УНИКАЛНА КНИГА

НА ЕДИН УНИКАЛЕН ПИСАТЕЛ

 

На 11 юни , в Салона на НЧ „Славянска беседа 1880” беше представена книгата, „Динозавърски спомени” на българския учен, писател, преводач и общественик, Румен Стоянов. Премиерното представяне на книгата беше организирано от Кръг „Слово”, чийто активен член е и Румен Стоянов. За този широко скроен човек могат много неща да се кажат и ще е много трудно в рамките на десет реда да изброим цялото му творчество  и засегнем повечето факти от неговата богата биография.

Румен Стоянов е роден в село Драганово, Великотърновско. Завършил е  испанска филология в Хаванския университет. От 1969 г. преподава в СУ „Св. Климент Охридски”. Преподавал е български език в Мексиканския национален автономен университет. Автор е на  22 книги, известен е с превода на Маркесовия роман „Сто години самота”, както и с преводите на книгите на Борхес, Кортасар, Карпентиер и редица други латиноамерикански писатели. По случай 500-годишнината на Бразилия, е отличен с орден „Рио Бранко”, офицерска степен. През 2012г. Университетът на град Бразилия го произвежда в почетен доктор, с което става единственият българин с такава титла в Латинска Америка. В момента е преподавател в катедрата по испанистика и португалистика в СУ „Св.Климент Охридски”.

Книгата „Динозавърски спомени” в салона на НЧ „Славянска беседа 1880” беше представена от Пламен Хаджийски, откъси от нея прочете Камелия Казанджиева, а на множеството съдържателни въпроси от публиката, авторът даде много точни, конкретни и ясни отговори касаещи състоянието на българския език, несправедливото изхвърляне на стари български думи, смятани за архаични от някои езиковеди, силата на българското слово и силата на превода на неговите книги. Книгата е  уникална не само заради автоиронията с която авторът е написал своите мемоари, но и заради невероятното му чувство за хумор, употребата на умалителни думи, позабравени архаизми, диалектизми, даже и словосъчетания, които на пръв поглед ни изглеждат странни, но колкото повече навлизаме в съдържанието на книгата, разбираме, че те имат особено значение, даже и предназначение. „Ако можех да си избера смъртта, не би било зле тя да ме споходи кога записвам поредната нова ми дума. Вярвам, че всяка една от тия мънзърки находчици ми разкрива откъм инаква страна изумителното ни словно богатство, дава ми сила да работя с него. И в това е ползата на тия безполезни думи”, казва авторът в началото на книгата. Но, казва и още нещо в главата „За пенджеро и вратнико”: „Нашият езиков застой не бе предизвикан единствено от тоталитаризма, той само допълнително го утежняваше с догматизма на партията”. Уникалното на тази книга е и това, че е написана със самоирония и без и каквито и да е стремежи на автора да се възвеличава. От мемоарната книга на Румен Стоянов разбираме с какви литературни величия от латиноамериканската литература се е познавал, бил е с тях „на ти”, влизал е в тяхната кожа за да разбере тайните на преводаческото изкуство и въпреки това си е останали скромен, тих и спокоен човек. За превода на „Сто години самота” на Маркес, пише, че я е превел през 1971г., работил е над нея като 28-годишен. „Чрез Маркесовата книга аз мене състарих” е авторското му признание. А когато през 1979 г. Маркес пристига в България, другарите не се сетили /чети: не пожелали/  на среща с него да поканят и преводача на „Сто години самота”. Но, затова пък Маркес попитал: „Къде е Румен?” И другарите от УБО се запътили към „Люлин” да уведомят Румен, че ”Другарят Маркес го кани на закуска в резиденция „Бояна”. Даже подчертали, че „ако не можете да дойдете, ще дойдем да ви вземем”. А когато се видял с прочутия писател, той го прегърнал „с обичайната латиноамериканска свойщина, говорейки му „на ти”, както в Барселона. Вместо автограф, Маркес написал върху първата страница на преведената от Румен Стоянов „Сто години самота”: „Румения”. Когато Румен изненадано му казал: „Ама ние сме в България”, Маркес отвърнал: ”Знам, но така Румъния става кръстена на твое име, както Колумбия на Колумб”.

И за край, нека да завърша тази статия с един цитат от края на книгата на Румен Стоянов. Там авторът казва нещо много силно: „Гениалният поет и есеист Фернандо Песоа завещава: „Национализмът е дейно родолюбие”. Тоя вид национализъм споделям аз, не е достатъчно да обичам отечеството, нужно е дейно и постоянно да работя за него”. Тази книга истински и най-искрено я препоръчвам на всеки българин. Всеки ще научи от нея нещо полезно за себе си, за другите и за това как трябва да се милее за отечеството и народа, който както е казал Бешков „Ние трагично сме възлюбили”.
    /Специално за блога „Планините на България”, Зденка Тодорова/ 

 


     Следват снимки от околностите на селото, от което произлиза рода на г/жа Тодорова:


image


    Село Бребевница се намира в предпланина на Видлич. Планината Видлич е част от древен християнски комплекс, който е бил разположен на пет планини - Манастирище, Мала планина, Въртоп, Чепън и Видлич. В района има и останки от  скални манастири по пещерите покрай реките Нишава и Височица. Твърди се, че целият този комплекс от манастири е унищожен при турското нашествие през ХІV век. Село Бребевница се явява на скат, спускащ се към р. Нишава. Околностите му са много красиви. Вероятно споменът у хората за този християнски комплекс, който е бил тук е станал причина само в района на селото и около него да има 14 оброка. Толкова много оброци няма в никое село, дори по планината Манастирище. Не е случайно, че в този район се появят каменорезбари с работилници в с. Гинци, изработили десетки хиляди каменни кръстове с различна сложност, побити на мястото на унищожените манастири, на обявените за свети места оброци, изпълняващи ролята на Божий храм, а по-късно и за гробовете на хора.Тези кръстове са неми свидетели какъв е бил етносът по тези места.
  По тази тема имам доста постинги. Като турист и любител краевед считам района на Западните покрайнини за много красив и интересен и го посочвам като интересна туристическа дестинация. Интересни са и съседните на Бребевница села - Протопопинци, Мазгош, Смиловци и Гуляновци, всичките с много оброци и манастири и римски пътища като мрежа.
.


image

                             Оброчен кръст при с. Мазгош.

image

                                          Възстановената църква на с. Мазгош

image

                    Илинденският оброк на с. Бребевница

image

                    Оброчен кръст в с. Бребевница

image

                Оброчен кръст в с. Бребевница

image

Светиниколският оброчен кръст с кмета на Бребевница до него.

image

Оброчен кръст на с. Бребевница и моят силует върху него.

image

Оброчен кръст на с. Бребевница. Той тежи между 500 кг. и тон.
Каменорезберят от с. Гинци сигурно го е рабитил години.
Сред останалите кръстове мястото на този е като на
Ардинският мост сред останалите мостове по Родопа.

image

           Старият оброк на с. Бребевница на хълма над селото.

image

             Бребевнишкият манастир "Свети Димитър". Оброчният му кръст е изчезнат.

image

"Оброците" на англичаните и французите от 1919 г., за които г/жа
Тодорова написа книга "Кръстове, разделени с граница".

image

Трибукелен гробен кръст от с. Бребевница, който съм поместил
тук защото е предмет на изкуството. Изработен е от пясъчник.

image

Древен оброк на с. Бребевница на самата граница с България.
Според мен това е най-старият кръст от всички оброци тук.
Граничната полоса е малко извита тук и така кръстът остава
в Западните покрайнини. На метри от него има изоставена
огромна сръбска застава. Изгледът от това място е уникален!
image

                                             Църквата в с. Протопопинци

image

                             Оброк в с. Протопопинци

image

                           Оброк в с. Протопопинци

image

Кръст - слънце от с. Протопопинци. Такива се срещат много
рядко и си мисля, че са поръчвани от малко по-различни християни.

image

           Кръст шедьовър от скала тип пясъчник

image

              Оброкът "Свети Георги на с. Гуляновци

image

                                            Гуляновският манастир

image

Трибукелен кръст с доста различна каменорезба до с. Гуляновци


image

                           Оброкът на манастира "Свети Кирик и Юлита"

image

                                     Смиловският манастир "Св. Кирик и Юлита"

image

                  Околностите на друг смиловски манастир, "Света Петка"

image

Тези два кръста са на починали монаси от манастира "Св. Петка".
Вижда се, че са правени по различно време. Горният е по-стар.

image



image

        Иконата над входната врата на църквата на манастира "Света Петка"

image

Госпожа Зденка Тодорова. С  род, произлизащ от с. Бребевница, родена в Цариброд.
Една българка, разделена с граница от родината си.





Гласувай:
11



1. sherif - ...
23.08.2014 11:27

Поздравления за постинга!

цитирай
2. sande - Поздравления за този постинг!
23.08.2014 15:45
Румен Стоянов няма нужда от представяне, него всеки културен българин го знае. Както всеки е чел "Сто години самота" на Гарсия Маркес" в превод на Румен Стоянов.

А Зденка е знаменита българка от Западните Покрайни, за която тепърва ще научат много хора, които не знаят за нея.

Зденка. Радост и гордост българска. Надежда.

С Денка! Така бих казал. Майка ми се казваше Денка.От Надежда, така я наричаха в Пастух. Зденка е Надежда!
цитирай
3. wonder - Благодаря ти за Зденка Тодорова! ...
23.08.2014 20:37
Благодаря ти за Зденка Тодорова! Прекрасна е!
цитирай
4. planinitenabulgaria - Гьоте е казал,
23.08.2014 20:57
wonder написа:
Благодаря ти за Зденка Тодорова! Прекрасна е!


че свобода има само този, който всеки ден я извоюва. Г/жа Зденка Тодорова е точно такъв пример.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: planinitenabulgaria
Категория: Туризъм
Прочетен: 12188180
Постинги: 4545
Коментари: 10754
Гласове: 18321
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031