Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
20.05.2014 10:16 - КУЛТЪТ МИ КЪМ ДЪРВОТО
Автор: planinitenabulgaria Категория: Лични дневници   
Прочетен: 793 Коментари: 2 Гласове:
9


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

                               КУЛТЪТ  МИ  КЪМ  ДЪРВОТО

 

   Не само към дървото имам култ, но също така към камъка и към водата. Който е отварял блога ми се е убедил в това от снимките, които помествам. За мен камъкът е нещо живо, но с много голяма продължителност на живота, а водата – тя е в основата на живота.  Освен сериозните, имам и едно смешно хоби. Когато се изкача в планината някъде в изворната област на река, спирам до някой извор да си почина, пия вода от него и сменям тази в бутилката от раницата.

   Наскоро отново ми се наложи да работя с дърво, макар и непретенциозно този път, защото става въпрос за таванско помещение, но докосвайки се до дървените елементи, останали от строежа на вилата ми, аз се развълнувах и те събудиха в мен стари спомени. Първият ми спомен е от 1952 г, когато бях в първо отделение. Тогава за първи път в живота си видях пълно изсичане на гора. Ужасяващата гледка остава в мен до днес. Подобна бе и гледката при изсечените от мутрите гори в резервата „Северен джендем” над х. Амбарица и тази стара рана у мен усетих да кърви отново. Прекрасната букова гора над Калоферския Мъжкия манастир в местността Еллидере бе посечена за подпори в шахтите. Тогава не се казваше мина, а се ползваше думата шахта от съветския език. Част от трупите пътуваха на камиони и през Калофер в автомобли ЗИС 5, където тогава живеехме. ЗИС-овете бяха малки, един камион возеше по 4 трупи. Хората с тъга сочеха сечището, от където караха трупите. Там бяха преминали годините им, долу с кравите или горе на Дюсчал с овцете. Наричаха местността Манастирските гори.  После станах свидетел на наводнието там, което сигурно има връзка с тази т. н. санитарна сеч на никога не сечената до тогава букова гора. През нея преминава река Стряма, идваща от Пръскалото под вр. Ботев.

   Втора такава сеч видях преди около 30 години над с. Желен. Старата, прекрасна букова гора, през която се качвах към билото на Балкана изчезна за кратко време. Не видях кога са я изсекли, но веднаж с ужас видях, че буките ги няма и между тях са посадени борови фиданки. Днес те са големи дървета, но нищо там няма да е същото след смяната на гората. Вместо през нея да преминавант хора, да има сърни и елени, а под нея – цветен килим в ранната пролет, тя сега е скривалище за вълци и свини. От горе дърветата са зелени, а долната половина им е опасана от мъртви клони. Пазя спомен от предишнатагора. Една булка водеше през зимната ваканция двете си малки деца в планината при баба им. Счете, че трябва да ме предупреди - да не съм се страхувал, тази зима хората още не били виждали вълци.

   И други гори останаха мрачен спомен в съзнанието ми. Едната е покрай римския път от Петрохан за Ком, която мутрите изчезнаха веднага след 1989 г. Другата е буковата гора над с. Заножене в посока към с. Дружево. Не само долу покрай реката, където трактори извличаха по римския път огромните дървета, но и по северния скат на реката изчезнаха всичките букови дървета. Трактори ги влачеха целите по наклон поне 30 градуса спрямо хоризонталата и долу цигани с резачки ги режеха на метровици. Ползваха руски хоризонтални резачки с ножове по 1 м, които не достигаха и ги режеха на два пъти, като трупите обръщаха кранове. Клоните оставаха там…

    Да не пропусна и една ужасяваща сеч по Ивайловградско преди десетина години, където вековни дъбови дървета във вид на метровици се претоварваха на тирове и заминаваха за Гърция.

   Упорито пазя и спомена за гората над с. Оселна, това бе една от най-красивите букови гори, които България имаше. Римски път от Челопек минава през селото и следвайки долината на реката през него се изкачва на платото на Ржана, където се губи. Дърветата – вековни буки – бяха връх на красотата и мощта, някои имаха диаметър по метър и половина. Наскоро стана въпрос за Сирак Скинтник, за когото две много уважавани от мен блогърки поместиха статии. Аз пък описах като допълнение на тези статии маршрутите около манастира „Седемте престола”.  Внезапно обаче ме обхвана страх дали и тази прекрасна гора не е изсечена от мутрите. От страх да не я видя посечена реших никога да не стъпя повече там. Случайно обаче попаднах във влака на една жена от Оселна и я запитах за гората. Тя каза, че от миналата година гората се сече и вече свършва. Сечало се на смени, а извозването на дърветата продължавало и през нощта, метровиците се претоварвали на тирове. Чувал съм многократно, че тези тирове поемат към Гърция.

    Екопоследствията за Оселна са ясни – при дъжд няма какво да задържа водата - планината не се влагозапасява - което означава  наводнения както в Източни Родопи, които са преобладаващо полупустиня. А последствията като цяло ще е намаляване дебита на тази прекрасна река, която напускайки селото прави чуден водопад.

   Дървото заема много важно място в живота на човека. То му служи да си направи къща, за люлка, докато е бебе, за инструменти, за какво ли не, но и за „ушиване” н на последния костюм в живота му, дървения ковчег. Аз през целия си живот правих разни неща от дърво, то преобладава и на вилата ми. Така разкроявах заготовките, че почти нищо не оставаше, а ако нещо останеше го превръщах в орнаменти за украса. При попадане на някакво специално дърво в склад за дървен материал, намирах приложение за него. Така напр. купих една много тежка и широка талпа с червени жилки, която суших около 5 години в импровизирана преса и после направих от нея плот на маса.

    Останаха ми от строежа на вилата обаче няколко дъски, греди с различни размери и ето, че се наложи да си оборудвам тавана. Да посегна на тези прекрасни дъски не се осмелих. Купих си готови стелажи, направих само един шкаф за обувки – огромен! – и украсих входната врата на тавана. Дъските, които имам помня от къде съм ги купил и преди колко години. Мой колега преди около 20 години тръгна да изхвърля 4 талпи с рпазмери 5 х 20 х 180 см, защото му пречели на тавана. Ппибрах ги. Те бяха с . н. правожилен материал и толкова красиви, че не ги включих никъде. От такива правожилни материали се правят двускатните стълби. Не виждам вече къде ще ми се наложи да ползвам тези дъски и др. елементи, които пазя, на да посегна да направя нещо от тях – не посмях.

   И се сетих за съседа ми по вила, който тръгна да мре. Каза, че има в мазето си дъски, които няма да ползва и ми ги подарява. Аз пък правех врати на гаража и те стигнаха точно. За да не се измени правоъгълната конструкция на  вратите им направих диагонални опъвалки, които са регулируеми. Аз имам същото /дървено/ богатство на тавана на вилата. Изненадох се от себе си. Не посегнах на него за цели, които не са свързани с някакво творчество, изкуство, красота. Въпреки, че може и да не ги пипна въобще.

   И към камъните имам култ. Като видя интересен камък или скала ги снимам. Имам поне 240 снимки на камъни, наподобяващи примати и всяка от тях ми наподобява на някакъв депутиран, министър, шеф на нещо голямо, на тия, дето гледат високомерно от джиповете и лимузините си.  С колата си съм докарал много камъни от цялата страна със специфични форми.  Обичам и да подарявам камъни с определена форма. Помня, че в с. Топли дол има един кавък наподобяващ на патица и имам планове да отида там специално да го поискам от човека. Имам и умение да работя с камъните - мога да правя зид, би бил той и декоративен. А като погледна в купа камъни безпогрешно откривам необходимия ми или кой с малка промяна – прави му се лице – ще стане за където ми трябва.

   Ще направя едно отклонение:

   Турците имат същия култ към дървото, камъка и водата, така биват обучавани още от моллите в медресетата. Затова те разсаждат дървета тук и там, правят чешми, работят умело с камъни. Вероятно има някакав връзка това, че много бързо се сприятелявам с турци. Край на отклонението.

   Дойде обаче ново време, пазарно,  в когато хората гледат на жизнената си среда като пазар и я унищожават. Израстнали в панелките или пред компютъра, те въобще не знаят за връзките на гората с климата, с водата. След като се ограби страната, сега се ограбва природната й среда и то не само от нас, но и от бъддните поколения. Наводненията, затоплянето на климата, тези неща са свързани с изсичането на горите. От тях обаче се печели много. В миналото неукият човек в планината знае, че ако дърветата около селото му бъдат посечени, загива и селото. Хората са имали култ към дървото, какъвто е останал и у мен. Николай Хайтов казва, че когато човек ще сече дъб за църква, първо се кръсти, за да поиска прошка. А да се сече дъб за печката – това е било недопустимо. До днес старите хора говорят за дъбовата гора над с. Черепиш, на чието място днес има каменна полупустиня. Тук-там дстърчи по някой дъб-великан, инок. Кметът на Своге Емил Иванов разреши сеч на дъбова гора под с. Редина, която никога не бе сечена. Имаше дъби с диаметър по метър. Цепиха ги, товариха ги на коне, после на малки камиони и от там на тирове. За да не виждам това страшилище повече от  Редина по река Градечница не слизам. Там стана змиярник през лятото, а през зимата под подраста се крият свини.

   Кой ще спре това безумие, което носи големи пебчалби на мафиотите и които със сигурност се „отчитат” на стоящите над тях – горски, община, министирство, парламент. В момента в България навсякъде се сече, като голяма част от осеченото заминава за Гърция – и царо отнасяше натам осечените бели мури. Които нямат интервръзки дареждат складовете за дърва, но предлагането свали много цената им.  Цените на кубик дърва паднаха много и причината е размножаването на фирмите на мутросекачите. Само една планина има в България, която може да се залесява и сече, това са Западни Родопи и то не навсякъде. В дугите плранини обаче природата трябва да се опазва, защото природнтие усрловия в тях са тежки и възстановяването е много трудно. Широколистното дръвче когато е малко служи за храна на много животни, расте бавно, за да стане гора отново трябват поне 100 години. Буката е най-силна на 250 години, дъбът – след 300.

   За тези неща имам доста постинги, но за интересни блогъритие считат други, тези които тургат на първа страница. Тя стана привилегировано място за определена категория, нацръкана в блога за да лъже, манипулира и смърди. Такъв постинг като този ще прочетат няколко души, а постинг, в който един изрод е снимал ташаците си, защото единия му бил по-голям от другия, ще виси на  първа дълго.

   Политиката след 1989 г. да остават хората необразовани, неспособни да мислят и да са манипулируеми дава своите горчиви плодове. За да останат приматите на власт, необходим им е електорат, който да стои под тях в интелектуално отношение. Точно на тях разчитат сега тези, които безогледно отново лъжат по време на предизборната си кампания. А истинските проблеми на страната не решава никой. Аз посочих един.

 




Гласувай:
9
0



1. born - Нищо не бих могъл да добавя, освен ...
20.05.2014 22:15
Нищо не бих могъл да добавя, освен горчивото си съгласие с всичко изложено от Вас.
цитирай
2. sande - Kato nasekade - i tuka!
22.05.2014 17:41
"За тези неща имам доста постинги, но за интересни блогъритие считат други, тези които тургат на първа страница. Тя стана привилегировано място за определена категория, нацръкана в блога за да лъже, манипулира и смърди. Такъв постинг като този ще прочетат няколко души, а постинг, в който един изрод е снимал ташаците си, защото единия му бил по-голям от другия, ще виси на първа дълго."

+++

Pozdravi. Kosta!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: planinitenabulgaria
Категория: Туризъм
Прочетен: 5640617
Постинги: 2565
Коментари: 6162
Гласове: 13403
Архив
Календар
«  Юни, 2018  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930