Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
18.05.2014 00:48 - НЯКОЙ МЕ ПАЗИ !!!
Автор: planinitenabulgaria Категория: Лични дневници   
Прочетен: 978 Коментари: 2 Гласове:
10

Последна промяна: 18.05.2014 00:48

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

                                       НЯКОЙ  МЕ  ПАЗИ !!!

 

     Понеже съм заобиколен от музиканти, за които контактите с Майката-природа са чужди, непрекъснато съм критикуван за пътуванията ми из планините и за рисковете, които поемам. Аз не приемам критиките. Пояснявам на критикуващите ме, че както аз благодарение на връзките ми с музикантите съм доста просветен в тяхната област, така и те би трябвало да проявяват разбиране към същността на едно от моите хобита. Знам, че се притесняват за мен, че на някои им избързва, на други – закъснява, а на трети – прескача, но не мога да се спра. Ако има рискове – приемам ги, но вярвам и съм убеден, че Някой ме пази. Защитавайки тезата си посочих три примера от последните години, а такива в живота си имам десетки. Ще ги посоча и в този постинг:

 

       1. Привърших много голяма дейност като резач на остаряли плодни дървета във вилната ни зона, отрязвайки някои с диаметър над 50 см. и високи колкото триетажна сграда. Работата е много тежка и опасна – някъде по високото, имитиращ маймунка, която се е осигурила с три опорни точки, отрязвам големи клони и отвесни части от дървото по схема, съобразена те да не паднат върху мен. В сряда се справих с последното дърво, една огромна круша, оплетена в павой. Това дърво бе  последното от плана ми, другите заявки ще изчакат до септември. Специалистите знаят, че дървесинта на крушата е много крехка, трябва да се работи с „осторожно” внимание. Избрах си аз опорни точки, единият ми крак бе на безопасно място, вторият – на не толкова безопасно. Замислих се, не започвах да режа, защото реших, че това е опасно за крака ми и потърсих друг начин да осигуря и него абсолютно. Пъхнах стъпалото си в основата на един чатал, където обувката ми едвам влезе. Ако стволът на дървото падне върху чатала, той не може да достигне до крака ми, защото има голям диаметър.

    Режа аз, сигурен съм, че отвесната част на дървото ще падне където трябва но…

    Един павой, по дебел от ръката ми, върна отрязаното дърво малко назад и дебелата част падна върху чатала, в основата на който бе кракът ми.

    Че измислих сам как да си запазя крака е едно, но докато не сторих това, нещо като да ми пречеше да започна да режа дървото. Отрязаната част, която е стотици кг. така се заклещи в чатала, че измислих специална схема как да се справя сега пък с тази трудност.

   Ако не бях се осигурил и тежкото дърво бе паднало върху предната част на ходилото ми?

   Още два примера ще приведа, описвал съм ги в блога, но ги считам решаващи за да мога сега  /напр./ да пиша:

 

   2. Излизам от гората над изоставената махала Старо село, където някога е било село Миланово и тръгвам по римския път, защото до него има карстов извор. Жажда ме мъчи жестока, беше голяма жега. На 50 м. преди чешмата от към гората дойде предупредително мечо изреваване, което ми смрази кръвта. Не промених нищо в маниерите си, дори обърнах главата си в страни от мястото на рева. Правя се, все едно нищо. Достигайки чешмата последва много по-смразяващ рев, но аз  пак не предприемам нещо различно, външно запазвам спокойствие и предвидимост. Разрах че е мечка и че ме предупреждава за нещо. Не издържах и с периферното си зрение виждам, че тя е легнала, с гръб към мен, и тя не ме поглежда, жълта, което означава женска. Ясно. Тя е с мечета, родила е до извора и предупреждава с рева си, че лошо ще стане ако проявя агресия или я доближа. На мен обаче нещо ми трепери в гърдите, продължавам бавно, да пия  вода и не помислих – при тая нова стопанка на извора. След около 50 м. последва ново изреваване, но по-леко, възприех го като служебно.

   Ами както се движа обикновено през гората ако бях попаднал на нея? А аз бях в гората може би на 300 м. под нея и от там по изоставена ливада излязох на римския път. И така се разминах с торпедото.

   Като мина вече доста време се замислих и за друг сценарий – дали тази мечка бе родила току що, дали бе ранена и не можеше да стане или пък бе болна. И се бе настанила на метри от чешмата.

 

   3. И с още едно торпедо се разминах, но после осъзнах на каква опастност съм се подложил тогава. Вървя от с. Дойкинци по римския път за с. Копиловци, но по него имаше паднали дървета. За да си улесня задачата оставих пътя и когато стигнах изворната област на реката, изкачих се през смърчовата гора. Знам, че от тук в България идват свините и вълците, но тогава и през ума не ми мина този факт. А там мирише на маркировки от урина, на разни животни, усещам от всякъде, че ме следят погледи. По дебелите по половин метър игли  под дърветата имаше животински пътеки, които  ползвах. Това е най-голямата дивотия, в която съм попадал през живота си. Запазвам спокойствие, доколкото мога за да изглеждам за животните предвидим и неагресивен и излязох от полумрака на тази гора, но с нерви, опънати като струни. Подобно е в нашия резерват Чупрене, но в него има само свини. Тук е много по-страшно. Отдалечих се от гората, но се обръщах с безпокойство към нея докато не се качих на платото на Копрен. При обратния път не посмях да премина през гората -  обзе ме такъв страх, че не посмях да навлеза в нея.

    Когато разказах на селяните от Дойкинци, че съм минал през тази гора, те не ми повярваха. Казаха, че там минават само ловци и то на групи, опасно е. И ме посъветваха не само да не преминавам през гората, но и по римския път под нея.

   Ето три аргумента, че Някой ме пази. Поради това нямам страх от срещи с диви животни, че мога да замръкна някъде – през лятото, разбира се – да се изгубя. Не че не се губя, но това правя само на несериозни места. Бидейки на непознати места съм особено внимателен, набелязвам си репери и ако падне упорита мъгла, връщам се точно по изминатия път.

 

    За разлика от надарените с талант от Бог и направлявани в големите си дела от Него, аз съм напълно земен човек и съм господар на делата си. Решавам, ставам, тръгвам, правя нещо или не го правя. Но имам едно голямо предимство – мисля, че съм упознал себе си, което е един много дълъг и труден процес, знам какво има заложено в чипа ми и макар то да е причина да преодолявам големи трлудности, следвам го. Всички, които не правят това са объкани в живота, раздвоени и нещастни. Считам това свое качество за предимство в сравнение с надарените с талант личности, които изпълняват повелите на Бог – това е съществената страна в живота им – но в малките, бих казал  земните дела, които зависят изцяло от тях, делата им не винаги са логични и правилни. Давам за ппример любовта между Хектор Берлиоз и актрисата Хенриета Симпсън. Берлиоз е така влюбен в нея, че е минавал по пътеките в парка в Париж, където тя се е разхождала и е галел камъните, по които актрисата е стъпвала. Женят се и…се избиват. Брак между такива не върви, не върви и брак между балерин и балерина, между хора на изкуството с еднакви професии. Ако Симпсън се бе омъжила за някой нормален /като мен?/, много повече емоции щеше да има, но със сигурност положителни. Ако Берлиоз се бе оженил за някоя нормална жена, какъвто е темпераментен, също много емоции щеше да има, ако и тя бе така темпераментна, но без екцесии, избиване и развод…

   Господ е създал по-съвършенни люде, на които той поставя задачи, но и по-несъвърщшенни, да ги нарека нормални, които да се грижат за тях. Ако първите или вториите мислят, че тези два вида не могат да имат пълноценни контакти помежду си, те грешат. Животът е творчество.

 

     Ще приложа линк с едно от най-значителните произведения на Берлиоз, неговата Фантастична симфония. В нея той рисува образа на любимата си, играят валс, но присъства и на обственото си гилотиниране, после се появава темата на любимата му, но много изкривена.  Приятно слушане!

 

http://www.youtube.com/watch?v=EEa1PiO3Ss4

 

 

   

 




Гласувай:
10
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. veneti - Нека да ви пази
18.05.2014 08:34
Пишете интересни постинги, удоволствие е да се четат.
Хубав ден!
цитирай
2. kasnaprolet9999 - Пази те разбира се, иначе кой ще ни ...
19.05.2014 00:30
Пази те разбира се, иначе кой ще ни разказва за дивите места по които ходиш:))) Все пак си имай едно на ум и не лежи на тази страна!! Черешата ще почака до септември, стига ти толкова дървета за сегар почини малко. Поздрави!!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: planinitenabulgaria
Категория: Туризъм
Прочетен: 5751020
Постинги: 2594
Коментари: 6264
Гласове: 13514
Архив
Календар
«  Август, 2018  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728293031