Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
15.05.2014 00:31 - НАВЪСЕНО ЛЯТО
Автор: planinitenabulgaria Категория: Лични дневници   
Прочетен: 912 Коментари: 1 Гласове:
8


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

                                     НАВЪСЕНО  ЛЯТО

 

         Това понятие ползвам в преносен смисъл - то важи за мен. Толкова много работа не ме бе връхлитала от времето, когато се пенсионирах и трябваше да довърша украсата на вилата. Тогава се покачвах на горните стъпала на 5 метровата ми стълба, ковах сачак, поставях дървени украси, които изработих сам.Направих и топлоизолация под покрива на вилата и постативих украса от дървени орнаменти  по таваните на горния етаж. Това продължи около година и половина, като периодът обхвана две зими. Огледах свършеното, останах доволен и реших:

      Вече ще почивам от делата си. Достатъчно работих през целия си живот!

     Чувствах нужда от свободно време, защото животът не ми остави време да поработя и върху себе си.     

    След привършване на спроителните работи остана работата по градината, но тя не е много и е приятна.  Отплатата обаче е голяма – стотици килограми ябълки, праскови, грозде, орехи и други плодове. През миналата година направих 180 литра вино без да съм пристрастен към пиенето му и подарявах, подарявах, подарявах. Останали са ми само 12 литра. Този берекет ме подсети да направя лозова реформа – гроздето за вино ще намаля за сметка на гроздето за ядене. Асмите ми не са обикновени, а артасми – с неправилни форми, с чардаци, със стабилизатори.

   Тази пролет ми излезе допълнителна работа. Съседката почина и се развъртях из двора й като секач на стари, огромни дървета. За отсичането на едно голямо дърво секачите искат 150 лв. Аз не искам нищо, но вземам дървата за горене. И като почна една сеч! Вече имам поне 20 куб. м. дърва, а рязането на дървото е доста тежка работа. Машината ми е с нож 40 см. и не додстига да отреже дънера на големите дървета наведнаж. Макар да имаме парно ние се отопляваме на дърва и тези запаси ще ни стигнат за четири - пет години. Към края на кампанията съм, когато всички е пренесено и подредено на сушина в стопанските ми ппристройки. И друга работа излезе – трябваше да се пренася пръст с кофи за изравняване на една площ във вилното ни място, защото няма начин да се ползва ръчна количка в този участък. Тази работа така се разрастна, че ще я продържа през есента или зимата.

    Това като да не стигна, та се оформи и още една допълнителна работа от размяната на таванското ни помещение в кооперацията с по-удобно за нас. Новият таван измазах, направих му под, топлоизолация, ел. инсталация, автоматична вентилация, аларма, стелажи, поставки за бидони и огромен шкаф за обувките на жена ми и дъщеря ми, които са планини. Разширих плана и направих и украси на шкафа и вратата с елементи, останали ми от вилата. И там голяма работа  падна. Един ден работих 12 часа и на следващия не пинах нищо, така се преуморих. Интересно. След 12 часов преход по планината и 12 часа сън на другия ден съм свеж, но тази работа ме изтощи много повече. За планината, за блога, за други мои хобита време почти не оставаше. Да допълня и още нещо, непрекъснато съм канен на концерти и рецитали от приятели.

    Моят живот протича по един много строг начин и ред, много прибичам на германците, при който свободно време почти нямам – аз все правя нещо, зает съм с нещо, обмислям нещо за в бъдеще и побеснявам, когато някой ме попита:

      - Сега като пенсионер какво правиш по цял ден в къщи?

     А в къщи аз съм само вечер.

   При това положение ако бъда отклонен от работата си за известно време, аз не мога да компенсирам несвършеното. Хората казват: Работа е само това, ако от нея се печели пари. Другото е хоби, глупост. Аз не печеля пари, но пък получавам голяма реколта. Това лято събрах 20 куб. м. дърва по 50 лв./кубик, достатъчни ни да отопление поне за 4 зими, свърших работа по тавана, за която майстори щяха да вземат поне 1000 лв и щяха да си оставят ръцете. Имам самочувствие, че което върша е полезно и не приемам критики, че след като се пенсионирах престанах да работя тук или там по договор. Достатъчно работих, достатъчно дела свърших извън работата. А разходите ми са на скромен човек, не казвам беден, защото не съм. Всичко постигнах с труд, а и Господ много ми даде.

   През месеците декември и януари бяхме в Лос Анжелес да помагаме за бебето на дъщеря ни, но ето, че се налага да отидем пак. В Америка не дават пари за децата както тук, от които се издържат циганите. Българското решение с помощите за децата е погрешно, защото така циганите биват принуждавани да раждат непрестанно необразовани и нищо не можещи да работят хора - настоящие приматы и поминъкът им след спирането на помощите за децата е кражбата. В Америка дават преференции - много скромни – на тези, които имат деца и работят. Ако не работят не само преференции за децата им, но и за тях нищо няма. Ако това нещо се приложи в България пари за циганетата ще получават само родителите им, които работят и така пролемът с подмяната на българския етнос с необразовани примати, които не искат да се реализират в живота и да живеят от помощи ще приключи.  

     Сега се налага отново да отидем да помагаме за бебето още два месеца, юли и август, а това отменя част от плановете ми. Губя реколтата от прасковите, коятоо е 100-150 кг, ще изсъхнат новите ми насаждения от лозички с десертно грозде, планините ще затъгуват за мен. И друг проблем имам, специфичен - пълен съм с енергия и ако не я изразходвам се разклащам психически. А задълженията ми там ще са още по-големи, защото жена ми бе оперирана от херния след дундуркането на бебето първия път и сега не може да носи повече от 3 кг. А бебето е като гюлле.

   Отнетото ми време не може да бъде компенсирано, нямам какво да зачертая и да взема време от него. Спомням си за едно такова претоварено лято, когато сварих да се включа в плана си чак през м. ноември за Източни Родопи. Времето бе добро, но денят тогава е кратък. Ако се объркам и не успея да достигна базата си, може да премръзна в дългата нощ. Имам много спешен спомен от тогава от махала Кълвач. Спя в колата, а накой я клати, но стъклата са влажни и нищо не виждам. Изпраших се, но нълрах смелост, отнворих вратата и вижзам, че в колата ми се чешат магарета. На сутринта спяха в кръг около мен.

   Плановете ми тази година са доста обширни – да посетя всички долини от двете страни на р. Височиица, по които има римски пътища, прехвърлящи Балкана, да измина отсечката от 15 км. от с. Ръсовци до началото на Завойския язовир. Там има скални манастири по подобие на тези покрай Иваново. Преминава се през едно ждрело, но доста по-скромно от това на р. Ерма. Вероятно там е имало богомили.  За да се посетят тези места трябва да се извървят поне 200 км. Има една местност от скали със село под тях във Видлич, и нея искам да посеетя. Тя носи името Дяволово. Това посещение е 1/3 от плановете ми за лятото, следващите две само маркирам, защото може и да не се състоят – Тлъмино и Сувата планина. Ще мога ли да отида натам, защото връщайки се от Америка дворът ни ще е като змиярник, ще имам неотложни работи по него, а може да излезат и други задачи. Понеже пиша много бързо и съм наясно с документите, които се пишат за НМУ „Л. Пипков”, зает съм и по тази линия. А писането в края и началото на учебната година не е малко. Всичко, свързано с музиката обаче мъкна като бръмбар рогач и не ми тежи.

    Имах планове сега да съм по планините на голямо пътуване, но те включват изкачване на височина към 2000 м, за което времето не отговаря. Преходите са по 30 км. на ден. При мокри обувки това не става, туристите знаят защо. А няма и смисъл, ако няма видимост. И времето тази годиина не е с мен.

   Убеден, че ще преодолея трудностите и дори ще остане време и за планините. Надеждата в човека е жива докато е жив и той.

   Идват такива моменти. Христос казва на Апостол Павел /пиша по памет/:

-         Сега решаваш, ставаш и тръгваш на където поискаш. Но ще дойде време когато ще те поведат на където не щеш.

  Така Исус е загатнал за временто, когато Апостол Павел ще бъде в затвора и ще пише послания до приятелите си, включени в края на Библията.

   Животът има приоритети. Сега най-важното е внучето и това налага да се отклоня от пътя си, който винаги съм съобръзявал с това, което имам в чипа си. Ако човек следва това, което е в чипа му, колкото и да е тежък живота му, той му носи радост. Аз мога да работя от тъмно до тъмно, мога да ходя по планините пак от тъмно до тъмно, но съм доволен. Ако дойде някой с мен, след два-три дни ще трябва да направи избор – да се върне или да продължи с мен с риск да се новопредстави..

  


image



image



image



image



image




image



image



image



image



image



image



image



image



image



image



image



image



image



image

Превозено безплатно с Автобус №1, суровината - извадена,
ненужното - в рекичката Косана.

image



image

                                  Този през ден го тургат на първа.

image



image

         Организаторът на свободния референдум в Донецк

image



image

                        Един успял на 33

image



image

Желенският Ален Делон, ах този син балон...

image



image

С пестник ще размажа престъпността и престъпниците!

image



image

                       Никакави икономически санкции срущу Русия!!!

image



image

                                          Жестът на Путин /неоригинал/

image



image

                                         Жестът на Путин /оригинал/

image




Гласувай:
8
0



1. mt46 - Да си жив и здрав,
16.05.2014 21:30
още дълго да работиш, както можеш!...
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: planinitenabulgaria
Категория: Туризъм
Прочетен: 5898410
Постинги: 2612
Коментари: 6310
Гласове: 13617
Архив
Календар
«  Октомври, 2018  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031