КЪМ  ПРЕСВЕТАТА  БОГОРОДИЦА  - С  БЛАГОДАРНОСТ!

    Аз съм писал в блога си, че по планините съм намерил силни за мен места. Така наричам частите от планините, които ме влекат неудържимо и които колкото и пъти да ги посещавам, пак ме влече натам. Такава планина за мен е Плана, но не е само тя. Същото важи и за религиозните места. Които поглеждат блога ми сигурно са срещали името Манастирище – планината-светилище за християните, от която съм поместил снимки в блога си на стотици каменни кръстове-шедьоври. Имам си силни за мен църкви предимно по планините, които посещавам винаги ако минавам покрай тях, дори за това да е необходимо да прибавя  километри към маршрута ми. И да съм изморен, посещавам ги с радост, моля се, оставям един лев на оброчния кръст. Ако някои са посещавали църквата на Церецел,в която има дневник, сигурно са виждали името ми. Разписвам се в него като посетител от десетки години.

    Когато преди около 15 години неудържимо ми се прииска да имам внуче, реших – не съм убеден, че аз реших!!! – да се моля само за това във възстановения параклис  „Успение Богородично“ между Гара Бов и село Бов. Докосвах винаги стария оброчен кръст с лявата си ръка,  поставен там преди много стотици години и неизменно се молех за внуче. Каквото направих в живота – направих, за това обаче трябва Божията благословия. И ето, получих я. Още в Америка реших щом се върна при първия случай да посетя параклиса и да възблагодаря на Дева Мария. Сторих го, а този ден параклисът бе отключен. От възстановяването му до сега за втори път го намирам отключен, макар да мога да вземам ключа от жената когато пожелая. Благодаря Ти,  Дева Мария, че чу молбата ми.

     Ще поместя няколко снимки от параклиса, а след тях ще поместя и снимки на един от моите минипараклиси. Аз направих три в един отрязък от живота ми, който обхваща 20 години. Към единият от тях на билото на Централния Балкан над останките на древен разрушен манастир поставих разкошен каменен кръст, изработен специално за целта в Завода за монументално изкуство, но цигани-литаковци го строшиха и оскверниха параклиса.

                                 Параклисът "Успение Богородично" на с. Бов.











Древният оброк "Успение Богородично", при който е построен параклисът.



Новият оброчен кръст пред параклиса. Не е съвсем нов.



         Свещ в храма на Пресветаата Богородица







                               Олтарът на параклиса














Следващите снимки са на моя минипараклис. Аз направих три, като този е от камък и се намира в двора на вилата ми. Нарекъл съм го "Свети Иван Рилски", защото Него съм избрал за свой покровител. Да се завръщам винаги след посещение в най-дивите възможни места из природата е доказателство, че съм сторил правилния избор.



Оригинална икона, рисувана специално за олтара на моя минипараклис.











Иконата на Св. Иван Рилский над входа на минипараклиса.



                                    Минипараклисът вечер



                                                     Нощният пазач

На долната снимка - през нощта периодично се включва осветление в параклиса.


 

Параклисът ти в двора на вилата не е мини, а едно чудо! Опира в небето и сърцето!