Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
24.01.2014 04:07 - КОПНЕЖ ПО БЪЛГАРИЯ ?
Автор: planinitenabulgaria Категория: Лични дневници   
Прочетен: 1159 Коментари: 5 Гласове:
6


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

                                       КОПНЕЖ  ПО  БЪЛГАРИЯ ?

      Вече почти два месеца съм в Лос Анжелес, където помагам при гледането на внучето ни. Радостта е голяма - чаках я толкова дълго, но постепенно ме наляга луд копнеж по България. Сега там е зима, а тук през деня температурата достига 30 градуса. Зимата е важен период за мен като турист, защото тогава нямам селски, строителни и други сезонни работи и поради това ми остава повече време за планината, заемаща доста важно място в живота ми,  но също и за музиката и разните ми други хобита. Зимата е периодът, в който влизам в добра спортна форма, необходима за сериозните ми туристическите изяви през лятото тук и там. Те винаги са следвали в железен ред, планове имам и за идващото лято. Изявите ми по планините никак не са леки – някои преходи продължават до 14 часа на ден а изминатите километри достигат  40 км. Не всеки ден е така, разбира се.

     Изминалата зима /2012/13/ посветих на един район над с. Батулия, който обхваща 100-200 кв. км. Красотата му съм запомнил - преди дни се убедих в това - когато сънувах сън с напълно автентична част от един преход из него. На разходка по една тукашна „планина“, където ме водиха наши познати, туристи като мен, в адска жега,  мислите ми ме отнесоха в една зима преди две-три години, когато бях над с. Бов. Хранех един мой приятел от махала Сърце - кучето Мечо, 50 кг. красавец - и внезапно се изви торнадо.  То не продължи много, но ме притесни, защото можеше да ме събори, а ако продължеше дълго щях да замръзна. Кураж ми вдъхна кучето, което продължи да яде все едно няма вятър. Такава снежна въртяща се фуния се образува, че стана тъмно. Не ми се размина обаче съвсем - поне седмица след това ме боля кръстът.

    Аз съм писал в блога си, че когато съм в духовна кондиция ако сънувам сънища на теми от планината, те възпроизвеждат  точно действителността. Ако съм имал неприятности, тези сънища вече са изкривени и се събуждам с неприятно чувство. През изминалата седмица това ми се случи на два пъти. Сънувах, че съм в района на Скакавица на Рила при реката, където е водопадът. Вода в реката нямаше, нямаше и трева и клек, а само опороени ридове като тези при Мелник, но много грозни. Грозотията достигаше рида на планината чак горе при билото, зад което е х. Иван Вазов.

     Още един такъв сън сънувах, не толкова грозен, но отново нереален. „Бях“ на х. Вихрен и някой ми показваше билото на рида, който започва от вр. Муратов и достига вр. Синаница. Аз казах, че този рид е друг, защото между хижа Вихрен и ридът към Синаница има два рида – на централното било и на Гредаро. Погледнах още веднаж, но всичко бе изкривено и нереално. От х. Вихрен бялата пирамида на Синаница наистина се виждаше.

    Имам един сън, който ми се присънва понякога и обхваща вероятно три от най-възвишените дни в живота ми. За него си спомних докато бяхме тук из „планините“ около Лос Анжелес. Той възвръща в съзнанието ми един много скъп момент и след него аз се чувствам зареден със красота и сили. Ето какво сънувам:

     Годината е 1980 г. Дъщеря ни Евелина бе с нас на екскурзионно летуване из Пирин, като три дни от тях бяхме на палатки под езерата Тодорините очи. Времето бе прекрасно, аз бях неудържим. Чак до Синаница ходих, до Дженгала, до  Кралев двор, до Чаирските езера, до Стражите, къде ли не… Най-силно в съзнанието ми остана обаче Голямото Типицко езеро със скалата-остров по средата, наречено Черното. И до днес пред очите ми е синята вода в езерото, билото на Пирин, което е малко над езерото. Една картина обаче от това отминало време изненадващо се явява в съня ми понякога и хем ме радва, хем ме и натъжава. Сънувам, че се събуждам сутринта рано – преди времето за закуска аз вече съм бил някъде – и виждам петгодишната ни дъщеря Евелина още да спи, сгушена по средата на палатката с шапчица и с жълт костюм тип ескимос. Тази картина е най-силната от всички в спомените ми и вероятно тези три дни на палатковия лагер са били най-вълнуващите в живота ми. За нея си припомних сега, когато гледам внучето си когато спи и мята ръчички – то ме връща в това отминало време….

      Спомени, спомени, тук далеч от България те са ме налегнали яко.  Ще напиша за още един, отново свързан с екскурзинното летуване.  Беше 1985 г. и се връщахме от с. Тъжа. Колата оставихме в селски двор на наш познат, но така бе станало, че кокошките все върху нея стояли и тя бе заприличала на мозайка от акетата им. Измихме я много трудно, но по нея останаха завинаги петна като след заливане с киселина. В колата имаше едно старо лампово радио и при Горубляне реших да го включа. Прозвуча основната тема от първата част на Третата симфония на Брамс, когато тя се явява във финала като за „Сбогом“. За това „разминаване“ си спомням и съжалявам до днес…

    Тук стереотипът ми на живот е тотално нарушен. Няма къде да отида, нямам какво да направя, освен, че внесох разни подобрения в домакинството на Евелина. А аз не мога продължително време да не изразходвам физическите си сили, да не отида на планина, където да измина тежък маршрут. Гледането на детето и разходките с него не изискват физическа енергия. Стигам до извода, че не съм се находил още сред природата, не съм се наслушал на музика, не съм се настроИл на къщи, строи ми се още една. Музиката за моя радост тук не ми липсва, защото има един канал със сериозна музика на 91,5 мгхц. и когато имам възможност го слушам. Тук на мода е Хайдн и това е единственото, по което си пасвам с Америка. Всичко друго тук е коренно противоположно на представите ми за ценности, за красота, за норма на поведение и всичко. Посетихме известния тук магазин за дискове, плочи и ДВД „АМИБА“, където имаше много неща от Хайдн, но избрах само произведения, които бяха издадени в комплект. Аз слушам музиката сериозно и считам за много вредно издаването на дискове с части от произведения на авторите, които са най популярни. Това възпитава лош вкус у хората.

   Гледайки различните строежи тук, които се изпълняват противоземетръсно и със защита срещу топлина от вън - се досетих за един мой неизцяло реализиран проект.

     Поне две години преди да започна да строя зимната си къща /опус 2/ се заех да я „проектирам“. Как ли не разпределях помещенията, площта, изложението, мястото й. И направих два равностойни проекта. Единият бе за изпълнение от един човек, реализирах него. Този проект бе много функционален  и изпълнен по измислени от мен технологии за един човек. Покривът напр. е целометалически, като подготвените от мен детайли заварих на къщата. Стана страхотно. Имах и втори проект за къща обаче, който нарекох „Калоферската къща“. Той се състоеше от дълбока изба, приземен етаж и втори етаж с чардак. След дълги  преценки  мога ли да се справя сам с такъв строеж счетох, че не мога, но мечтата за такава къща се загнезди и остана в мен. И след години когато направих гараж го направих на достатъчно разстояние от къщата и с размерите на приземния етаж на нереализираната „Калоферска къща“. Тук в ЛА видях същата къща, но по-голяма по плош и това отново ми разпали огино като строител. Размечтах се да надстроя гаража с втори етаж, който ще обедини функциите и на двата етажа от непостроената къща, но това няма как да стане защото няма за кого да го построя. Сили имам още, нови идеи за изпълнение на строежа - също, а умения съм натрупал достатъчно за десетте ми години като строител. Този нереализиран проект се върна в главата ми и в минутите, когато тук съм без ангажименти, коригирах стария си проект, като добавих топлоизолации, които да поставям по време на стоежа, а срещу терморазширенията при газобетона измислих бетонни пояси на местата с концентрация на напрежение. Имам необходимото умение да извърша всичко – груб строеж и довършителни работи -  и сили имам още, ще го направя мини дворец, който да допълни комплекса  с красивата къща и параклиса в имението ми.Но…няма за кого да го построя. Аз си имам всичко, повече отколкото ми трябва. Но пък всичкото построих сам. Никога не съм стоял без да правя нещо.

    Аз цял живот съм се интересувал от великите хора и винаги съм се опитвал да прилагам техни идеи в моя живот според възможностите ми. Сега ще дам за пример Хайдн.

   През целия си живот той служи на различни князе, като при фамилията Естерхази той работи 30 години. Умира дядото /Естерхази/, наследява го синът му, който още повече обича музиката, после идва внукът, който не обича музика и разпуска капелата на Хайдн. И така Хайдн на 59 се оказва с пожизнена издръжка от Естерхази и свободен човек. Вече творбите, които Хайдн ще пише няма да са по поръчка от княза, а каквито той реши сам. Почувствал свободата, Хайдн създава след тази си възраст най-великите си творби. Скоро ще пиша за него, защото значението му в музиката се подценява. Славата му е такава, че той, вече свободен човек, навсякъде от Европа е канен да работи, но той отказва въпреки добрите условия  и предпочита да се радва на свободата си в последните 18 години от живота си. Единственият ангажимент, който той приема е да посети Лондон. Мечтата му като млад да отида да работи в Италия не се осъществява, сега тази мечта има алтернатива.  Творческата свобода на Хайдн ражда нещо много велико – 12-те Лондонски симфонии и двете му оратории. През последните 8 години от живота си той се уединява в жилището си във Виена и не посещава дори музикалните изяви на наложилите се след него велики композитори. Неговото време - 18-и век - е отминало, новото той не приема. Наполеон тиранизира цяла Европа, в музиката романтиката измества класиката,  на която той се явява духовен отец.

      Аз станах свободен човек на 63, но не станах по-свободен по отношение на времето и ангажиментите си. Имах много недовършени неща, повечето от които довърших, имам и много работа. Вече не друг, а аз определям какви са приоритетите ми, а аз съм доста строг към себе си. Времето ми сега, както и през целия ми живот е разпределено по минути. Но се замислям понякога:

      Дали и аз няма да сторя както Хайдн в един момент, осъзнавайки както него, че и моят век е отминал, а този, в този, в който „колкото повече мязаш на изрод толкоз повече та уважават“ няма място за мен и такива като мен. Обидно е по националната телевизия да показват един изрод как се хвали, че успял на 33 и затуй му били завиждали, а да няма акъл да осъзнае, че прилича на дялан с брадва. След като такива изроди не се скриват, а тиранизират останалите, то на нормалните хора в работоспособна и репродуктивна възраст остава да напуснат страната и да започнат някъде /само не тук!!!/ нов живот, или ако са възрастни, да постъпят точно както Хайдн.

    За това съм се размислил тук, доста далеч от България.

    Ще приложа линк с една симфония на Хайдн, последната му. Хайдн е обичал да се шегува, шегувал се е дори със самия себе си. Макар и последна, тази симфония е много жизнерадостна. От нея блика хумор, живот, веселба, радост. В нея има и характерния за Хайдн Менует, но този е предвестник на виенския валс!






Гласувай:
6
0



1. sande - Интересно защо "само не тук" ?
24.01.2014 10:33
Чудно, Америка май ще се окаже тясна за твойта душа.

Вчера разбрах , че в чужбина сега работят 2.5 милиона българи. А тук 2.2 милиона.

В репортаж по една от телевизиите чух българин, на работа в Лондон, който неможе да се нахвали колко било хубаво там.Прибрал цялата рода, около 20 души, всички там нещо бачкат. И за отпуските не му се идвало по нашенско.

Чудна работа - никакъв копнеж като при теб.

Поздрави!
цитирай
2. born - Аз съм малко по-големичък от Вас, но ...
24.01.2014 13:35
Аз съм малко по-големичък от Вас, но продължавам да действувам на строителния фронт . На собствения фронт в смисъл - селските ни къщи. Къде отопление, къде изолации, къде нещичко по-тривиално. О баща ми - Бог да го прости -съм чувал , че през живота си човек трябва да построи поне една къща, да засади поне едно дърво и да отгледа поне едно дете. Казвате, че няма за кого ? Е, имате дъщеря и внуци - как така да няма за кого. Дори и да не стъпят повече в БГ, ще имат нещо тук.
цитирай
3. planinitenabulgaria - Наистина няма за кого!
24.01.2014 18:22
born написа:
Аз съм малко по-големичък от Вас, но продължавам да действувам на строителния фронт . На собствения фронт в смисъл - селските ни къщи. Къде отопление, къде изолации, къде нещичко по-тривиално. О баща ми - Бог да го прости -съм чувал , че през живота си човек трябва да построи поне една къща, да засади поне едно дърво и да отгледа поне едно дете. Казвате, че няма за кого ? Е, имате дъщеря и внуци - как така да няма за кого. Дори и да не стъпят повече в БГ, ще имат нещо тук.

Където живее дълго човек, там е неговата родина. Давам пример с една операционна медициинска сестра, българка, която работи в ЛА. Тя е със 106000 долара годишна заплата. Други българи пък казват, че вече и новиини от България не искат да слушат, защото се дразнят - все едно и също и все по-зле. Всички извън България се устройват някак, при тях бавно, когато стане възможно идват роднините им и България се обезбългарява. Е, и в България има успели - знам един успял на 33, коготохне одобриха за шеф на ДАНС, една успяла в игрите до степен да стане зам.председател на НС и дузина олигарси.
Докато сме ние ще има България, после ще тръге надолу по експопента. А богатите, които сега прогонват българите какво ще правят без тях като останат само с парите си, те още не мислят...
цитирай
4. planinitenabulgaria - Дърво се присажда докато е младо,
24.01.2014 18:25
sande написа:
Чудно, Америка май ще се окаже тясна за твойта душа.

Вчера разбрах , че в чужбина сега работят 2.5 милиона българи. А тук 2.2 милиона.

В репортаж по една от телевизиите чух българин, на работа в Лондон, който неможе да се нахвали колко било хубаво там.Прибрал цялата рода, около 20 души, всички там нещо бачкат. И за отпуските не му се идвало по нашенско.

Чудна работа - никакък копнеж като при теб.

Поздрави!


казва бащата от разказа "Дърво без корен" от Николай Хайтов.
Лошото е, че олигарсите прогониха от България младите, работоспособни и в репродуктивна възраст хора. Те може и да се върнат като пенсионери в България, но родените от тях деца в чужбина - никога!
цитирай
5. born - Аз съм малко по-големичък от Вас, но ...
27.01.2014 13:31
planinitenabulgaria написа:
born написа:
Аз съм малко по-големичък от Вас, но продължавам да действувам на строителния фронт . На собствения фронт в смисъл - селските ни къщи. Къде отопление, къде изолации, къде нещичко по-тривиално. О баща ми - Бог да го прости -съм чувал , че през живота си човек трябва да построи поне една къща, да засади поне едно дърво и да отгледа поне едно дете. Казвате, че няма за кого ? Е, имате дъщеря и внуци - как така да няма за кого. Дори и да не стъпят повече в БГ, ще имат нещо тук.

Където живее дълго човек, там е неговата родина. Давам пример с една операционна медициинска сестра, българка, която работи в ЛА. Тя е със 106000 долара годишна заплата. Други българи пък казват, че вече и новиини от България не искат да слушат, защото се дразнят - все едно и също и все по-зле. Всички извън България се устройват някак, при тях бавно, когато стане възможно идват роднините им и България се обезбългарява. Е, и в България има успели - знам един успял на 33, коготохне одобриха за шеф на ДАНС, една успяла в игрите до степен да стане зам.председател на НС и дузина олигарси.
Докато сме ние ще има България, после ще тръге надолу по експопента. А богатите, които сега прогонват българите какво ще правят без тях като останат само с парите си, те още не мислят...

Вие добре знаете, че парите не са всичко. Що се отнася до това дали родината е там, където живееш по-дълго време --зависи от индивида
Аз съм роден и съм живял по-голямата част от живота си в родния си град, както и в София и Пловдив. Сега живея на село със всичките му атрибути - овошки, кокошки,патки, котки, кучета,бай Мангал и много труд-вино , ракия и останалите му подобни атрибути. И ми харесва. От северна страна на 1 км. е Стара Планина. На юг на 2 км. -Средна гора. Красота ! Пожелавам Ви в САЩ и Вие да сте на подобно красиво място. Разбира се, красива природа има навсякъде по света, но България е прекалено красиво място, за да го зарежеш. Горе главата !
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: planinitenabulgaria
Категория: Туризъм
Прочетен: 5701396
Постинги: 2589
Коментари: 6241
Гласове: 13476
Архив
Календар
«  Юли, 2018  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031