Прочетен: 1025 Коментари: 2 Гласове:
Последна промяна: 11.12.2013 07:32
ГЕНОЦИДЪТ СПРЯМО УКРАЙНА ПРЕЗ 1936/37 г.
И ВЕЛИКИЯТ ХУДОЖНИК
Във връзка с унищожаването на паметника на Ленин в Киев от Центъра активираха няколко „вещи” по казуса популярни наши политпроститути. Явяват ги по телевизията, разприказват ги, те се коментират сами като многониковите автори в блог. бг. По време на оралните си изяви по медиите ако се олее някой от тях и не следва точно пъхнатата му програма има предвидени и модератори. Прилага се принципа на работата на компютрите в самолетите - там те винаги са три и се следят и контролират взаимно.
Украйна и Русия – те са в стар исторически сблъсък. По-голямата и по-силната е Русия и тя почти винаги е владеела Украйна,както руснаците я наричат, УкраИна. Това понятие ползват и сърбите, наричайки чуждите територии, които те незаконно владеятq Крайни. В Украйна и сега, след разпада на съветската империя руснаците им дърпат конците, защото те имат там троянски коне – около 1/3 от населението са преселници руснаци. Но дойде времето бъдещето на Украйна вече да получи някаква ясна перспектива - никой украинец не желае повече да търпи лъжите там.
В Украйна след разпада на империята положението е същото както в България. Правителството им е кукла на конци, дърпани от тамошната мафия, тя пък е подвластна на бащицата /Путин/. Поради тези безкрайни игри на мафиите в двете страни Украйна бе окрадена, закъса с промишленоста, със селското стопанство, но и манталитетът на хората вече е друг. Девизът им – това е истината, трябва да се лъже! –важи за всички инстанции. Израстналите през тези години деца са го включили в ценностната си система, което е много страшно. Когато хората не вярват никому нищо не върви в държавата, никаква партия не може да получи доверие, защото хората са убедени, че няма да бъде изкоренена престъпността и корупцията и новите избрани отново ще се възползват от нея. И всичко си губи смисъла. Нещата са стигнали до там, че единственото спасение за Украйна е да се продаде – на Русия, което ще е бързата й смърт или пък на Европа, което крие много неизвестни. Да се продаде Украна на Русия е като да се включи в игра на руска рулетка с един играч и един пистолет с куршум в цевта или пък да се стопли някой от запалената си последна кутията с кибрит, която притежава. Ще се стопли за секунди, а после? Цената, на която се предлага Украйна е към 200 млрд. евро - толкоз трябват за да се пооправи до някъде икономиката й и да започне нещо да произвежда. Съветските енергоемни технологии и машини-боклуци вече стават само за скрап. Като стратегическа позиция обаче Украйна е много важна държава и ако тя се откъсне от Русия това за Русия ще е ужасяващо. На това разчита Янукович да вземе по-добра цена от Русия за страната си отколкото от Европа. Европа не ги иска много, защото украинците са много милиони и като резултат от третирането им на поколения наред с вируса на Маркс , те днес от хора са се превърнали в рекетьори, бандити, мошеници, неверници. Корупцията е навсякъде, намалява и селскостопанската им продукция, която вероятно както и при нас е яхната от мутри, бушони на задпараванни олигарси. Връщат се в Украйна времената на татко Махно, Василак и други „герои” от миналото им, връща се славата на Одеса, известен като град на органзираната престъпност от край време, непобедена дори от джелатите на Берия.
Подобно е и положението в Русия днес. Там вируса на Маркс бе малко модернизиран, от комунистически мутира в олигархски. Но бандитите останаха, разделиха си богатствата на бившата СССР, назначиха си бащица, който менкайки поста си с Медведев и променяйки конституцията както иска ще стои докато е жив начело на най-голямата олитгархия в света. Точно това статукво в Русия и Украйна ги прави непръсъединими едни към други. Това е все едно да се привлекат два еднакви магнитни полюса. Насила ще ги доближат, но щам останат свободни ще се отвърнат на 180 градуса спрямо декретните си посоки.
Мисля, че по-добрият избор на Украйна е Европа, но цената на Европа ще е много голяма - 200 млрд. евро и не се знае дали от ЕС са съгласни да я платят. Доста по-малката Гърция струва до сега на ЕС между 800 млрд. и 1 трильон евра. Гърците искаха тези пари за развитие на промишлреносттт си, за нови технологии и за за инфрастуктура, но се оказва че са лъгали ЕС, които пък са си затваряли очите за да печелят банките им и гърците са преработили тези огромни средства на...фекалии. С връщанато на банките на тези пари е ясно какво ще стане – гърците ще изиграят на банкерите по едно сиртаки, а ако на банкерите то няма да се хареса, и сиртаки няма да има. Този плаши европейците във връзка с казуса „Украйна”, защото ако гърците са по-големи мошеници, тези са по-големи разбойници - с вируса на Маркс в оганизЪма им от три поколения те са непредвидими. Но пък са много ценна територия - с природни богатства, на стратегическо място между културната част на Европа и доставящата им суровини.
Украйна отделя Европа от Русия и поради това е от стратегическо значение за руснаците. Русия е владеела Украйна през вековете, от Украйна е навлизала в Полша и е тероризирала и тях. Върхът на жестокостта е избиването на 20000 полски офицери от НКВД. Спрямо Украйна жестокостта на Русия също има своя връх по времето на Сталин през 1936/37 г. Тогава такова понятие „Украйна” няма, тя се води на картата на СССР като част от Русия. Украйна има смелостта през 1935 г. да иска отделяне от СССР, но едва ли украинците са знаели колко е опасен вирусът на Маркс, с който чрез Ленин Русия бе заразена. Отговорът на Сталин е отнемане на всички храни на украинците, животните им, животинските им и др. стоки, които могат да се продадат на Европа и с тези средства СССР да закупи от Европа машини, средства за производство. На украинците да се гарантират по 2 хляба на пет души за месец /не помня точната цифра, защото в момента съм в Лос Анжелос/ гласяла заповедта на провеждащия мероприятието Берия. Украинците започнали да измират от глад и изтощение. По-възрастните с последни сили отивали до гробищата през лютата зима и умирали там, за да улеснят роднините си при погребването им. За една зима умират от глад между 3 и 7000000 украинци. Герой Советского Союза по това време става ученикът Павлик Морозов. Той видял, че баща му крие торба със зърно, от която ги храни и го издал на учителите си. Дошли от НКВД, взели торбата на бащата, убили го, дядото след това убил внука си. Вигнали паметници на загиналия за СССР герой Павлик навсякъде, вкарали го в учебната програма. И аз съм го изучавал.
Питам се, дали този геноцид са го забравили украинците и дали не трябва да се напомни за него? Освен тези милиони мъченически унищожени украинци, колко ли още от общите 32000000 интернирани на смърт в Сибир са били украинци?
Тези жестокости на заразения с вируса на Маркс съветски строй намират отклик сред творбите на интелегинцията на Русия по това време, но това е било нещо изключително опасно. За културата е отговарял извергът Жданов. Негово указание или сезиране на НКВД са били тълкувани от джелатите на Берия като знак за изпълнение на смъртна присъда на отделни интелектуалци, на групи интелектуалци, на цели културни институции. Този метод продължава и по-късно, леко либерализиран по времето на Хрущо и ужасно подъл по времето на украинеца, шеф на Днепърската мафия, Брежнев. Методите на Брежнев сега прилага бащицата /Путин/. Давам пример с възмутени граждани, които от любов към Путин на рожденния му ден утепват по някой негов критик, както напр. Политковская. И Калашници имали тези възмутени граждани.
Една от творбите, създадена в СССР по случай трагедията в Украйна през 1936/37 г. е Четвъртата симфония на Шостакович. Шостакович е бил жив барометър на случващото се около него и пак ще дам примери с негови произведения:
Седмата симфония – все едно той е сред военните действия в Ленинград,
Осмата симфония – все едно той е в страни /в гр. Куйбишев/ от военните действия,
Десетата симфоония – Сталин е умрял, оставената от него жестока система прави СССР за никъде,
Единадесетата симфония – трагичните съблития в Петербург, които разкриха възможност за инфилтриране в Русия на вируса на Маркс.
Има още десетки примери, при които Шостакович макар и извън събитията, макар и неразполатащ с точната информация е създавал творби, с които той рисува историческите събития правдиво. Това е ролята на творците – да пресъздават действителността правдиво чрез средствата на изкуството. Затова считам Шостакович не само за композитор, но и за историк, написал най-правдиво историята на страната си от 1905 г. до 1974 г. и съм го нарекъл в постинга ми по случай 100 годишнитата от рождението му Великият художник.
Едно от най-значимите му творби е неговата Четвъртата симфония, заради която той едвам спасява живота си. Принуден е да оттегли творбата си от премиерата, а после да напише и Пета симфония, по поръчка от НКВД и вероятно това е цената да бъде спасен животът му. За симфонията ще поместя материал в извадка от мой постинг по случай 100 години от рождението му. Ще поясня само, че дългата ръка на НКВД, където е имало и превъзходни музиканти, дали си гьота под нтаем на Центъра, отлично е схванала за какво става въпрос в симфонията и са действали изпреварващо. В целия СССР започват събрания, където рабочих и крестян бичуват симфонията, макар никой да не я е чул, а и да я биха чули едва ли щяха да разберат нещо от нея. Тези събраниая срещу симфонията продължават години. Какво точно е станало, как Шостакович се е отървал от изпращане в Сибир, защо не му е била иззета и унищожена от НКВД симфонията, това ще стане ясно чак след отваряне архивите на НКВД от онова време. Аз имам версия по този казус, имам и версия по казуса с написването на Дванадесета му симфония, наречена „Памяти Ленина”, след която става възможна премиерата на Четвъртата, 25 години след написването й, по времето на Хрущо. И сина на Шоскаковим, Максим, да напусне СССР.
Някои от симфониите на Шостакович имат наименования, на някои наименованията са променени от новопредставените в СССР комунистически биринджии след като най-първият от тях е бивал новопредставян пред Бога. Аз имам предложение как да се казва тази симфония – „Украинска”. Тя наистина е такава.
За същността на симфонията ще поместя част от писанието ми за Шостакович от неговата Част ІІ. Музикалните ми писания са предназначени за музиканти, но това е с по-щирок спектър. За да го поместя се запознавах три години с творчеството на Шостакович. Ето линковете за него:
http://planinitenabulgaria.blog.bg/muzika/2010/07/04/na-velikiia-hudojnik-chast-1-na-dmitrii-dmitrievich-shostako.571892
http://planinitenabulgaria.blog.bg/muzika/2010/07/04/na-velikiia-hudojnik-chast-2.571890
http://planinitenabulgaria.blog.bg/muzika/2010/07/04/na-velikiia-hudojnik-chast-3.571886
С тази симфония един щастлив етап от живота на Митя си е заминал.Животът става все по зъл,хората-нещастни и обезверени.Розовите стъкълца от очилата Митя са свалени.Той се извисява над живота и от висотата на полета на вдъхновението си той ще нарисува с музика първото си гениално платно.Но то ще се роди трудно..Жданов иска свободата на културните дейци.Системата е подготвила и избълвала проститути във всички области.Ще спомена два от тях:Мичурин,който съсипа руската генетика и любимецът на Сталин,Лисенко,който пък разсипа селското стопанство.НКВД затяга обръча и праща в Сибир.На съветските хора се обяснява,че им завиждат колко са щастливи и че ще ги нападнат.За война трябва да се готвят.А врагът е и с партиен билет,чистка трябва.Няма и храна,хората са изяли конете си,с които орат нивите.Има документални снимки от онова време,публикувани в книгата на Солженицин Раковата болница.Пълна трагедия.В Украина е иззета храната на хората,за една зима умират от глад между 3 и 7 милиона души.Най-таченият герой от това време е Павлик Морозов,който издал баща си,че е укрил жито за да не умрат от глад и от НКВД са го убили.Тази трагична картина не може да бъде отмината от Художника.С творбата,която започва,започва и неговото усъвършенстване като творец,което достига големи висоти.Митя се превръща в Дмитрий Дмитриевич.Той ще нарисува тази картина,достойна да се мери с платната на Верешчагин.А около Митя животът кипи.Недоволните откарват в Сибир,подгонват прикритите врагове вътре в партията,Сталин прави конгрес и от трибуната се цели по хората с пушка,като заплашва да убие прикритите врагове.После заповядва на Берия да ги избие всичките,а конгресът бива наречен конгрес на обречените.
Усетил пулса на времето,Шостакович замисля грандиозно творение.Ще отрази трагичните събития в родината си в картина,която ще нарисува с музика.За съвременниците си,които го разбират,за тези,които ще дойдат след него.В израстването си като творец той е във върхов момент,животът около него още повече засилва желанието му да претвори събитията в музика.Ще приведа за пример още двама творци,сродни в значителна степен с Шостакович,които при подобно силно емоционолно преживяване са създали велики творби.Първият е Бетховен с неговата симфония Ероика.Върху този величав паметник от чернобял мрамор той работи почти 5 години,като образецът е 39-а симфония на Моцарт.Друг творец,достигнал в творчеството си до такова величие е Брамс с неговата Първа симфония.Над нея той работи почти 15 години,но без нея симфоничното наследство би било по-бедно.Всички,създали в този жанр нещо велико са вдъхновили Брамс за нея.По подобен начин постъпва и Шостакович.Осмислил това,което е направил,той търси нов път за изява на основата на всеобъемляющия му,както руснаците казват опит в симфоничния жанр.Той замисля едно гениално трагично произведение в три части.Произведението се ражда трудно.Художникът търси точен път на мисълта си.Пише произведението,поправя го,написва отново отделни части,старите изоставя.Преглежда произведението и пак поправя по нещо.Четвъртата си симфония Шостакович счита за най-значителната творба в живота си до този момент и затова към сътворяването й е подходил с най-голяма отговорност.Шостакович познава достиженията на руските композитори преди него,но вече се е позапознал и с тези на западните.За това свидетелствува богатата полифонична фактура и на трите части на симфонията.В симфонията Шостакович ползва прост,изразителен,музикален език.Той обяснява,че този език е бил непознат за епохата на Моцарт,той важи сега,за годината 1936 и реалният живот по това време.Шостакович предупреждава,че музиката не е лека за разбиране и трябва да се слуша по-често.Подобно "указание" дава на критиците си Бетховен за квартета опус 132,който не могли веднага да разберат в Германия,но във Франция е бил приет веднага.На нас ни е лесно сега,въоръжени с повече познания и звукозаписна техника да се запознаем и с трудния квартет на Бетховен и с гигантската симфония на Шостакович.А на него никак не му е било лесно.Световната мафия набутва в Русия измислен от евреите обществен строй,който никакъв строй не е,а дава повод на хората да се самоунищожават.Трагедията на руснаците Шостакович е изобразил най-вярно от всички чрез музиката си.Симфонията е в същата тоналност както Първата на Брамс.Първата част е дълбоко трагична.Освен квалификацията жив барометър,която е самата истина за Художника,има още една квалификация за него,безизходен трагизъм.Този трагизъм пронизва цялото произведение.При Четвъртата на Брамс трагедията е друга.В средата на първата част на Четвъртата на Шостакович се появява едно фугато на 4 гласа,които се сплитат в дяволски танц.Слушайки това фугато ме обзеха същите чувства,както когато се запознавах с Последните квартети на Бетховен.Слушах,немеех,изби ме ледена пот.Трагедията във финалната част нараства,тя вече не е всеруска,а всемировая.Това велико произведение слагам на висотата на Трета на Бетховен,която обаче е героична по тематика и на Първа на Брамс,която пък е драматична.На Шостакович е трагична!Трагичен е и пътят,по който поема симфонията.Музиколозите-проститути правилно са схванали това,което схванах и аз и написах по-горе.В тази всеобща трагедия в Русия тогава,която наподобява положението тук у нас в момента,управниците не се нуждаят от трагични произведения.Те се нуждаят от жизнеутвеждаюшчие произведения,които да възхваляват живота,всекидневието на най-щастливите хора на света,съветските граждани.Хората трябва да бъдат лъгани,че всичко ще се оправи,може би нахалството на съветските управници не е е било безгранично,че да фиксират напр.800 дни и всичко в бъдеще време ще е наред.Следва натиск върху Шостакович, проститутите като най-ниско стъпало не са били активирани веднага.От Москва е пристигнал самолета с менгемето,на дръжките са сложили удължаващи тръби и вероятно Шостакович е бил притегнат яко.Да се откаже от премиерата на симфонията и да си я прибере обратно, или Сибир.Вероятно е бил принуден,в хватката на менгемето да обещае и да се поправи.В дъното на тази операция е стоял Жданов,но при подаден знак от него джелатите на НКВД са били готови.Шостакович се е разминал със Сибир,но пък сега са били активирани проститутите,обучени да "работят" с музиканти.Двама от тях се специализират по творчеството на Шостакович,това са Ладигина и Коваль,години след проваляне на премиерата на симфонията те продължават да пишат срещу нея. .Жданов още не е дал отбой.Други проститути започват репресии по най-чувствителната тема за един творец,да обругават всичко,което Духът му е диктувал да сътвори.Това е вече не духовен тормоз,а духовен геноцид.Имало е такива психолози на Лубянка.Насрочват работнически събрания, за да го бичуват там,да му внушават,че нищо не е създал,но Шостакович е издържал на натиска.Той е премълчал тези години.Творецът общува с Духа,а не с джелатите от НКВД.Симфонията обаче е прибрана от Шостакович,в нея не е променено нищо.Тя чака своя час,той настъпва 25 години по-късно.Междувременно натискът над Шостакович се усилва.От едната страна-Сибир,от другата-Шостакович свободен творец.Намерен е бил компромис,но мисля,че и Жданов не е искал да го затрива.Компромисът е Шостакович да напише нова голяма симфония,във финала трябва да е много жизнеутвеждающая,както са си го представяли от Лубянка.Просто не е било възможно това да не стане.Така е била зачената Петата симфония.Шостакович едва ли е бил много весел.Симфонията е в ре-минор,финалът обаче е в мажор.Симфонията е четиричастна,музиката е много хубава.За да не се говори за Четвърта,Пета я изпълняват из цялата необятна страна и я популяризират.Хората са упознали симфонията и са я обикнали.Петата симфония не е Шостакович в точния смисъл на думата.Част от "греха" е изплатен,но има да се плаща още много.Краткото време за работа над симфонията показва,че Шостакович е бързал,за да му поотпуснат менгемето от смъртната хватка.За да го отпуснат още Шостакович е трябвало да пише музика към кинофилми,писал е балетни сюити,преработил е операта си Катерина Измайлова.В този период Шостакович създава едно велико камерно произведение,неговите 24 прелюдии за пиано във всички тоналности.Заявката за гениалните му 24 прелюдии и фуги е дадена.Създава и Първия си концерт за пиано.Едно красиво произведение,особено ако се намери добър тромпетист,но е лишено от дълбочина.Докато има консерватории това произведение ще се изпълнява.Друго произведение,което по стойност поставям над концерта от това време е неговата Соната за виолончело.По-късно в лицето на Слава Ростропович сонатата ще зазвучи така,както не е по силите на никой друг майстор на виолончелото.
С този постинг потвърждавам уважението си към творците, в чиито творби откриваме претворени такива важни събития.
Ще потърся и поместя линк с Четвъртата симфония на Шостакович. Велик запис е оставил диригентът Генадий Рождественски, който се явява апостол на симфониите на Шостакович. Много лъжи са разпространени за него, дано по-скоро бъде казана истината - и той е жертва на вируса на Маркс, а не негов разпространител!!!
11.12.2013 20:01
Най-напред трябва да се знае, че Западна Украйна никога не е била част от Русия за разлика от Източна Украйна, която Богдан Хмелницки присъединява към руската държава още през 1654 г. с договора от Переяслав. Руските войски стъпват в Западна Украйна едва по време на Първата световна война и съвсем не оставят добри спомени с действията си, включващи депортации, масови арести, концлагери, изселване на свещеници. Не след дълго Западна Украйна насилствено е включена в рамките на Съветския съюз, което никак не допринася за засилване на добрите чувства на тамошното население към руснаците.
Мнозинството от жителите на Източна Украйна, обратно, винаги са се чувствали свързани с Русия. Това е и индустриалният център на страната, където са концентрирани основните предприятия от въгледобивната и военната промишленост, корабостроителството, черната металургия, нефтопреработката. Този факт е поредният повод за задълбочаване на разделението, изразяващо се в често срещаните твърдения, че „Изтокът продължава да храни Запада“. Естествено, жителите на Западна Украйна не остават по-назад в претенциите. Те твърдят, че за Изтока е характерна носталгията по соца, че там престъпността е по-голяма, а СПИН-ът е по-разпространен. Писателят Василий Шкляр дори заяви, че Донбас и Крим трябва
да бъдат отрязани като
гангренясал крайник
Колегата му Юрий Андрухович смята, че жителите на тези райони по принцип си ги тегли към соца и затова е по-добре те да бъдат махнати от същинската Украйна. Става дума за онази същинска Украйна, която се отличава преди всичко със силните си антируски чувства. В продължение на векове жителите на тези земи са възприемали „московците“ като основни свои врагове. Да вземем например историята на класическия западноукраински град Лвов. Основан през XIII век, той е бил включван в рамките на Полша и Реч Посполита (1349-1772), на Австро-Унгария (1772-1914), за съвсем кратко на Русия (1914-1919), отново на Полша (1919-1939) и едва след Втората световна война става част от Съветския съюз.
В Западна Украйна просто няма как да обичат руснаците и ще използват всеки повод, за да протестират срещу всяка власт в Киев, която им се стори твърде податлива на влияния от Кремъл. В Западна Украйна се отнасят с дълбоко подозрение към всичко, свързано с Москва, и с открита неприязън към проруски настроените си съграждани от източните части на страната. Западните украинци наричат източните „москали“, а на днешните митинги един от най-често скандираните лозунги е „Кто не скачет, тот москаль!“. Националистите призовават жителите на източната част на Украйна
да бъдат изселени
в Русия
и особено не обичат украинците с еврейски произход.
В постинга си исках да покажа, че интелигенцията е жив барометър на случващото се и понеже сега Русия и Европа са на тема Украйна ползвах я и аз. А какво ще стане там е много важно за бащицата на руските олигарси, които са петимни да го разделят на молекули и не толкова за ЕС, зашото ги е страх от украинците. Ще се получи нещо подобно на Гърция, но в много по-големи мащаби. А Украйна - тя си търси купувач, защото в нея всичко бе окрадено от тамошната мафия.
