Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
26.09.2013 00:46 - ЗА РОЯЛА ОТ ДИМИТРОВГРАДСКИЯ ДОМ НА КУЛТУРАТА
Автор: planinitenabulgaria Категория: Лични дневници   
Прочетен: 1615 Коментари: 5 Гласове:
9

Последна промяна: 26.09.2013 00:47

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

Посветено на простачката, която предаде рояла за извличане от него на суровини:

 

     ЕДНА  РАЗХОДКА  ЗА ПРИЯТЕЛИТЕ  НА МУЗИКАТА

 

    Някога упреквахме социализЪма, че след него остават цигани и простотия. Псевдодемокрацията, разработена в лабораториите на Центъра не промени нищо. На тях са потребни хора, които не могат да мислят, нямат ценностна система, защото така те са манипулируем и послушен електорат. А на този тип хора, ако те изобщо са такива, „развитието” им има обратен знак и доста от тях вече са достигнали нивото примати, от което са тръгнали хората. Поетесата Руми Симова в едно свое стихотворение споменава този вид бозайници и се възмущава, че те стават все повече. Някои от приматите са добили външност на изроди и точно тях култивиралите ги дават за пример на подрастващите - към какво да се стремят в живота днес, в който колкото повече мязаш на изрод, толкоз повече та уважават!!!

   Съсипването на роял произведен от фирмата Блютнер през 1950 г. който днес се купува от фирмата за около 200000 /двеста хиляди/ евро, ми разпали огино да напиша този постинг. Една достойна рожба на псевдодемокрацията, която не може да мисли, няма ценностна система – съвършенната простачка, мафията турга за кметица. Защото е убедена, че туй нещо ще й служи при подърпване на конците. Само такова същество, чието развитие е под това на приматите може без да се замисли да извърши деяние, подходящо за животиинските видове, живяли може би 3000 години преди приматите..

   В заключението на постинга ми ще се върна на тази тема, а сега ще опиша накратко историята на клавира, друго мое хоби. Пояснявам, че клавир е събирателно понятие и включва доста типове инструменти, започвайки от клавесина, клавикорда, клавичембалото, съвременното пианото тип хамерклавир. Това наименование идва от звукоизвличането, при което струната не се дърпа с перо, а се удря от дървено чукче, покрито с филц.

  

   Пианото възниква сравнително късно в исторически план, преди около 300 години. Предшестват го негови разновидности, по-несъвършенни- клавесин, клавикорд, клавичембало.  При тях звукоизвличането става чрез перо, което докосва /дърпа/ струната. Подобно е извличането на звука от китарата, но там перото се държи в ръка. При клавесина има механика, която се задвижва от клавиатурата му.

   Клавесините са много различини, защото са изработвани от различни школи. До времето на Бах познат е бил само клавесинът. Всичките пиеси до около 1750 г. са били създадени и мислени за клавесин.

   Клавесинът има неповторима звучност, но и доста недостатъци. Той не може да свири тихо и силно, поради което са били изработвани клавесини с по два мануала. Тези два мануала пък са разрешавали да бъдат изпълнявани  полифонични произвединия, защото ръцете не си пречат. В „Голдберг вариации” на Бах има записано в партитурата, че определени вариации могат да се изпълнят само от клависин с два мануала. Днес пианистите свирят тези пиеси безпогрешно на единствената клавиатура на пианото, рояла, но е адски трудно.

   Звукът на клавесина е остър, метален, липсват тембри. Колкото и съвършен да бъде клавесинът, той има предел на възможностите си. Клавесини се правят и днес по поръчка по съвременни технологии, но си остават клавесини - звукът е остър, няма тембри и цвят, единият мануал свири силно, другият – тихо.

    Първият майстор на клавесини, който решава да подобри звукоизвличането им и работи в тази област е италианецът Кристофори. Той е по-възрастен от Бах с около 20 години. Около 1710 г. неговата рожба – прототипът на съвременното пиано вече е факт. Звукоизвличането става с удар на чукче върху струната, като чрез въздействие върху клавиша се реализира желаната сила, с която чукчето да удари струната, а това означава, че пианото вече може да свири от форте до пиано. Ударният механизъм на Кристофори обаче е доста несъвършен. Със задачата да усъвършенства достижението на Кристофори се заема майсторът на органи и клавикорди Готфрид Зилберман, който е съвременник на Бах. Около 1920 г. той изработва своя инструмент и Бах свири на него. Бах не одобрява инструмента му и казва, че трябва да се потруди още и Зилберман още 9 години работи върху механиката на инструмента. Бах отново свири на неговото пиано и казва, че е по-добре, но трябва да се подобри още.

   Годините минават, технологиите са развиват, появяват се нови майстори и фирми, които правят пиана. Механиката се подобрява, променя се, но звукоизвличането – с удар на чукче по струната на пианото, като клавишът след удара се освобождава от чукчето – остава. Вече е измислено и как да стане възможна репетицията, което означава при освобождаване на клавиша той веднага да може да задейства чукчето отново и един и същи тон да се повтаря многократно.

    Клавесинът през 19-век се превръща в античен инструмент. Писаните за клавесин пиеси звучат много по-добре на пианото, което става все по-съвършенно като инструмент. Всички културни Западноевропейски държави произвеждат пиана, всички майстори измислят по нещо полезно и необходимо, ведущи обаче са германците, чиито пиана са най-качествени. Моцарт харесва пианата Шпет, Шопен харесва пианата Ерар. Бетховен харесва пианата с голям динамичен диапазон, но за него никакъв диапазон не е достатъчен и когато е бил и изпълнител – слухът му още не е бил увреден – при изпълненията на произведенията си е късал страни. Той има соната, предназначена за най-съвременното пиано по неговото време, която нарича „Хамерклавир”, с което подчертава, че сонатата му трябва да се изпълнява от пиано с чукчета. Ако има обичащ музиката, който не познава тази творба, пиша опуса й, 106. Тя завършва с грандиозна нетрадиционна фуга и е една от най-великите и специфични за Бетховен клавирни творби.

    Но и възможностите на пинато да започват да се изчерпват, в изкуството обаче винаги има още. За да се подобри звучността му, тембъра му, необходима е по-голяма резонантна дъска, а при пианото тя определя височината му. За да се приложи по-голяма по площ резонантна дъска се стига до нова конструкция на пианото, като резонантнта дъска вече е хоризонтална и площтта й ще се ограничава само от възможностите чугунената лира да понесе товара на опънитите струни, а той е към 20 тона. Роялът заема доста голяма площ, но пък поради това се изпълнява в различни дължини, което го прави избираем за помещението, в което ще се постави. Има и къси роялчета под 2 метра, а най-големите достигат до 5 метра. Теоретично може и още, но конструктивно става трудно защото струните на дългите рояли са жекстоко опънати. Настройката с вирбелите става трудно, защото те са претоварени от опънатата струна, а които са учили физика знаят каква е разликата в натоварването на опън на струна, която трябва да звучи със същата честота ако тя е дълга примерно 2 или 4 метра. Във втория случай тя е жестоко опъната.

    Поради голямата  площ, която заема роялът той може да бъде разполаган в концертни зали, в дворци, в къщите на големите пианисти. Хоровиц е известен с това, че където и да е концертирал, той е извършвал това само на осбствения си роял, същото е правели Микеланджели. На Рихтер като са му правили дача първо са му поставили добре пакетиран и изолиран рояла и след това са строили къщата.

   Днес се произвеждат страхотни рояли, но моето ухо бива радвано най-много от марката Стейнуей. Те са и най-скъпите, имат тежка клавиатура, но това ги прави като тембри и амплитуда много добри. Блютнер също са добри рояли, почти като тях са и японските Ямаха. От всички рояли най-лека клавиатура има Ямахата, което го прави предпочитан от пианисти с по-нежни ръце и от пианистките. Тонът му е по-тих от този на Стейнуея и по-беден на тембри. Това е търсено съзнателно от конструкторите на рояла.

   От какво се състои роялът:

   Роялът е поместен в една кутия, която освен, че трябва да бъде красива е и много сложна и здрава като изработка. Тя е и много стегната в сглобките, защото при определена честота може да изпадне в резонанс. В горната си част тази кутия има капак за клавиатурата, малък плъзгащ се капак, когато звучността не трябва да бъде много силна и голям капак, който се отваря на няколко степени, за да се регулира така силата на звука. Върху долната част на кутията са закрепени най-важните елементи на рояла – чугунената лира, която е поне 200 кг, резонантнтата му дъска – душата на рояла – струните и ударният му муханизъм. Това отговара на дънната платка на лаптопите. Ударният механизъм на рояла – най- прецизната му част се задвижва от клавиатурата. Три много здрави крака държат рояла на определена височина. Те завършват с колела, които могат да се блокират.

   Споменах понятието струни. При рояла те са 88 бр. За да се изравни силата им на звучене в горния регистър те са по три на чукче, после преминават в две, ниските струни са единични. Струните в ниския регисътр са доста сложни. Те са плетени и дебели към 5 мм.

  Резонантната дъска е много важна. Тя трябва да резонира при честота от около 100 херца до над 7000, защото роялът има тонов обем от субконтраоктава до пета октава, а на тези, които могат да смятат казвам, че тонът „ла” от първа октава има честота 880 херца или 440 цели вълни.

    Не е лесно да се направи роял. Дървото му трябва да е специално, да е обработено със съответни лакове, които са тайна, да е устойчиво, защото струните от обратния край на лирата зъвръшват във вирбели, от които те се настройват.

   Всеки инструмент, който се изработва от дърво– не само клавира - за да е добър си има своите тънкости. Много от тях са останали в тайна. Цитирам имената на цигулковите фамилии Амати, Гуарнени и Страдивари. Със смъртта им си е отишла и тяхната тайна. Когато те правят инструментите си – цигулки, виоли, чели и контрабаси – формата на инструмента вече е била конструирана да резонира на съответния тонов обем, но те са направили технологични подобрения и това се е отразило на звука им, който и до днес е недостижим. Амати единствен повишава малко обема на цигулката. Това важи и за останалите духови инструменти – един обой може да се продава за 1000 лв, но може и за 15000, кларинетът – също. Има си страни и фирми, които правят най-добрите инструменти на света. Френските кларинети са недостижими за останалите производители.

   С напредването на технологиите инструменти се опитаха да произвеждат много страни, включително Китай и Корея. Направиха хората инструменти, които са дори по-красиви от тези на известните фирми, но всичките имаха само един недостатък – не могат да се използват. Другото им направо е върхът. И спряха производството. Само Япония го продължава, като роялите са им свестни, с лека механика, която отговаря на сравнително по-слабите им ръчички и са предпочитани от пианистките, защото на лек роял „всичко излиза”. Като звук обаче и звукова амплитуда тези рояли отстъпват на другите, „тежките” рояли.

   Пианата са мое хоби. Аз мога да ги поправям, акордирам частично, но не мога да повдигна целия им строй напр. с половин тон. Мога да поправям и дребни повреди по тях – лагери на чукчетата, да подменя „презрамки” или да отстраня възникнала случайно повреда по механиката. Акордирането им извършвам без зумер, който звучи с желана честота, чрез която се сравнява тази на настройваната струна, защото имам прецизен слух. Мога да преценя кое пиано е добро, има ли накакъв дефект, какво е състоянието на ударния му механизъм, повредите му могат ли да се отстранят.

   Пианото е най-великият инструмент според мен. То присъства в живота на всички композитори, диригенти, пианисти, в почти всички камерни ансамбли. Да допълня и още нещо – в моя живот. Колкото клавирна музикаа имам в главата си, малко хора имат.

   Клавирната музика /на пианото и клавесина/ се променя през вековете поради поставяните пред нея все по-сложни задачи от композиторите през различните музикални епохи.  Преди предкласиката и по време на предкласиката клавирът се ползва като развлекателен инструмент. Бах издига клавирът на висота, която всички големи композитори след него съблюдават. С идването на класицизма ролята на клавира става все по-значима. Хайдн пише сонати за пиано, Моцарт издига още повече ролята му в този жанр, Бетховен създава най-значителните сонати за пиано въобще. Цитирам 3 от тях – опуси 109, 110 и 111. Романтиците също творят много за пианото, но сонатте при тях минават на по-заден план, защото те творят в свободни форми – фантазии, поеми, вариации, но създават и доста велики сонати. Последнит велик композитор на сонати за пиано е Прокофиев.

   За пиано има написани много концерти с оркестър.

  

   Как гледат приматите на пианото?

   През 1950 г. в Димитровград комунизЪма купува кралско пиано /роял/ за тамошния Културен дом. Тогава партията даваше парите, така са решили. Ползвал ли се е този прекрасен роял по предназначение, имало ли е голям артист, който да е свирил на него, не е ясно. През 1950 г. в Димитровград се работеше и произвеждаше, днес в руините му и в обезскрапените му сгради са се самонастанили цигани. Тази приматизация явно е засегнала региона на Димитровград до степен, начело да му засатне приматка. Приматка и клавир – ето резултатът. Тази разкошна вещ като не може да се ползва защо да не се подари на някоя концертна дирекция, на някое музикално училище? Аз знам защо. Защо така ще си усложни живота приматката. Трябва да се демонтират краката на рояла, да се изправи и носи, а той тежи към 500 кг. Вместо да му търси хамали, не е ли по-лесно да го пусне на лешоядите за снемане от  него на суровини? Що дЪрва за горене има в него,  пропити с лак, а  чугунената му лира тежи поне 200 кг, колелата му са от бронз. Ударният му механизъм, който показаха бе с нови, бели чукчета, което означава, че роялът не е ползван. Този ужасно прецизен и сложен механизъм го носеше един циганини, вероятно да го изхвърли, защото нищо от него не става за горене или за Отпадъци. Толкова е трудно за акордьорите да намерят резервни части за ударния механизъм, този го изгориха. А струните – те са толкова скъпи, че акордьорите на главата си се изправят да изплетат заместители на скъсаните дебели струни на пианото.

    Този подход на ппиматката е нормелен да държавата. Давам пример с най-мафиотския град в България, Перник. Там има кметица, за която се твърди, че е човек на Братятя от Дупница. Над нея макар и не по йерархия стояла главната архитектка на общината, над нея феодала на града – Федята, а на върха – Параванката, който сега плете нова партия. Перник е град, който бе ограбен откъм промищленост, от към общинска собственост и от всякъде. Затова там днес има и такава престъпност, която е професия за мнозина /от винкелите/. Какво стана със завода за цимент, който бе току-що построен и дойде Десетото. Продадоха го на групировка, известна с името Гърнетата. Набързо Гърнетата разпърдяха завода, като нарязаха и отнесоха за скрап оборудването му – мед, стомана, легирана стомана, неръждавейки.

   Заводът за феромагнити също се продаде, на чехи. Чехитее отнесоха в Чехия японското му оборудване и днес произвеждат феромагнити, а пернишкият завод за феромагнити бе закрит. Подбоно стана и със завода за стъкла. Мините пък ги купи енергиен бизнесмен и ги закри, докато дойдат по-добри години за въглищата.

   Та тая поразийка, където приматката пущарамила роял за 200000 евро си е направо захарче в сравнение с това, което се случи и продължава да се случва на нържавата. Докато  страната не започне да се управлява от интелигентни и умни хора, това ще правят прпиматите. Има ли един нормален в парламента, има ли едни, който да не изглежда с проблеми в правителството, има ли един от съдебната система, когото да появат по телевизията и хората да не споменават негова майка не защото нещо им е направил, а само защото така изглежда, такова му е излъчването. И по-добре, че хората не знаят каво им е направил изрода – „щипнал” част от парите на престъпниците срещу свободата им, защото реакцията им щеше да е още по-категорична.

   А за рояла – него вече го няма. Ще отнесе едно административно наказание приматката. Ако пък толкова затрябва нов роял, ще се вземе заем от Световната банка или МВФ и ще се купи друг.

     В двата линка прилагам велики творби, изпълнени на роял и на чембало.






Гласувай:
9
0



1. sande - Ех, Коста ...
26.09.2013 05:04
Човек като теб, който знае много, много и страда.

Знаенето е страдание.

Поздрави!
цитирай
2. mt46 - Поздрав, Коста!
26.09.2013 08:29
При бай Тошо нямаше чак такива простотии...
цитирай
3. nicodima - Имаше, но не ги знаеш!
04.10.2013 07:03
mt46 написа:
При бай Тошо нямаше чак такива простотии...


Вероятно си живял или под похлупак или си слугувал на върхушката. Само тези хора не знаят за безобразията! А че имаше по-интелигентни хора тогава - да, нали бяха затворени границите?!
цитирай
4. sekirata - ne znam zashto
05.10.2013 09:22
no moite komentari ne gi vijdam ne samo pod tozi ti post?!
цитирай
5. planinitenabulgaria - Помествам всички коментарии към недстандартните ми писания
05.10.2013 11:21
sekirata написа:
no moite komentari ne gi vijdam ne samo pod tozi ti post?!


с изключение на на тези на лошите хора или бетонните глави. Не са пристигнали тези коментарии, за които казваш.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: planinitenabulgaria
Категория: Туризъм
Прочетен: 5945114
Постинги: 2628
Коментари: 6342
Гласове: 13675
Архив
Календар
«  Ноември, 2018  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930