ДВЕ  ИНТЕРМЕЦИ  ОПУС  1161

 

    В този постинг ще включа два разговора, - по-скоро монолози - които ще предам дословно, макар изразните средства да са много цинични. Без използваните от „ораторите” думи обаче тези разговори ще изглеждат напудрени. Считам, че тези монолози отразяват обществената психология и нагласа към живота днес, дават информация за нивото на образованието, за масовата култура и за все по-налагащото се пазарно мислене, на което гледам като на опасно заболяване или като на диагноза за такова.   

      Със съжаление изказвам в блога ми мнениието си, което се утвърди в мен през последните години: Мисля, че програмите за образование на децата им дават според мен едно преднамерено осакатеното и тесногръдо образование, чието опустошителното въздействие върху душите им допълнително се мултиплицира от програмите на просташките ни медии и от реалния живот. Този процес се финализира с примери за „успели” в живота бизнесмени. Някога подмятаха по медиите Петьо Блъсков, днес – Дялан Пеевски. Защото са богати, а вторият е достинал до такиви висоти, че движи с чалгаджийка. Тези образи насочват фалшиво стремежа на младите хора, застанали на старта на живота. Не образовани, духовни хора изисква новото време, а да приличант на изроди, да са богати и със сърца-пустини, както казва Дела Раи в едно свое стихотворение. Въпросът защо голяма част от навлизащите в живота наподобяват на примати би бил риторичен. Те обаче отиват още по-нататък -  не само мислите им, такова става и излъчването им. За тях се готви ново издание на Бигбрадър, което ще бъде на още по-високо ниво, с випперсони. Празникът на воайорите ще да е съпроводен с много бира, коментарии и версии кой ще е виппобедителят.

     Като контрапункт на тази реалност от живота у нас аз много се радвам когато срещна млади хора, които са се развили интелектуално. За съжаление те вече се срещат така рядко, както шедьоврите в изкуството. Когато имам щастливия случай все пак да попадна на такива хора, аз се опитвам да ги поощря според възможностите си за това, което правят, да ги предупредя, че са обречени да вървят по един път редом с примати и това няма да е леко. Духовните ценности отмират. Може да се стигне до там, че да се появи отново някой, който да тръгне в мрака с лампа да търси Човека.

     Въвеждам едно уточнение:

     Когато говоря за примати имам предвид, че това са най-висшите същества на земята, бозайниците. Това определение обаче вече се превръща в комплимент, защото се появиха такива измежду нас, които и на примати не приличат, по пък от висотата на поста си считат, че могат да ни поучават как да мислим и какво да правим.

 

    Част І, ПАЗАЧЪТ НА БЕЛОГРАДЧИШКИТЕ СКАЛИ

 

    Това лято водих туристи на Белоградчишките скали. Планината Светиниколска е една от любимите ми. Писах и постинг за нея, който е непълен, но пък сторих това с много любов. Избраният за посещението на скалите ден се случи много топъл. Само изключителни интереси към природните забележителности у тези, които за първи път посещават скалите не биха могли да ги спрат в такава жега да се запознаят с някои от безмълвните феномени.  При липса на такива интереси, вместо да разглеждаш скалите можеш да седнеш срещу тях и да треснеш един сладолед или повече, една-две коли, а към тях и нещо алкохолно, което върви при жеги. Аз не се ловнах на тоя пенис, оставих туристите да се „наслаждават” на скалите от заведението и сам извърших щур слалом между тях в рамките на договореното време. Така съм си устроил живота, че той винаги е вървял по минути и аз все се боря с времето, за да се включа в него -  да направя нещо, за среща, да се върна от някъде, заради влак или автобус, да си достигна „базата” преди да е станало съвсем тъмно. Когато денят е 15 часа пак не ми достига.

      На връщане от скалите попадам на един брадат човек, който иска да разговаря с мен. Оказа се пазач в резервата. Човекът скучаеше и искаше да поговори с някой от малкото туристи, осмелили се да посетят скалите в този топъл делничен ден, а аз се оказах единственият. Пита ме дали съм видял откАчената, която този път му избЕгала. Отговорих шеговито, че в тази жега по скалите нямаше нито човек, нито жена. Той ми обясни, че тук веднаж в месеца идвала жена от Видин и се молела на една скала. Днес била дошла и той тръгнал да я търси, за да я иронизира както всеки път, /б. м, да я подиграе докато се моли/ но она му избЕгала. Монологът си той затвори така:

  - От Видин е, кола кара, а се моли. Верва в Господ, да й хебиш майкятъ!

   Възмущението му от жената нямаше граници. Беше разбеснен и от обстоятелството, че този път не успял да я намери къде се моли и отново да й се присмее...

   Да кара кола, да е от град /Видин/ и да вярва в Господ -  това бе възмутило пазача /б. м. примата/ до дъното на душата му. Ако този примат срещне жената на връщане, помислих си аз, както е разбеснян, че този път му е избЕгала, дали само ще изригне и срещу нея възмущението си, което изказа пред мен или афектиран от това, че тя вярва в Господ няма да докопа някоя тояга и да я издървари, защото е откАчена, помислих си със страх. Как така някой да вярва в Господ и ти да му не хебиш майкятъ с каквото можеш, това, по същество това бе въпросът на 35 годишния примат пред мен. Казах му да си кротува, жената не прави никому нищо лошо. А може да има и някаква сериозна причина да сторва това, да не й се подиграва.

    Не знам успях ли да променя надигналата се агресия в него срещу жената, но си казах: Бай бабо, да я не срещне. Не тя, той е откАчен.

    Този пример е доказателство за приматизацията, която вече обхваща не само отделни личности, а цялото ни общество. Тези, които с измама спечелиха изборите – и те са като примата-пазач /пазача-примат?/. 

   

       Част ІІ, ЗАЩО ГРАЖДАНСКАТА ОТГОВОРНОСТ ТРЯБВАЛО ДА БЪДЕ ЗАДЪЛЖИТЕЛНА?

 

     Влакът е най-използваното от мен превозно средство при еднодневните ми пътувания през зимата по няколко причини:

-         превозът с него е най-евтин,

-         има разписание - това е най-сигурният транспорт,

-         от София влакове поемат по шест различни туристически дестинации!

 

    Всяка зима пътувам във влака с хора, слезли от планината с Москвичите си за да си купят от  големия и сравнително евтин магазин в Своге от веригата Европа разни неща. Москвичите оставят по гарите, от където те купуват храна за животните си, напр. сол или фураж. За да не изразходват допълнително количество бензин до Своге те ползват влак. После се връщат и Москвичите им – техните магарета - поемат обратно към планината.

   Само че това не е толкова просто, както го описвам. Пътуващите /посочвам случайна дестинация, напр. от махала Церецел до ж. п. гара Томпсън/ по закон се неизрядни, защото не са си купили пътна минетка от 69 лв, колата им не е минала на технически преглед, което е още 40 лв, не са платили и на мутра-застраховател 200 лв. та тя да отговаря вместо тях ако причинят щета на трето лице. Този факт е известен на пътните полицаи, които „следят” да се спазват законите в страната, но и  са петимни да „чукнат” нещо частно? Срещата е неизбежна – нали колата трябва да се здареди с бензин, все ще мине покрай някой катаджия. Ще спре колата пътният полицай и ще попита: И кво праим ся? Отговорът е стандартен, 50 лв. в документите към колата за него. Ако той е бил героят и при предишнното й спиране, може и по-малко или дори нищо. Не се ли „отчете” обаче собственикът на Москвича, полицаят може да му спре колата от движение и останал без траспорт за необходимото за него и животните му, той е загубен...

    Един възрастенн човек  с Лада от над 30 години, и той вече не помни,  плeдираше, че тъй като не ползва пътната мрежа на страната не трябва и да плаща за пътна минетка. При пътуване веднаж в месеца през летния период той изминава не повече от 250 км. годишно. Дори да пътува по магистралите, цената от 69 лв. човекът счита за грабеж спрямо него. Същото мнение изрази и за техническия преглед, защото таралясникът му, с който той си служи ако трябва да мине на преглед, ще трябва да се изкърпи и боядиса, за което той не може да плати. Тези разсъждения той отнесе и към гражданската отговорност, като направи и равносметка: Доходи - пенсия 130 лв, разходи за колата - 70 лв. за пътна минетка, 40 лв. за технически преглед и 200 лв. гражданска отговорност, което прави общо 310 лв, или две и половина негови пенсии само за правото да може да ползва колата си. С която той слиза от планината не повече от 9 пъти в годината за да си купи най-необходимото за него и животните му от близкото село или града. Така за всяко негово слизане до града той трябва да е заплатил 35 лв. рекет на държавата за пътища и преглед и на мутрата застраховател, за да отговоря тя вместо него /б. м. да го пази/, ако удари друга кола. А тук кола минава много рядко. И каза, че предпочита да рискува да плати веднаж 50 лв. на полицай, а не 310 лв. на изнудвачите, които се явяват ортаци с държавата в грабежа спрямо него.

    Един зализан, към 80 годишен старец обаче взе думата и говори с тон, нетърпящ възражение:

    - Сакън! Само това - да не платите гражданската отговорност не правете, защото страшно може стане!

    Той каза, че сина му се ориентирал в застрахователния бизнес по колите като инспектор след 1989 г.и до сега работи все като такъв. Аз го попитах какво точно прави сина му, той отговори, че не знае. Аз обаче се досещам. Един застрахователен инспектор в кварала, където живея даде идея как да се направи номер на нахалник – изливаш му една туба нафта през прозорчето в колата. И тя отива на скрап. Сигурно има и други такива номера, които са известни на застрахователите.

 А как може да стане страшното за неплатилия си на мутрата застраховател рекет дядото обясни така.

   Караш си колата, става нещо - одраскваш или изкривяваш детайл от много скъпа кола, която има КАСКО. Идва комисия, оценява щетите, които са за 1 милион. Застрахователят от КАСКО-то ги плаща на собственика на скъпата кола и си ги търси от застрахователя на причинилата щетата кола. Ако тя няма гражданска, застрахователят си ги иска от собственика й.

   Хората казаха, че в такъв клучай ако собственикът откаже, трябва спорът да се реши от съда, но и да го осъдят човека, ако няма нищо, че го гепнат за куро. Дядото обаче коригира мислине им:

  Първото, за цената на щетата - как можело тя да е за 1 милион. Тя била такава, каквато се определи от заинтересованите страни. Имало си комисии по огледа, каквото те преценят, това.

  Второто уточнение бе, че вината за ПТП е доста разтегливо понятие и че тя е такава, каквото я напишат двата катаджии.

  Третото бе, че дори дядото, причинил ПТП-то да има само един гол кур, сумата /б. м. от 1 млн./ няма начин тя да не бъде възстановена на застрахователя. Дядото има роднини, те ще бъдат намерени от застрахователя, дори да са в чужбина, те имат собственост с която да обезвъзмедят застрахователя, а има и начини да се накарат те набързо да платят щетата на застрахователя, който няма да ги остави при никакви обстоятелства да не му се издължат.

   И прключи разговора така:

  - Плащайте си гражданската, иначе не знаете какво може да ви дойде до главата. Данъците може да не си платите, тока, водата, но за гражданската трябва да намерите пари дори да нямате.

    Без да желаеше това, доста светлина хвърли старецът върху дейността на застрахователите. Подразбирам с какво се занимава и сина му.

  

    Хващам се за израза на стареца, че и да няма човек пари, може да намери и давам пример от автоизложението в София през миналата година. Всякакви нови модели коли предлагат автопроизводителите, един младеж ги разглежда с приятелката си. Спира се при една лимузина с цена 300000 лв. Вижда го представиител на фирмата, че се усуква около суперколата, обяснява на момчето какви са качествата й и то купува автомобила. А ето и обяснението на продавача, излъчено по БНТ след успешната сделка:

-         Показах на момчето автомобила. Като като видя за какво става въпрос и като разбра, че автомобилът отговаря на характера му, плати го в кеш и си замина с него.

Ето един пример как се намират пари ако се наложи – ако автомобилът отговаря на характера на човека, той и да няма ще намери. Как момчето се бръкна и извади 300000 лв джобни, а тия с Мосвичите да не могат да се бръкнат с по 200. Според зализания старец може би точно така трябва да се процедира с гражданската отговорност,  която гуши застрахователните мутри, а държавата им става съучастник с ДДС-то. Едни 200 лв. годишно могат да станат причина да не платиш милион, защото си платил да те пазят – след този сакрален акт не ти отговаряш, ако сториш беля, а застрахователят! Инвестираш в сигурността си.

    Ако  те спре катаджия първите му дума са:  Моля, гражданската отговорност. Като отидеш в КАТ по някякъв въпрос за справка ила за автомобила си, първите думи на дамата от гишето са: Моля гражданската отговорност. Същите вълшебни думи признасят и служителките от ЦГМ ако трябва да платиш още една задължителна такса  от 100 лв. за паркиране пред дома ти. Платиш ли си обаче на мутрозастрахователя, водят те, че си се отчел и ти спестяват тези обидни въпроси.

 

     Заключение:

     Посочих два случая - първият с примата от Белоградчишките скали, един типичен случай за интелекуалното ниво на възпитаниците в учелищата през последните години. Какъв разговор може да се води с такива хора, какво ги вълнува, как се препрограмирани, за да слезнат на ниво примати – ето за пример за размисли.

    Вторият случай от влака показва защо богатите стават все по-богати, по какъв начин, защо бедните стават все по-бедни и защо България ще остане държава с няколко града, а селата и малките градове ще изчезнат. Мисля, че защото от тези населени места вече няма какво да се открадне. Затова държавата е абдикирала от тях, а нейното място са заели появилите се в годините на „демокрацията” местни феодали и блуждаещи престъпници, които доунищожават изоставените населени места ...заради скрап.

   И оставаме територия без население...

 

    Всеки народ заслужава ръководителите си, казал го е Гьоте. Накъде върви развитието ни показват сегашните ни управници, които са най-ниското ниво от всичките след 1944 г. Те не че нямат някакви качества, но явно така са се договорили с Центъра, комуто служат и затова са дотолкова жалки. Аз не ги познавам всичките, защото скоро ще ги премахнат, но тези, които съм виждал по телевизията са пълни нещастници. Те са като от видове, още не достигнали ниво примати. Психологическият прочит на изявите им е, че те са кукли на конци. Може ли министър на полицията да пледира за заем от 1 млрд. лв? Както я свърши с контрабандните цигари на Женския пазар, с биячите с белите маски пред парламента и с белия автобус, такива ще са и другите му работи. По-отвратително нещо от сегашната зам-председателка на парламента трудно може да се намери. Съперничка по отвратилелно излъчване е едно нещо, което бе министър на МОСВ по времето на ГЕРБ. Как така след като е ясно, че кабинетът е на концесия, друга невротичка кандисва да стане вице и акъли дава за това и онова. А нейният акъл, че с това назначение ще си разруши кариерата за в бъдеще проработил ли е или е получила от Центъра, с който е обвързана приказ: Молчать и не разсуждать! Още една нещастница видях, министърката на здравеопазването – жената е видимо с психични проблеми. Тя ще се пръсне не от климактеризЪма, който допълнително я напряга, а от опънатите си нерви. Дали си е била такава или са я психясали сега, не е ясно, но тя има проблем със самата себи си, а е назначена да дава идеи как да се оправи здравеопазването То не може да се оправи поради недостиг та средства. На него висят още 1500000 неосигурени български граждани, но пък многодетни, социално слаби и безработни, които живеят от помощи и бюджетът им отпуска по 700000000 лв. годишно. Почти на всеки осигуряващ се виси един такъв български гражданин.

   Обичам народните поговорки и ще завърша това си писание с една от тях:

   Крушката си има опашка!

   Гьоте е казал същото, но по друг начин. Лошото е, че си го знаем и нищо не правим. Мафията съзнателно разруши Германия през ВСВ, тя обаче се възстанови и пак е първа в Европа. Ние, които имахме потенциал да храним Германия, днес внасяме храни от Третия свят и отпадъци от ЕС. И нищо не произвеждаме. Ohne Waffen Ruhinen schaffen, казват за нас германците...

    За да не бъдат тези интермеци толкова тежки, ще ги развеселя с няколко снимки и една песен.                 И една гатанка: Кой ли изтрясква русата чалгаджийка? 

 

Вероятните сурати на поколението след отхождането на мутрите - много тъжни...