Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
28.08.2013 23:16 - ОБЕЗСКРАПЯВАНЕТО НА БЪЛГАРИЯ ПРОДЪЛЖАВА!!!
Автор: planinitenabulgaria Категория: Лични дневници   
Прочетен: 2442 Коментари: 0 Гласове:
11

Последна промяна: 28.08.2013 23:48

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

                      АКО  АЗ  БЯХ  ГЛАВЕН  ПРОКУРОР  НА  РБ…

 

     Още в зората на „демокрацията” биде заченат един процес, който бързо набра мощ и се превърна в престъпен бизнес. Този процес бе един от основните фактори за последвалата след 1989 г. миграция на хората от селата към градовете. Той се разви върху почвата, тогава обилно наторена с безнаказания терор на престъпниците по региони и особено по малките населени места, където начело няма държава, а феодал, с абдикацията на държавата от нуждите на хората в цели региони от страната, защото са бедни и от тях няма какво да се открадне, с възникването на организираната престъпност на основата на връзките на мафиотите с полицейските шефове, на корумпираната ни съдебна система, от която срещу част /или всичко!/  от откраднатото, прехвърлено в техните банкови сметки получаваш свободата си и отново можеш да извършваш престъпления. В значителна степен този процес даде отражение и върху днешния облик на страната – обезлюдени села, останки от заводи и стопански сгради като след ракетна атака, изоставени и закелемели ниви, ливади, превърнали с в джунгли, разрушени след ограбването им къщи, ужасяваща бедност редом със скъпи мутробароци, все повече агресивни примати, чиито поминък е далаверата, вместо нормални хора. Този процес аз наричам Обезскрапяването на България. Той още не е завършил, но пораженията за страната от него до сега са ужасни за всички. Процесът се изразява в снемане на „суровини” от ромбригади / б. м. брутални кражби на черни и цветни метали/  от къщи, заводи, ж. п. съоръжения, енергийни обекти, от села, вилни зони и др. и продажбата им за метални отпадъци. Наглостта при кражбите е такава, че не може да бъде побрана в човешкия разум. Напр. изваден е с техника или е изрязан с газова резачка метален крепежен елемент от къща, който не може да се замени и къщата ще падне. Заради няколко лева, които ще получи престъпникът за къса метал в скрапопункта е съсипан трудът на много хора. След грабежа собствениците на къщата са станали по-бедни без увредения си имот, те изпитват вече омраза към държавата, която не се грижи за тях. Съсипани са и материално и като психика.

    Някога в МК Кремиковци имаше скрапоцех. Работейки с комбината бях запознат с технологията и на този цех. Това бе технологична линия за претопяване на метални отпадъци от заводите като стружки, парчета метал от щанцоване, елементи от повредени машини, износени релси и др. Скрап наричаха тези подготвени за претопяване в пещта елементи. Имаше и различни инструменти, които не са били реализирани в търговската мрежа и поради това постъпваха за претопяване. Виждал съм камиони с неразпечатани комплекти руски гедорета, китайски звезди, лули, гаечни ключове, които претопяваха. Подариха ми една стара лула 30/32, която ползвам до днес - няма толкова силен човек, който да я счупи. От тогава знам какво означава това понятие, скрап, но днес съдържанието на понятието е съвсем различно. Снемането на скрап от страната се превърна в нейното суровинно източване, наподобяващо постепенно източване на кръвта на страната от организирани и подържани от най-високо ниво на държавата престъпници.

    Скрапът може да бъде от черни или цветни метали. ДМЗ Перник има технология за производство на арматурни елементи, ползвайки за тях като суровина скрап от черни метали. Заводът в Пирдоп може да преработва медна руда, но може да работи и със скрап от мед. В Курило има фабрика за преработка на скрап от други цветни метали, напр. от алуминиевите проводници, откраднати от въздушните или кабелни линии от специализираните скрапобригадите. Тази фабрика вероятно бе първата в стрната, която продадоха на скрападжиите. Крадците на въздушните линии – Краденжицен и крадците на кабели – Гепенкабелн там продават плячката си.

   Ще се отклоня с пример за обезскрапяване в най-големите размери, които съм виждал.

   Железопътният завод бе един от най-големите в София и на огромната му територия имаше /вероятно!/ милиони тонове черни метали и мед. Крановете му можеха да вдигат 200 тона, имаше кароселни стругове, леярно, електродъгово и друго оборудване. Някои от цеховете му бяха високи до пет етажа и бяха изградени изцяло от метал. Пет подстанции имаше в завода за напрежение 6/0,4 кV с връзки помежду си чрез медни съветски кабели със сечение 3 х 500 кв. мм. мед. Подстанциите, както и цялото оборудване бяха съветски и оборудвани изцяло с медни тоководещи шини. Същото важеше и за прекъсвачите. Четири силови медни кабела свързваха ЖП Завода с ТЕЦ София. Закриха завода на бързо, продадоха го на пернишка скрападжийска мафия за 1 лв. със зцадълженията. С идването си те откраднаха електромера и оспориха дълга за ел. енергия. Интересното е, че си решиха въпроса с тока, „мотивираха” май някакъв фактор в енергото. И се започна едно рязане на метали и копаене на кабели, които продължи две години. Влаковите композиции, които потегляха със скрап от завода нямаха преброяване. Огромните метални детайли се разрязваха така, че да се побират във вагоните.

  Такава щеше да бъде и съдбата на следващия по-големина софийски завод, КОЦМ на Гара Искър, който пък бе подарен на Цветелин Кънчев. Не се разбраха нещо тези, които го продадоха, взеха му завода заради взривяване на на джип на конкурент на Дон Цеци и дори го съдиха, но Ангел Марински го помилва. КОЦМ обаче не бе нарязан за скрап.

    А кражбата на 5000 тона скрап от съкратените от внойската танкове?  Корабът бил натоварен с този качествен метал за Турция и...изчезнал.

   Край на отклонението.

   Процесът на обескрапяване на страната започна със „скрап” от мед. Първият удар бе кражбата на медните проводници от електропровода 110 кV при с. Делян. Тоз електропровод бе строен от германците и бе изцяло по тогавашните технологии, от мед. Ударът бе светкавичен с прехвърляне на „земни” от двете страни на участъка с медни проводници, изключване от автоматиката на електропровода, катерене по стълбовете, сваляне на проводниците на земята, нарязването им според дължината на камионите и...предаването им за скрап. Със сигурност проводниците са заминали за Пирдоп или за добив на меден сулфат в Бухово. Аз често пътувах по шосето за Карлово и виждах големи камиони на NADIN, тип самосвали, ескортирании от охрана, натоварени с пресовани на бали медни проводници с всякакви размери да пътуват в посока към Пирдоп. Докато се изкраде медта бе големият удар на скрападжиите на цветни метали, после те преминаха на алуминий и черни метали. Понятието обезскрапяване роди още едно не по-малко страховито понятие – битов тероризъм. Той е по-страшен от еднократните кражби, защото е един непрестанен процес, който също преобрази картата на страната. Срещу него никоя полиция не направи нищо и съмненията са, че полицейските шефове дЕлат с ромовите лидери. Точно този битов тероризъм, една от целите на който е и кражбата на метали, стана причина много села /не само но Видниско и в Северна България, които поподнаха в епицентъра на тази престъпност/ да бъдат заличени от картата на страната, но поради тази причина изчезнаха и доста вилни зони. Споменавам две – тези над Софийските села Войняговци и Подгумер, чиито „суровини” /б. м. метални покриви, жици, огради, лозници и др./ от къщите ромбригадите сбраха като скрап, прехвърлиха с високопроходимите си автомобили и джипове през Софийската планина и ги предадоха в скрапопункта в Свогенския квартал Зли дол. Пострадалите от обезскрапяването къщи по Искърския пролом се на площ поне 1000 кв. км. Цялата страна е потърпевша, ограбените хора са милиони.

   Редно е да кажа нещо и за пионерите в специалността „Скрап от черни метали”. Твърди се че първите капитали за ромбароцитете в Костинброд са дошли от разкулачването на помпените станции от въртопите между Раниславци и Драгоман. Това пък промени стопанската дейност по тези въртопи, защото тя стана зависима от водата, събираща се вече безконтролно в тях. Причината за този обир била съществуващият в Костинброд от край време пункт за вторични суровини, между които и метални отпадъци. Бизнесът се развил там експлозивно, срапопунктове открили още няколко, а също и в Шияковци. Мълвата за успехите се понесла и Костинбродският почин възприели в цялата страна. И така този бизнес – сбирането /б. м. краденето/ на скрап от джелезо, джици, алуминиеви проводници, смесителни батерии, неръждавейки от бойлери, умивалниции и  др. се превърна в поминък на ромовете като допълнение към основния им - да раждат деца, за  да живеят от „детските” им и да не работят.

   Какво се случва обаче с този скрап, чието предлагане в скрапопунктовете отдавна надвишава възможностите им да го приемат. Причината е, че в този „бизнес” се появиха нови скрапоиграчи - скрапоакулите, които с парите от скрапа закупиха скъпи машини за обезскрапяване на взривени бетонни сгради, заводски комини и много здрави силно армирани бетонни конструкции. Тези машини са японски, много скъпи, с челюсти от метал титан, от който се правят зъбите на багерите и зъбните валци за смилане на камъни. Задвижвани с хидравлична помпа челюстите захапват и строшават бетона, после същите тези машини изтеглят метала от разрушената маса, изтърсват го и го балират, за да заема малко място. За извозването на тези метални отпадъци скрапоакулите има камиони, които със специално хидравлика сами товарят и разтоварват 20 тонните контейнери върху тях. Оставя камионът контейнерите по обектите, като напълнят някой той го откарва и доставя друг, празен. Пълният заминава за пункт в района на някоя ж. п. гара, защото тази огромна маса скрап няма как да постъпи в скрапопунктовете и тя се предлага на едро. Гарите се явяват крайните точки за скрапа, преди той да напусне страната. Ще посоча софийските гари Север, Илиенци, Курило, но и други – Своге, Елисейна. Тия стигат. По много гари се товари скрап в еднотипни вагони, които се откарват до гарите, където се прави влакова композиция с по 20 вагона и тя напуска страната. Вагоните са еднотипни с товароносимост 60 тона. Ще допълня, че товарачите, които пълнят вагоните ги повреждат много сериозно. Напр. вместо товарачът да спусне талижката на вагон, която тежи три тона бавно до дъното на вагона, той я пуска от височината над канатите на влака, които се около 3 м. над дъното. Ударът поврежда вагона, защото товарът пада на остър ръб, но и релсовия път. Твърди се, че  част от вагоните, с които се е изнасял скрап до определени години са били оформяни по документи за повредени след достигане на крайната гара и също са били предавани за скрап. Това са още 20 тона джелезо към товара му от 60.

    Накъде тръгват композициите със скрап, това вече се вижда. Първото направление е към Калотина, от където те продължават за Западна Европа. Който пътува по Сърбия е виждал влаковите композиции с по 20 еднотипни вагона, които пътуват към Пирот. То, други влакове по тази линия почти няма, само на скрападжиите. Няколко влака на ден излизат от Калотина със скрап. Второто направление е Турция, накъдето тръгват по-малко влакови композиции. Още по-скромно е направлението на композициите със скрап за Гърция. Но има и четвърто направление – ограничен брой композииции със скрап заминават за пристанище Бургас.

   Кой стои зад този „бизнес” не е ясно, но „по делата им ще ги познаете”. Държавата не сбира и не продава скрап, това са фирми, но това не значи, че държавата или само част от нея, мафията, - то май вече разлика няма! -  не е намесена в това престъпление. Набирвачите са ромове, скрапопунктовете се държат от ромове, къде те предават скрапа не ми е ясно. Но техният дял явно се прибавя към този от скрапоакулите и заминава за някъде. Чувам за тенденция скрапоакулите да прогонват ромовете от обектите, които те имат намерение да обезскрапяват и да поставят там охрана. А от скрапа се добива до 90% чист метал. Едно е да копаеш руда, да я топиш и извличаш метала от нея, друго е на безценица от обезскрапена от към метали и суровини страна, в която закони и главен прокурор няма, да купуваш скрап и да да го преработваш на метал.

   Още веднаж повтарям, че този процес нанесе големи щети на страната, която остана без суровини за промишлеността си и като добавка към него бяха разрушени много къщи на хората по села и вили, нанесени бяха щети по влака, по електросъоръженията, по водопроводите. Никое правителство до сега от 1989 г. не извършва контрол върху обезскрапяването на страната. Напомням за със сина на Цветелин Кънчев, хванат с откраднати в буса му водопроводни тръби за влагане в нов водопровод за Пирдоп. Платил е вероятно дон Цеци на съдията по делото и е решил казуса със сина си. Тръбите ще се продадат в скрапопункта като отпадъци, на ниска цена. Шефът на скрапопункта ще ги предаде за скрап само ако не успее да ги реализира като нови на цена, по-ниска обаче от тази на пазара. Давам пример с човек, който предлагаше тон /или два, вече забравих!/ черни тръби половин цол на половината цена спрямо тези от складовете. Купил ги от скрапопункта в Зли дол, но не му влезли в работа. Не само на мен е известно, че от срапопункт можеш да си купиш всичко – тръби, винкели, кабели – при това чисто нови. Откраднати са вероятно от някой ром от строеж или съоръжение, предаадени са за отпадъци.

   На няколко пъти се заговори за забрана на тази търговия, но не стана. Заговорваше по темата дори бать Бойко, но само заговорваше. Явно по-силни от него го абортирваха от намерението му да промени нещо. Твърди се, че част от тези пари на скрападжите, които са голяма сила, постъпвали за финансиране на политическите партии по квоти. А доколко са силни скрападжиите ще изтъкна един факт: Те купиха МК Кремикоовци чрез подставено лице. Някакъв си човечец извади стотина милиона от някъде, купи Кремиковци ...и се покри. А „суровините” там са поне сто пъти повече от тези на ЖПЗавода.

   Интересно защо главният прокурор не се самосизирва в връзка с този процес, който източва суровините на България, предизвиква толкова престъпления, окачествявани от хората като битов тероризъм, страната губи ценна суровина, колко още бели се стоварват върху хората от туй сбиране на скрап от къщите им. Аз няма да кажа, че съм по-умен от главния прокурор за да не му смачквам самочувствието, но ако бях на негово място щях да гепна скрападжиите много лесно. Ще започна с БДЖ, от които ще изискам справка колко влакови композиции със скрап са напуснали страната, кои са дестинациите им, колко вагона, натоварени със скрап са изчезнали, а се водят на отчет в счетоводството, колко се е оказало, че така така са се повредили, че се е наложило да ги подаряваме на Западна Европа или Турция, за да не плащаме денгуби за заемана от тях ж. п. линия.

   Толкова е лесна тази работа за разнищване, как не съм аз главен прокурор на РБ. Убеден съм, че нашият главен ще се самосезира. А ако не се самосизира причината ще бъде не, че не иска да се бърка в тази работа, а че не чете редовно блога ми. Едва ли причината за бездействето му ще да е тази, че при съвещание на ВСС той подкрепи Делян Пеевски от ДПС, което води до внушението, че главният прокурор симпатизира на тази партия. А тези, които работят по скрапа са все ромове и всичките са потенциален електорат на ДПС. Това ли е ппричината да не работи срущу скп.рапомафията у нас или защото не чете блога ми, не ми е ядсно. Мисля, че главният прокурор не трябва да е обвързан с партия, а трябва да работи срещу престъпността в страната, когато тя е в размери, застрашаващи нейната сигурност. Ще останем дъргжава без държавна собственост, той не вижда ли това?

   Накрая и две конкретни предложения до главния прокурор на РБ:

   Качи се на личната си кола,г/н Главен прокурор, спри на нашия и после на сръбския участък на границата и гледай какво става там. Сега се преминава свободно само с лична карта, защото там ни водят за европски граждани. Какви са тези, двадесет-тридесет годишните, с тегло колкото на 2-3 души, в джипове от по 200-300 хиляди лева и как така са успели да забогатеят толкова бързо? Щом колата им е такава, какви ли ще да са другите им „игачки”, но най-важният въпрос е: Каква ли е дейността на тези бизнесмени? Погледни и „българските граждани”, които преминават пеша с чанти или с колите си границата и какви сношения извършват с „гражданите” от другата страна в района на ГКПП, дошли специално, за да се срещнат. Дали от тук няма да се качат на влака, да слезнат при Женския пазар и да подканват минаващите: Мъжки дамски цигари, тутун! Много взаимнозависима е престъпността, г/н главен прокурор. Далаверата или кадърността на тези „граждани” е причина те по документи само с „детските” и децата си дагледат, и тях си, и коли да си купуват, и по чужбина пътуват. Знам такъв случай с две риби и пет хляба, стигнали на пет хиляди души, но тия са по-кадърни и от Него. Аз знам туй и онуй, но ако киризи /пловдивски термин/ какво се върти около границата, главният прокурор на РБ би трабвало да заключи:

   Трябва да има нещо! И да разпореди проверка.  

   Още допълнителни задачи към темата за скрапа излизат за главния прокурор на РБ:

    Продължи още малко, г/н Главен прокурор  и достигни до някоя ж. п. гара малко след Цариборд, те всичките са до шосето. Запознай се с някого от гарата, там живеят българи и ги поразпитай по скрапотемата. Влаковете преминават през станицата без да спират, но гаровите служители поназнайват по нещо. И остани докато мине товарен влак с 20 четириосни еднакви вагона. Засечи времето докато премине и следващият в същата посока. Няма да се забави много, а може да се се завърне и опразнена композици.

     След привършване на служебните ангажименти там има интересни обекти за разглеждане – Погановският манастир, Темският манастир и още поне сто други природни и исторически забележителности из Западните покрайнини, които са част от България. Ще се запълни денят Ви по минути!

   Събраната информация може да послужи за основа на една фундаменнтална проверка, която да тече паралелно в много ведомства. А проверяваните за да е по-сигурно, че няма да се наговорят да Ви въвеждат в заблуждение - турнете ги под стража.

  

    Мисля, че това е достатъчно да се самозира главния прокурор на РБ и аз през следващите дни ще го подложа на мониторинг под микроскоп. Ако не стори нищо ще публикувам още писания, по които той необяснимо за мен запазва компетентно мълчание както за обезскрапяването на страната.

    Мислех се за умен, но вече не, защото така и не мога да си обясня:

 

-         Защо от полицията не виждат ромовете, които с градския транспорт разнасят скрап? И не ги проверяват – за билет, за лична карта, какво носят, произхода му,

-         Защо от прокуратурата не виждат влаковете със скрап, които обикновето тръгват от София. И да се заинтересуват за товарите им, за дестинациите им? Влакът е доста по-едър напр. от един тип въшка, която е символ за дребност и която като се развърти, много сърби. Той се чува, вижда, 20 вагона тегли.

     Вече 24 години отговор на тези въпроси нямам. А България заприлича все повече на гол тупан, от който вече няма какво да се свали /б. м. окраде/.

 


image

                     Сбирането на скрап ме въздигна духовно и ме направи богат.
                   Преди приличах на примат.   /Откровение на висш скрападжия/

image

     В парка срещу църквата "Свети Апостоли Петър и Павел". Групите Гепенкабелн горят изолацията на суровината / б. м. насечените с брадва кабели, изтеглени вероятно от кабелен простор на п/ст Красно село или на п/ст Димитър Димитров. След тази "термична обработка" остава чист алуминий, който върви като топъл хляб в скрапопунктовете. От тях заминава за Оловната фабрика в Курило, където се претопява и се отлива на блокчета, на съветски език те се наричат слити. Те са съобразени като форма да могат се товарят в багажниците на леките автомобили и така - на дребно, отпътуват по чужбина. Когато точният граничен полицай е на точното място.
     Хората не могат да стоят без ток, енергийните оператори поставят нови кабели. Групите Гепенкабелн тълкуват този акт като новозаредена за тях хранилка. И така - като заякът и вълъкт от "Ну погоди!".

image

      Вече сме готови да сбираме скрап! С качулки няма да ни познаят, а защото сме                           още малки - не носим отговорност за туй, що правим.

image

 Паметникът на Майор Томпсън след снемането на суровината му за скрап. Бронзов венец имаше, бронзови букви, елементи от джелезо. Такъв недалновиден архитект! Да е обрал някой паментика на Дичо Петров, който е наблизо. Архитектът му обаче е бил умен - ползвал е за паметника само мозайка, излята в предварително изготвен калъп. 

image

            Стая от училището в с. Бърдо, където е бивакувала скрапобригадата,                                 усвоявала суровини от къщите на селото.

image

 Парапетът на училището  в същото село след усвояването на суровините от него. Ромовете са играли с газова резачка, но те имат и моторни флексове, които работят с бензин. Каквото и да намерят - отрязват го.

image

 Като Христос хна Кръста след обезджичването....

image

 Аз съм на бонкомата, след два часа зарареждат помощите.
Мъжо ми е в скрапопункта.

image

 Желенският Ален Делон /от ДПС!/. От съседното село Абланица пък е красавицата Наталия Гуркова. Днес в Желен се заселват ромове, Абланица се обезлюдява.

image

             Мразим корупцията, га не участвам в нея!  /От кръчмата в Требич/ 

 image

                                          Което не става за скрап - в реката!
 
image

 В контраст с предната снимка - тук скрападжииите  няма какво да усвояват.

 image
                         
                                 Поминъкът на тези над тунелите е скрападжийство.

image

 Ж. п. изолатори 27 кV след усвояване на суровината от тях - един болт от джелезо.

image

                                                           Скрападжийница

image
 
                       По долината на тази река не живеят скрападжии.

image

                        Скрападжии от района на ж. п. гарите

 image

                         Интересно, защо ли тази скара е изчезната?

image

                  Суровините са предадени в скрапопункта, следват забавленията.

image

               Суровините чакат, в скрапопункта няма място. Всичко е претъпкано!

image

                                                       Скрападжийница

 image

Такива подканващи сбиращите скрап има вече на всяко кьоше. Не по-малко са подканите на момчетата от банките, които на всяко кьоше ни предлагат кредит.

image

Тако и не мога да си обясня, кой ли е изчезнал тази скара от градската градина?

image
   
                  Атрибути на скрападжия, тръгнал да търси скрап?

 



Гласувай:
11
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: planinitenabulgaria
Категория: Туризъм
Прочетен: 6795746
Постинги: 2917
Коментари: 7458
Гласове: 14608
Архив
Календар
«  Септември, 2019  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
30