Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
14.08.2013 23:26 - НЕ ЗАВИЖДАЙТЕ НА МУТРИ И РАЗВЕДЧИЦИ!
Автор: planinitenabulgaria Категория: Лични дневници   
Прочетен: 2263 Коментари: 4 Гласове:
11

Последна промяна: 20.08.2013 22:12

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

                 НЕ  ЗАВИЖДАЙТЕ  НА  МУТРИ  И  РАЗВЕДЧИЦИ

                              РАБОТАТА  ИМ  Е ОПАСНА!

 

    Въведение:

    Ще направя изключение от линията ми на поведение на противопоставяне на мутри и разведчици и за първи път ще цитирам техни дела, показващи не само, че работата им не е лесна, но е и опасна. За трагичната разведчическа история, ако някой се осмели да прочете, предупреждавам, че ще трябва здрава психика.

  

  Започвам с пример, който вземам от битието на една от вилните ни мутри, те са общо три. Намирам за странно, че трите ни мутри не осъществяват никакви контакти помежду си. Много са различни  те в излъчването си, но и трите имат нещо общо помежду си – едри са колкото три човека и мязат на изроди.

   Преди десетина години във вилната ни зона дойде една двестакилограмова мутра и загради половината от един парцел. Всякакви комисии и вещи лица води след това собственикът на имота, но мутрата започна да стрОи. Такова грозно нещо, което той пострОи не съм виждал никога. Строежът се извърши от цигани, които също дадоха своята дан грозната конструкция, замислена вероятно от мутрата, да изглежда още по-грозна. Къщата не е голяма, но има здрава бетонна площадка върху нея и според мен там може да кацне хеликоптер. Оградата е самият ужас. Тя не е дебела, но е висока над 3 м. и има метални врати от заварени стари ламаринени радиатори, наплескани с грунд от безир и оловен двуокис. Целият този барок аз намирам за обидно грозен.

    Къщата не се довърши – тя остава така и днес, защото мутрата изчезваше периодично за кратко или по-дълго – за по две-три години. След последното си новопредставяне мутрата започна да стрОи нещо вътре в двора, като вратите от ламаринените радиатори оставаха плътно затворени. Този път циганите стрОиха кратко време. По това време аз видях мутрата извън колата й - и тя четвърта употреба, грамадна и грозна като къщата. Първата ми среща с нея протече по следния начин:

  Слизам аз по пътя с колата, на средата на пътя срещу мен стои мутрата, гледа ме и не мърда. Светнах й с фаровете да се премести, но вместо това тя отправи към мен агресивен поглед, разкрачи се и не се тръзва. Може би следващата й стъпка е да ме убие, помислих си аз и се отклоних от пътя, нагазвайки в ливадата. Обикаляйки мутрата, която имитираше монументален паметник я разгледах от близо и видях, че става въпрос за нещо много огромно и с височина поне 2 м. Вероятно прасето на единия й крак, което наподобяваше буре, бе широко колкото гъзъ ми. А какъв злобен поглед! Защото я подсетих чрез фаровете да се премести от пътя а тя нещи?

   Още веднаж видях мутрата, но тогава тя изглеждаше много жалка. Пътувахме с жена ми и мутрата – пак на пътя. Казвам, сега ще минаваме през ливадата, мутрата няма да ни освободи пътя. Мутрата обаче мина по-в края на пътя и минахме бавно покрай нея, защото почувства ли се тя застрашена, ще ни раздели на молекули. Мутрата - пак огромна, но повехнала като неполивано цвете, месата й висят. Беше само по къси панталони. И какво видяхме?

  По цялата задна част на мутрата имаше лилаво-сини кръгове с диаметър около 3 см, като в страни от тях оцветяването намаляваше. Тези кръгове ги имаше по гърба на мутрата, но по краката и особено по прасетата й те бяха много на гъсто. Мутрата едвам пристъпваше, явно изпитваше много силна болка. Каква е била технологията на този процес не ми е ясна само в първата си част – как са хванали тази мутра, която може да убие горила, как са я вързали, въжета за теглене на танкове ли са ползвали? Във втората част сценарият ми е ясен. Сложили са голяма метална сфера /сачма/ в мрежа или торба и са удряли мутрата със сферата. По този начин сферата придобива голяма скорост, както при мятането на чук и ефектът от удара се мултиплицира. Така ми стана мъчно за мутрата, че забравих за гдето ме накара да излизам от пътя, за да я заобиколя.

   Мутрата пак изчезна за около 2 години. Това лято се появи отново и се познаваше, че е в барока си по изтичащата изпод ламаринената врата вода, най-новият й номер. Миеше ли нещо с часове мутрата вътре или стУдеше бира или пък се разхлаждаше, само тя си знае. Смее ли някой да се обади, че така пътят става кален - тя ще го размаже. Но мутрата отново я споходи беля. Тя изчезна поне от месец, съдейки по изтичалото изпод вратата, което пресъхна. Преди няколко дни, пътувайки за нашата вила, жена ми ме помоли да спра при „къщата” на мутрата с думите:

    Гледай, гледай какво са направили с оградата на мутрата!

    Спрях. Гледката бе страховита. С булдозер или с фадрома бяха бутнали цялата стена, заграждаща двора на мутрата от към пътя. Тухлите и колоните бяха полегнати под ъгъл навътре, всички метално от оградата – триметровите врати и винкелите – бяха изчезнати. Сега разбрах, какво е стрОила мутрата в двора си – направила е втора стена и между двете се е получил цвингер, както в старинните германски крепости. Цвингерът е предназначен за войниците, които охраняват крепостта. В този цвингер мутрата вероятно е държала бодигардове.

   Това, което стана с оградата на мутрата и изчезването на железата от нея, едва ли е случайно. То е свързано с поредното й изчезване и вероятно това е наказателна операция защото дължи пари някому или е сплашване от конкурентни мутри. А е възможно и да са я утепаАли и измамените от нея да бързат да приберат суровините от къщата и да „избият” част от дълга й. Но да предприеме някой такава стъпка трябва да е абсолютно сигурен, че в барока на мутрата няма никой, защото ако отиде с техниката си по нощите и когато почне да бута оградата на мутрата, ако тя изскокне отвътре, само споменът от разрушителя и техниката му ще остане.

   Та, не завиждайте на мутрите. И на тях не им е лесно. Бият ги с железни сфери, изчезват ги за години, заплашват ги, оградите им бутат, непрестанно им се привиждат снайперисти, атакуващи ги с гранатомети или базуки, ограждат се с цвингери.

   Напомням, че по-миналата година по сигнал на внедрен агент изкопаха две мутри от гората срещу Космическата станция в Плана. Утепали ги други мутри да се не разприказват за стореното от тях.

 

   Продължавам с пример от живота на един съветски разведчик, който е бил отнет по особено мъчителен начин:

   Този разведчик е погребн в Новоразведчическото кладбище в Москва в двора на ул. Лубянка, което отвориха за посетители след декрет на Путин. За славните дала на тоз разведчик светът тепърва ще узнай.

   Името му е Разведчик Иванов. Така са кръщавали в Голямата страна амбициозни родители децата си с надеждата да станат те разведчици. Същата тенденция я е имало и в България, но модата тук е била друга и децата са получавали имена като Бригадир /Аспарухов/, с което родителите са демонстрирали, че химнословят бригадирския труд и искат и децата им да станат бригадири. С името Сталинка Цолова баща й  пък химнослови Бащата на народите, като същевременно бичува английската метрична система, която ползва цолове, а не сантиметри, които се ползват в Голямата страна.

   Разведчик се оказва много талантнливо и красиво дете и става разведчик высшего класса. Хубостта му позволява той да бъде внедряван като агент на най-отговорните позиции и като мъж и като жена. Поради тази причина агентурното му име е Агент Гламидиев. Дали името му е производно от Сlamydia trachomatis, не е записано в агентурното му досие. Делата на този разведчик са били до толкова високопрофесионални, че те са влезли в основата на много вицове, макар да са били истинни.

   Един от вицовете за агент Гламидиев е много стар и се свързва с Георги Трайков, който е бил на официално посещение в Иран. Тогава Центърът изпраща Гламидиев в Иран с цел да събори шахиншаха и да внедри в страната социализъм. Тъй като задачата е свръхсекретна, внедряват Гламидиев като балерина към тези, които играят само за шаха, защото той е много гъвкав и може да прави въ въздуха не па де троа, а па де осмица. Нито една балерина от контингента на шаха не се е досетила, че това е мъж, а шахиншахът си избрал точно тази „балерина” за интимни контакти. Георги Трайков също харесал балерината и я докато тя скоквала, за момент я хванал за най-интимното й място, но се смръзнал, а „балерината” му изсъскала:

 

   Не делай дурое лицо,

   немедлено пусти яйцо

   и в Центре передай:

   Я жив, здоров, разведчик Иванов!

 

   Егати съветската разведка! И сред балерините - разведчик!

   Разведчикът изпълнил задачата на Центъра - шахът го изгонили от Иран, заменили го тамошните социалисти, аятоласите. Разведчикът изпратили в Турция с нова мисия, да гътне тамошните управници и да турне на тяхно място интернационалисти, които да скапят Турция, защото тя винаги е била конкурент на СССР.

   Много бързо разведчикът напреднал и стигнал до поста вицепрезидент. Мястото делил с още пет заместници по различните ресори. За кратко време той се наложил над останалите вицета, благодарение на обучението, получено в Центъра. Виждайки стремителната му кариера, президентът на Турция решил да го покани една вечер на джмбуш в президентския дворец след успешен парламентарен ден заедно с останалите пет вицета. А това си било чисто манафска вечер, за която в Центъра нямало специалисти и Разведчик не бил подготвен. Подпийнали манафете, подхапнали, смъркали емфие, мераците им дошли и се заоглегждали на кого ще излезе късмета  да осъществи интимен контакт с президента. А това ставало след ритуал, за който Разведчик не знаел и поради това, той...се разделил с живота си. Ето какво се случило:

   Президентът пръднал, но с много нисък тон, всичките манафи изкрещяли: Рахат улсун, ефенди! И на секундата те също пръднали, стараейки се обаче да строят това с максимално нисък нисък тон. Редно било и разведчикът да пръдне, ама не бил подготвен и не му се пърди! Мъчил се, надувал се, натискал си корема, по едно време, когато всички мълчали, пръднал и той.  И станало каквото станало. Първо, това продължило доста дълго, няколоко секунди и второ, звукът бил много висок. Като чули толкова висок тон, което за манафите означавало много тесен свинктер – а на разведчика той бил точно такъв - дръжте цепеняка, някой се изкряскал и манафете налетели му зафчаска. Известно е, че турците са с изрязани от ходжата препуциуми и рязаните им карабини са с гландиси, груби като копита. Встрастени към цепеняка, в невъзможност да мислят от страст, те му налетели като изтребители и така нафисурили най-кръвоснабденото му място, че Разведчик умрял от къвозагубата, причинена от интимния контакт с колегите му вицета в покоите на президента.

    Докторите от президентската линейка /друг път не видели да се изшибват живи със умрели/ не могли да  убедят разгонените манафи да го оставаят за малко за да му прелеят кръв и да го спасят.

   Та,

   не завиждайте на мутри и разведчици. Работата им е опасна!

 

   Първият случай с мутрата има отворен край – тя може да се появи отново, може и да не се появи, ако са я скондапцали за дългове. Вторият случай обаче е дълбоко трагичен - джумбушът отвдел разведчика през леталния изход... 

 

    Послеслов с няколко снимки:

    По-добре си живее човекът в сравнение с мутрата или разведчика, защото никой не го застрашава. Давам пример с мен – ето ме на Рила. Как ще отиде мутра на планина, нали някой ще си я гръмне? Същото важи и за разведчика. Я да отиде един разведчик в Източни Родопи, където преобладаващото население е с рязани карабини. Ще има да му се „радват”, „радват”...

 

  

 

 


image

                                  Езерото Близнакът и връх Харамията

image

                             Русалка от езерото Окото

image

             Рила значи многоводна. Затова тук има много водолюбиви цветенца.

 
 
              



Гласувай:
11
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. mt46 - Поздрав, Коста!
14.08.2013 23:54
Че защо да им завиждам?... Аз и на депутатите не завиждам... Не става въпрос за завист, а за законност...
цитирай
2. syrmaepon - Посмях се доста, макар може би не е ...
15.08.2013 08:25
Посмях се доста, макар може би не е смешно))))). На мутрите разбира се въобще не трябва да се завижда. На разведчиците обаче - може, само, че зависи на кой фронт работят ).Твойте примери са за Източния, а виж тия от Западния - живот си живеят ))) даже чак не щат да се връщат в Москва.
цитирай
3. sande - Умри преди смъртта!
15.08.2013 10:23
Наистина животът на мутрите и разведчиците не е розов.

Не е за завиждане.

Коста, разказал си историите с неподражаем, цветист и убедителен начин, адекватен и характерен за света на героите.Безмилостен и жесток!

Поздравления!
цитирай
4. qbylkovcvqt - :)))))
16.08.2013 09:09
:)))))
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: planinitenabulgaria
Категория: Туризъм
Прочетен: 6916525
Постинги: 2955
Коментари: 7774
Гласове: 14749
Архив
Календар
«  Ноември, 2019  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930