Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
12.08.2013 16:34 - СЪРБИЯ В МЕНГЕМЕТО НА ЕС
Автор: planinitenabulgaria Категория: Лични дневници   
Прочетен: 2393 Коментари: 3 Гласове:
11

Последна промяна: 12.08.2013 16:36

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
         

     Въведение:

     Има голяма вероятност да замина за седмица на Сува планина в Сърбия. Тя е съседната на Влашката планина и си е била в сръбска територия преди 1918 г, когато отнемат от този регион нашите планини Гребен и Влашка. Това ще бъде първа точка от плановете ми да посетя и сръбдски планини в следващите години, отчитайки факта, че вече станах много голям. При пътуване с автомобил съм ги оглеждал, но тази е най-интересната. Прилича на нашия Пирин, но е доста по-ниска. Разучих подстъпите към планината и вероятно в сряда ще се отправя към нея.

  Веднаж само до сега бях извън Западните покрайнини, в село Равно Буче, разположено на древния път от град Кална за с. Чупрене. От него се изкачих на Светиниколския проход и после на Острата чука, на Хайдушки камък и на Орлов камък. Тогава имах неприятности със сърбин, когото срещнах тази година в манастира Свети Георги над с. Темщица. Ще се върна на тази среща с отделен постинг, защото този човек бе олицетворение на истинския сръбски комунист, който и сега живее на гърба на бедните си сънародници. Както нашите олигарси. Ще поясня защо и как, ще предам и мнението му за промените у тях и у нас.

   Предстоящото ми пътуване ме вълнува и стана повод да публикувам писанието си, което е актуално и за двете страни. Озаглавих го:

 

СЪРБИЯ – ПО-НАТЕГНАТА  В  МЕНГЕМЕТО  НА  ЕС  ОТ  ВСЯКОГА

 

    По време на разпада на изкуствената държава Югославия всички държави, присъединени към нея по силата на мирния договор след ВСВ поискаха да възвърнат статута си на отделни независими държави. Възникна обаче проблем да го получат, защото от законите в югоимперията до този момент се възползваха сърбите, които се провъзгласиха за най-велики във федерацията и благодарение на законодателството в тяхна полза запаразитираха  към другите държави и етноси, които не можеха да търпят повече това неравноправно положение. В разпада на федерацията те виждаха освобождението си от самопровъзгласилата се за висша държава Сърбия.

    Проблемът при разпада обаче се усложни. Три държави имаше, които можеха да се отделят веднага - Словения и Македония и Черна гора, защото Сърбия не можеше да предяви към тях териториални претенции. Пояснявам, там нямаше сръбски заселници с подарени им от сръбски крал по 300 дка в държавите, подвластни на сърбите. А сърбите като усетиха предстоящия разпад на югорепубликата предвидливо изтеглиха в Сърбия цялото въоръжение на федерацията и разговаряха с другите държави в разпадащата се федерация от позицията на силата и принудата. Единствено нашите продажни правителства от 1944 г. до сега спестиха териториалния ни спор със Сърбия, който е следният:

   След ПСВ ние сме наказани, като воювали на страната на лошите /Германия и Австрия/ с отнемане на територии, които са придадени към т. н. Тройно кралство – Словения, Хърватия и Сърбия. Около 6000 кв. км. наша територия с целокупното й население са придадени на Тройното кралство с цел да сме по-отдалечени от границите им и да не ги нападнем вероломно. Новата гранца става популярна с името „Наказателната”. Старите хора около нея твърдят, че когато са местиле границата са казвали, че ще важи за 100 години. Тройното кралство обаче се рпазпадна. Поради този факт отнетите ни територии трябва да ни бъдат върнати, защото не са дадени на Сърбия. Това не става обаче, Сърбия твърди, че са част от държавата й, а истината е, че Западните покрайнини с площ около 6000 кв. км. нямат нищо общо със Сърбия. Тази политическа доктрина продължава и по времето, когато съществува СФРЮ. В името на истината по време на Студената война и проститутската политика на Тито под маската на неутрален, териториите нямаше как да си върнем. Но по време на разпада на федерацията им ние трябваше да си поискаме териториите, които са точно определени. И аз съм публикувал в блога си материали за тях от една секретна карта. Пръв отказа да се занимава с този въпрос Филип Димитръв, последен – бать Бойко. Сега отново няма кой да се занимава с това, защото мафията спечели изборите у нас и главна й задача е да остане на власт за да продължава да краде стрната. Ония там – в Сърбия /б. м. нашите сънародници/, да си стоят там. Защото никаква полза няма да имаме от тези бедни хора, нищо не може да се открадне от тях. Тези разсъждения са прилагани вече в нашата история за областта около Тъмраш, която не я искат към България, защото са бедни и няма да могат да си плащат данъците. На тази база възникна Тъмрашка република, по нейния модел после – Триградска помашка република. Сега – същата работа. На интелектуално ниво 3000 години преди маймуните.

   Но историята ни дава нов шанс и това се дължи на менгемето на ЕС около Сърбия, което все повече се натяга и ако тя не поеме път към ЕС загива като държава. Накратко ще опиша защо:

   С разпада на федерацията свърши паразитирането на сърбите към останалите етноси. Не съвсем, обаче. Дойни крави за тях останаха Косово, което произвеждаше планини от селскостопнаски стоки, албанците в Южна Сърбия, помаците им в Санджак, донякъде циганите от Воеводина, които обработват най-плодородната част от земите в Сърбия днес. Уточнявам, че автономната област Воеводина не е сръбска, а унгарска територия, придадена им както нашите Западни покрайнини и тя ще премине в един момент обратно към Унгария, но унгарците не са много съгласни с това, защото след отделянето на тази територия от нея там етносът стана цигански. Присъединяването на такъв голям брой цигани ще причини проблеми на цяла Унгария.

    Стана така, че след отделянето на Словения, Хърватска, Македония, Босна и Херцеговина – с много жестокости! - и по-късно Черна гора, в Сърбия се наложи ново статукво – вече не Сърбия паразитираше като етнос в СФРЮ, а такъв статут получи само Белград спрямо останалата сръбска територия. Първото и най-експлоатирано от сърбите звено – Косово, се откъсна от Сърбия, макар в тази област да живееха албанци, които са се заселели на сръбска територия, размножили са се до степен техният етнос да стане 10 пъти по-многоброен от сръбския и се превърнаха в независима държава. И те - с много жестокости. Тактиката „Со курец ке ви победим” успя. Същата тактика албанците провеждат в Македония и макар и да не съм пророк ще кажа, че тя ще се раздели на две части – от източната и от западната страна на р. Вардар. От западната страна с македонците – ако такъв етнос има изобщо! – ще се случи това, което постигна живеещите в Косовска Митровица. „Промяната” в Македония обаче ще стане без военни действия. Процесът тече и макар македонците да са толкова умни, че като тях никъде по света да няма, те като да не забелязват това така, както нашите държавници не виждат, че етносът ни се подменя с „българи на бъдещето”. Косовският синдром обаче проължава в Южна Сърбия, където има много албаници. Те работят много, но и много раждат – докато жената може. Ако съпругът на младата албанка е в Европа на работа и не може да бъде при съпругата си, когато тя е в овулация, тя бива заплождана от братята му за да не се губи месечината й. Подобен процес тече и в Санджак, като разликата там е, че сръбските помаци раждат по-малко деца от албанците. И те са много неприязнено настроени към сърбите на вердска одснова, които считат за техни експлоататори. Изтъквам една особеност на помаците, валидна за тях, независимо в коя страна живеят – те ако бъдат окрадени търсят крадеца и го убиват, а цигани в своя регион не допускат дори да преминаат. Тръгва по тях човек, следи ги и ги протонват. Това е част от обучението им в мечититие, мектебите и медресетата. В Санджак имат мюсюлмански верски и ОУ училища, университети.

   Най-спокойно за сега е в плодородното поле на Воеводина, което достига квартала Земун на на Белград, избран за живеене от сръбските мафиоти. Тази територия е в режим на изчакване, защо тя по същество е унгарска, придадена към Тройното кралство след ПСВ.

   В карт/инк/ата на днешна Сърбия остават още 6000 кв. км. наша територия, която тя незаконно държи, защото никое правителство до сега след Деветото не я е искало да бъде присъединена обратно към България. Живеещите там българи не вярват повече в това, ние да пожелаем те да бъдат присъединени към България за разлика от циганите във Воеводина, които се гласят да стават унгарци.

  При разпада на СФРЮ се водиха жестоки войни, като военната сила бе на страната на Сърбия, но воюващите за независимост от нея също не й се даваха. Проблемът бяха сръбските заселници в Хърватска, Босна и Херцеговина. В тези стрни до такава степен мразеха сръбския етнос, че не жалаеха повече да го чуват и виждат. Ако войната им бе предоставила възможност, щяха да изколят нащшествениците сърби в техните земи до крак.. В началото на войната Сърбия нанесе военен удар на обезоръжената Хърватия, като разруши наказателно нейни градове с историческа стойност с цел сплашването й и на тази основа да отнеме областта й Славония. В тази хърватска област имаше сръбски заселници и Сърбия искаше присъединяването й към Сърбия, като започна прогонване на хърватското население от нея. Областта е много богата като природа, има и няколко малки нефтени кладенци. Хърватите си купиха на черния пазар оръжие, сформираха специални части размазаха сръбските колонизатори, изгониха заселниците и циганите от областта и си я възвърнаха. Изградиха отново разрушения от сърбите неин областен ценнтър Вуковар. Брависимо на хърватите, не оставиха териториите си назавоевателите, възвърнаха си ги, прогонените от там хървати се върнаха по родните си места.

   От Босна и Херцеговина не можаха да изгонят всички сърби, но пък така направиха с помощта на НАТО, че те ще се изселят от там сами след установяването им в граници, където е невъзможно да се живее. Държавата на босненските сърби прилича на нашето езаро лизнака в Рила.

  И какво става сега със Сърбия? Тя навлиза в иконоомически колапс. Тя е бедна на суровини, няма технологии, културата й е зле, етносът й се промени в лош аспект, защото изгонените от косоварите цигани се преместиха в Белград, където причиняват големи проблеми на града и хората там.  Хърватите също изгониха циганите от Славония, същото стана и с циганите от териториите на Босна, където живеят мюсюлманите. Един огромен паразитен етнос започна да паразитира към Сърбия. Макар сърбите не са така толерантни към паразитите както ние, тезипаразите струват много скъпо на умиращата й икономика. Някога Сърбия /СФРЮ/ произвеждаше много машини, всякакви стоки. Какво остана на Сърбия да произвежда след разпада на СФРЮ? Да не пропусна, че сърбите не си падат по работата. Дойдоха им чужди фирми, които напр. правят гуми Мишелин. Заплатите на хората са минимални, чужденците ги грабят, но сърбите нямат избор. Остана им само произвоздството на селскостопански стоки, за които те имат умения и притежават някаква техника – сръбски камиони и трактори – която едвам крета. Но сръхпроизводството на селскостопански стоки няма реализация навън, а Србия се нуждае от нефт и други суровини. Този процес е най-виден в Зпадните покрайнини, където живеят бълтгарите. Да се изнасят селскостопански стоки в ЕС не става, Сърбия не е техен член. Да се търгува с ЕС – също, защото Сърбия няма какво да предложи. Големи са и разходите за пенсии в Сърбия, защото там нямат таван на пенсиите. Така бившите партийни функционери с огромните заплати на титовите партийни секратари днес получават по над 1000 евро пенсии, а средната пенсия там е към малко над 100 евро. И примката започна да им се затяга, а сега след приемането на Хърватия в ЕС тя съвсем се затегна. ЕС няма да остави Хърватия извън семейството си, защото те са част от държавата Венеция, западноправославни са. И си ги прибраха. Сърбите злобеят, че Хърватия им е била все подвластна, нямала е никога собствена държава, а те били по-умни. Аз също съм разговарял със сърби. Забравяйки, че говорят с българин, те не пропускат да кажат колко по-умни са от българите.  И  да изказват пренебрежение към мен, защото съм българин, а в Сърбия уважавали комунистите.

  След приемането на Хърватия в ЕС положението на Сърбия стана такова, че те или трябва да бъдат приет в ЕС или загиваат. Това правителството го иска, но хората – не. Те искат референдум и споменават ЕС и Европа след бомбардировките на НАТО във връзка със Сараево и Косово като най-големия си враг.

   Ще съумеем ли обаче ние да се ориентираме в тази ситуация и поне да дси поискаме нашите територии, ткоито Сърбия незаконно държи след разпада на Тройното кралство?

   Мисля, че отново не. Тия, дето ни управляват днес, олигарсите, те си имат свой бизнес и този пробелм им е през оная работа.

 Няма да уточнявам коя...

     




           Следват снимки от местности в Западните покрайнини:

image

Тази снимка и следващата са от реката, идваща от манастира Свети Онуфрий.

image



image

Този кръст и следващият са от манастира Свети Георги.

image



image

Тази снимка и следващата са от водопадите на реката,
идваща от манастира Свети Онуфрий.

image



image

Една българка от Западните покрайнини на пикник в почивния ден.

image

След таквоз ядене не пикник, а направо акник ще се заформи...

image

                                Постналият писанието сред водопадите 



Гласувай:
11
0



1. syrmaepon - Само хората могат да развалят пр...
12.08.2013 19:11
Само хората могат да развалят природната хармония....Преди мислех, че сърбите са по хитри. Таз война можеха спокойно да си я спестят. Но всички сценарии на Балканите явно трябва да бъдат разиграни и всеки да допусне своите грешки.
цитирай
2. qbylkovcvqt - :))) Красота!!! И винаги с чувство ...
12.08.2013 23:43
:))) Красота!!! И винаги с чувство за хумор!

Усмивки!
цитирай
3. makont - Дори и в мъката има усмивка,
14.08.2013 16:22
значи има надежда. Все някога ще се събудим. Поздрави за написаното!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: planinitenabulgaria
Категория: Туризъм
Прочетен: 6913758
Постинги: 2953
Коментари: 7724
Гласове: 14738
Архив
Календар
«  Ноември, 2019  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930