ДВЕ  КАПРИЧИИ  ОПУС  1000

 

     Капричио №1,  На Добров дол

 

     Внезапно ми се приходи на Добров дол, но така силно, че не можах да се удържа и днес хванах ранния влак. Чух за дъжд и вместо фотоапарат си взех чадър. Този дол е един от многото, които се спускат към река Оградишка от извора й под вр. Чукава до вливането й в река Кръстешка. Те са прекрасни! Ако изложението им е на юг, запад или изток, те са населени, като къщите достигат билата, заграждащи р. Оградишка. Доловете на север обаче са с доста обилни реки, стръмни, с мъртвини покрай тях, но проходими за туристите. Навлизайки в тези долове човек /туристът?/ губи видимост и трябва да е наясно с релефа на планината, иначе може да се получи шибано.

    Добров дол се намира на 8-и км. от ж. п. гара Реброво по пътя за с. Буковец. Ориентир е един огромен мутробарок долу до реката с басеин, боядисан в синьо. Съвсем близо след него в дясно здапочва Добров дол. Той е с доста голяма рекичка, която образува много водопади и преминава през скалисти долове с много стръмни брегове, на места – отвесни. След около км. той започва да се разширява и придобива форма на гъба. Къщите са в близост до изворите на реката, но ги има и горе по самото било на рида. А този рид се спуска от вр. Чукава.

    Още в началото на дола, близо до реката имаше умряло диво прасе. Явно е било болно или ранено, защото бе много слабо. Натиснах го с един дълъг прът да видя дали се е вкочанило. Беше твърдо като камък. Значи ни вълци има тук вече, ни чакали, ни лисици, ни лешояди. Откога ли стои тук?

    Само че по този преход, който така желаех да измина се провалих. Беше навалял пресен сняг - мек, хлъзгав, а теренът е доста опасен. Пътечките преминават над реката, която остава десетки метра по-ниско. Едно подхлъзване би било летално. Първият опасен участък преминах, но си казах, че ако има и втори ще се върна. Появи се и още как. Но връщането бе по-опасно и се проврях през един гъстак, за да има къде да се държа. Върнах се. А време до влака – много. Веднага измислих резервен вариант за прибиране и поех по близък отсрещен дол, но с почти южно изложение, без сняг. Без никакви трудности се качих на билото, където има път за с. Батулия през махалите Белюви къщи. С този преход успокоих страстите си от неуспеха да се придвижа както бях замислил. Ще има поправителен когато се стопи снега.

   На днешния ден – Трифон зарезан - където и да минавах имаше много хора /б. м. мъже/, които сбрани на случайни места пиеха и се чуваше чалга от километри. Днешният ден е и на пиянищата и те го тачат повече от влюбените католици. Още във влака сутринта те извадиха кой каквото носеше за пиене от резервите и почнаа...

     Мен ме застигна кола и хората ми предложиха да ме возят. Видях, че не са пияни и приех, като казах че пътувам до Требич. Слизам аз на Требич и...в кръчмата. Имах половин час до маршрутката №37.

    Там – всички на висок градус. Има един доста артистичен старец и аз го почерпих с 50 гр. мастика, но той поиска още 50 гр. мента. Изпил бил вече всичките си пари. Уредих му въпроса, а съседите му по маса го подканваха да издкеламира отново „Пепезето”. Така и не разбрах какви думи участват в съкращението „п”, „п” и „з”, което се оказа заглавие на стихотворение. Аз запомних част от стихотворението и ще го напиша в блога си:

 

           П   П   З

 

Пичове Пено, захождат,

захождат Пено, поебват.

Поебват Пено, здравата,

      поебват, после захождат.

 

Поебват Пено, правешком,

поебват Пено, заднишком,

поебват Пено, преднишком.

    Поебват, после захождат.

 

Пази си Пено, задника,

пази си Пено, предника,

поебват Пено, здравата!

    Поебват, после захождат.

 

      Коментар към стихото:

      Предполагах, че в заглавието са включени съществителни и сказуеми на основата само на три букви, но не се оказа така. Не ми казаха обаче точно как е заглавието. А едно съществително, започващо с „п” промених, защото в оригинала на пиянището звучеше много грозно.

 

     Чух и други бисери на пиянищата и ще ги запиша и тях:

 

1.     Женките са Убави докато рОдат. После стават като кофИ.

 

      Коментар:

      Ударението пада на главните букви. Този критерий за убост при женките чувам за първи път.

 

      2. Женката като стане на 16 и вече сака да рОди заприличва на куче, което си търси сайбия. Върти опашка на тоя, на оня, да я прибЕре някой, да й направи дЕца. Ако той много пие или бие обаче, тя започва да си търси друг сайбия и отива при него, но ако я вземе с децата й.

 

      3. Ако една женка до 18 години не се ожени после никой я не сака, оти от долу цялата става гнилоч. Може да я вземе някой възрастен да му чува стоката или вдовец да му чува децата или пък някой, комуто трябва да се разрежда рикията когато се напие, та да не се отрови...

 

      За да не изглежда съвсем тъжно това, което видях и чух в кръчмата за 30-те  мин. до маршрутката ми ще напиша нещо смешно, което също съм чувал там:

 

      Пена си ушила пола с дължина малко под коленете и се похвалила на Вуте. Той обаче счел полата за много къса и недоволен я попитал защо полата е такава. Пена отговорила:

-         За да ми се виждат прасетата, Вуте. По-секси да изглеждам.

Вуте вече се ядосал и отсякъл:

-         А като е така оти не я скъси още, та цялата кочина да ти се види?

 

 

 

 

 

          Капричио №2 – Вестникарите не умеят да пишат подходящи заглавия на статиите си!

 

          Истината е, че вестникарите напреднаха много в интелектуалното си развитие и пишат само смислени статии. Те успяват вече точно да преценят, кое е от хслучващото се е прогресивно, има ли то бъдеще, кое качество на човека или жената е най-важното за тях и го отразяват обективно. Ярък пример за вестникар, който пише интелигентно, говори интелигенто и има интелигентна външност е Петьо Блъсков. Някой иказват, да го блъснат манафите дано, но не е така. Той има и последователи по перо и сега ще препиша със съкращения статията на Елизабета Сафо, която списва за вестника на интелектуалците „Уикенд”. Тя пише за Христо Пимпирев, а в Газета Ру известният съветски журналист Стародупцев пише подобна статия за Надежда  Михайлова. Той обаче намира подходящото заглавие, за да заинтригува слушателите си и поднася най-същественото за нея чрез едно изречение с лазерна точност. А заглавието на г/жа Сафо е тъпо. Аз бих я уволнил поради некадърност. Подходящото заглавие е изказано от една руска студентка в ГГФ, „държала” изпит при Професор Пимпирев, ама няма кой да сърфира в Интернет.  Бисерът, изказан от нея, излизайки от стаята му е най-подходящата вещ за заглавието на статията-очерк на г/жа Сафо за професора. А ето и самата статия от в/к „Уикенд” от 19 – 25 януари 2013 г. със съкращения:

 

            ЧУДО! Христо Пимпирев имал пенис №1 в България

 

     Пимпирев е извесетен сред младите геоложки с най-дългото – чудо невиждано, мъжко достоинство. Членът на храбреца бил някъде към 25 см. в спокойно състояние според всички, които са го виждали, научи „Уикенд”. Славата му се носи от десетилетия, хм, от уста на уста, из целия ГГФ и отдавна е прескочила и из останалите катедри на СУ. В научните среди се знаело, че Пимпирев е българинът с най-внушителен член.....

....А студентите от ГГФ се убеждават с очите си в легендата за пениса на преподавателя си още на първата практика....

....Мъжествената слава на Христо Пимпирев излиза наяве в ГГФ още като е студент. Плъзва бързо обаче из целия СУ, когато в далечната 1981 г. Пимпирев става преподавател асистент и нашумява все повече с изкачването му в кариерата – през старши, главен асистент, доцент, та до професор през 2005 г.....

....Дори пингвините били разбрали за дължината на пениса на Ицо до към коляното в увиснало положение и му имали респект.  Сигурно ще вземе страха и на белите мечки, но те са на Северния полюс.....

....Верността на Христо към съпругата му е почти толкова известна, колкото и 25-те му сантиметра в спокойно състояние. Както и че само тя знаела колко скачали сантиметрите, когато се наложи.

 

    Коментар към статията на г/жа Сафо:

    Най-после взеха да се появяват статии, които запознават хората с най-важните качества на определени личности, в случая на професор Пимпирев. Аз обаче се съмнявам в туй, дето е писано за него и поради това проверих какви са данните и на бать Боко. С изненада видях, че за него няма  нищо точно, нито в цолове, нито в сантиметри. Но пък една банкерка го сравнява с хидрочук. Защо не се организира среща с тези така издигнати и надарени маже, повече подробности  за себе си да разкрият? Или да ги поканят в шоуто на Слави, предаването „Горещо”?

 

   Аз веднага отворих сайта на професора и попаднах на страхотии. Как е провеждал изпитите съдя от следното:

   Излиза една студентка рускиня от изпит при него. Другите я питат какво пише в листчетата с темите, които теглят, какви допълнителни въпроси задава професора, а студентката едва промълвила:

-         У профессор – гуй агрессор, нагнетают как компрессор!

 

    Ето най-подходящото заглавие за тази статия на г/жа Сафо. Тя като не може да го измисли, защо не взе тази мисъл на рускинята? Дори не трябва да се превежда, руският език е голяма работа.

 

     На подобна статия налетях във връзка с Надежда Михайлова. Тя е била в города Калуга по линията на СДС през 1992 г. и е мЕнила там мисли с директора на Обединения завод за спички / кибрит/ и за шкурка, товарищ Корнелий Чернопиздов. Цехът за шкурка бе известен в соцстраните с производството си на презервативи по линията на „Ширпотреба”.

    Тази статия обаче е отлично направена. Тя представлява интервю на директора с репортера Стародупцев от Газета Ру. Директорът е доста интелигентен и дава още по-точни характеристики на външната ни министърка отколкото г/жа Сафо за професора.  На въпрос, ще осъществява ли контакти с нея и за в бъдеще, той отговаря:

      - В ее пизду пропала бы конница Чапаева!

   Точно тази негова хвърката мисъл кореспондентът турга за заглавие на статията си и този брой на Газета Ру става става най-четеното нещо в Голямата страна. Защото в Правда нет известия, в Известия нет правда...

    Ако издиря интервюто, ще го поместя и него цялото в блога си в оригинал, на съветски език.

   

    

 

                Рулетката не е достигнала, цялото мъжество на професора да покаже... 

В БАН такива професори ( клатимадурковци ) бол - бол,творят ли наука от която никой няма полза.Затова са и последните скандали там.

какво падение и какво опростачване на народа ни /да не обобщавам/проявяващо се в селските кръчми. Странен хумор??? Но те не са виновни, виното е виновно...Може да има и липса на друго...Кой знае?

Такова приянство, което вчера видях, не съм виждал до сега, Ати. Но пиянища да изнасят "програма" от стихове и премъдрости срещам не за първи път.