Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
28.12.2012 20:49 - ЗА НЯКОИ НАРОЧНО НЕДОПРАВЕНИ ОРГАНИ
Автор: planinitenabulgaria Категория: Лични дневници   
Прочетен: 1401 Коментари: 3 Гласове:
10


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 

                               ЗА  НЯКОИ  НАРОЧНО  НЕДОПРАВЕНИ  ОРГАНИ

                                             /Предновогодишни  размисли/

 

    От доста време чета сериозно за Хайдн и се запознавам с негови творби, които до сега не съм имал възможност да упозная. Този светец в музиката не заема заслуженото си място в нея заради по-голямата популярност на другите двама класици, Моцарт и Бетховен. А той е техният татко! Така е бил и наричан той от Моцарт в писмата си до Хайдн и в обръщенията си към него, когато са били заедно. С Бетховен не са били в добри отношения, виновни за това са и двамата.

    Навлизайки все по-дълбоко в живота и творчеството на този велик човек аз открих по една и една прилика между Него и меН. Разликата е, че той е велик човек, чиито творби вдъхновяват съвременниците му и следващите поколения музиканти – те се учат от него. Без него не само те щяха да са различни творци, но и музиката, която днес имаме щеше да е друга. Хайдн, Моцарт и Бетховен ние наричаме класици, а епохата им – класицизъм. Този термин, наред с понятието хармонично се ползва когато бъде създадено нещо велико, недостижимо, вечно, класическо! Едва ли всички, които си служат с думата „класическо” знаят, че за нейното включване в ценностната ситема на хората решаващата роля е изиграл именно Хайдн. От неговото време произлиза и една друга дума, шиканерене, имаща в корена си името на въжеиграча Шиканедер, тогава най-известен либретист на опери. Аз за разлика от твореца Хайдн съм обикновен човек, но пък мога да преценя мястото му в историята на музиката. И твърдя, че този човек е оказал влияние върху ценнодстната ми система. И как не? Малко или повече той присъства в живота ми повече от 60 години.

   А приликата между нас – тя е малко по-сложна, но я има. Животът на Хайдн протича предимно през ХVІІ век, само девет години той живее в новия за него ХVІІІ век. Новият век не се явява чужд за него, но не е неговият. Всичко се е променило. Моцарт – най-великият според него музикант на света - вече е починал. Появили са се нови музиканти, между които и Бетховен, но Хайдн все нещо го тегли назад, в неговото време, в предишния век. Когато е бил млад, когато е работел за Естерхази, но и когато създава своите  клавирни сонати, квартети, симфонии. И с тях поставя основите на класиката в музиката. Това са най-великите произведения в този жанр до появата на Моцарт. Новите творци вече са различни от него, той не може да ги възприеме. Мелодията - жемчужинът на класиката - остава на по-заден план, сега се набляга на хармонията. А Хайдн е весел човек, той дори не може да остане дълго в минорна тоналност, за разлика от Моцарт и Бетховен. Не винаги обаче Хайдн е бил прав в преценките си. Това вече можем да преценим и ние, запознатите с развитието на музиката 200 години след него. Хайдн не харесва напр. Третото клавирно трио на Бетховен в до-минор, не харесва Третото му струнно трио, също в до минор, които са измежду най-добрите му, нищо, че тогава Бетховен е малко над 20.  По-късно не харесва и серията му от 6-те квартета оп. 18, които той иска да му посвети както вече бе сторил това Моцарт четвърт век по-рано. За тях може би Хайдн е имал основание, сравнявайки ги с 6-те квартета, посветени му от Моцарт, които той счита за най-великите в този жанр, а Моцарт за най-виликият композитор.

   Въпреки новото време на ХVІІІ век, което Хайдн счита за не неговото, той създава до годината на смъртта си 1809 много велики творби, между които и оратории. Макар и оттеглил се от сцената, от обществения живот, Хайдн твори, а новите му творби надминават по значимост предишните, защото той вече се е запознал с достиженията на своя ученик Моцарт, който го е надминал. Времената са се променили, Моцарт е починал, сега Хайдн се учи от него. Освен клавирни сонати, квартети и симфонии той създава и три оратории, подобно на композиторите преди него. А времето в ХІХ век доста се е променило. Бетховен е написал вече „Ероика”, „Апасионата”, трите квартета „Разумовски”. Хайдн запазва мълчание за тези велики творби, Бетховен побеснява. Тези творби не притежават неговата чувствителност, която е останала в миналия век, макар Бетховен да се явява последовател на Хайдн. Творбите на Бетховен предвещават новата епоха в музиката, романтизма. Развитието на живота в новия за Хайдн век, на музиката, която е отразяване на този живот той не възприема с възторг. Такъв случай описва и Константин Канев в гениалния /много рядко ползвам тази дума!/ си разказ „Дрохо”. Дрохо прегърна овцете, които идваха от местата, където премина неговият живот, сбогува се с живота и почина. Този разказ е силен както „Дядо Йоцо гледа” на Вазов.

          Подобно на Хайдн, макар живял 12 години по-малко в предишния век и аз не възприех възторжено новия. Социализмът съзнателно култивираше простотия, хората бяха управлявани чрез заплахи, терор, насилие и лъжа от примати. Трудно беше. Аз избрах не лек път в живота си, но който пък ми предостави възможност да бъда в по-голяма степен свободен човек. Имах възможност да се срещам с всякакви хора, включително и такива, които бяха бягали от опожаряването на Калофер при повторното му превземане от турците по време на Освобождението. Работата пък ми даваше възможности за контакти с ръководители на предприятия, част от които макар и да отговаряха на партийния критерий бяха интелигентни хора. Вилната ни зона пък ми предостови други възможности – бях заобиколен с ченгета от ДС от всичките й отдели.

    Виждах обаче, че се води съзнателна разруха в душите на хората, че се води борба дори срещу националното чувство, срещу Вярата, че образованието е боклук и целта му е да култивира примати. Също така, че всичко бе предопределено за някои хора, да ги нарека тогавашната мафия и че чувството на безпомощност, отчаяние поради липсата на справедливост постепенно обхващаше всички. Малка промяна в тази сива картина внесе 1989 г. но съвсем скоро стана ясно, че всичките основни играчи там са хора на ДС и че за ролите си те получиха хонорара си, като в този процес мафията включи дори царо. Така бе  преустроено всичко в държавата, че то да служи на новата мафия, която бе преобразената стара. Мутри, престъпници, примати, чалгари, простаци, пазарни проститути – това са новите герои. Не могат да се мерят те със мен, затова и аз не мога да се съеша с тях. За да ги има тези изроди причината е, че тя бяха култивирани от мафията, Конституцията им дава и права. Затова цирковете с прехода, грабежа и приватизацията продължават и днес. И „минават”, защото законите  и Конституцията ги пазят. Така те служат за бушони на мафията, тя да краде чрез тях, обогатява се, за обикновените хорица няма място под небето. Мафията ограбва труда им, имотите им, живота им.

   И аз като татко Хайдн доста се затворих в новия век. В пълен инок се превърнах при посещенията ми по планините. Мога да взема със себе си някой, за да му направя един нестандартен подарък – ще го заведа някъде и това ще бъде единствената възможност в живота му да посети определено място. И на концерти започнах да ходя сам. Да поканя някой, който не обича музиката или да дойде с мен някой за да ми прави услуга? Не!!!

   Не съм доволен от новия век, но ще цитирам един съвсем недоволен, Николай Хайтов. Той живя сямо две години в ХХІ век и последните му думи бяха: Тоя живот, дето го живееме, хич не ми се живее. Отивам си със кеф!

   На фона на това, какво ми се иска да „върви” и да се цени в живота ни ще се спра на две наши институции, в голяма степен от които на всичките нас зависи живота – местното самоуправление или Общините, както ги наричаме и Висшият съдебен съвет. Дали тези две институции са тъпи като гъза на една депутатка от ГЕРБ поради недоправяне или нарочно са така конструирани, че да им минават номерата, аз имам мнение по този въпрос.

   Започвам с „пенисите” на Общините, като визирам конкретно Софийската:

   Местните самоуправления биват създадени след Освобождението, за да се разцентрализира държавата, да бъде по-демократична, да се реагира по-бързо на място, без да се чака решение от далеч на проблема, което едва ли ще е и компетентно. Задачите на местното самоуправление тогава не се били лесни. Трябвало е да се изградят пътища, водоснабдяване, да се построят училища и други обществени сгради, а за целта е трябвало местната власт да събира пари. Хората са били тогава бедни, в смисъл, има ли са каквото им е било потребно за живота, осъществявали са бартер, имали са и златни монети, но кеш – не! Който не изплати обаче дълга си към местната власт е бил заплашен от изземване на ниви, животни и други вещи, които да му бъдат продадени. Времето на тези принудителни събирания на задълженията хората свързват с тогавашните изпълнителни съдии, които те наричат обирници или само бирници, като това понятие тогава е било популярно за кметовете. Те били нричани бирници, съкратено на обирници. Има и разказ на Елин Пелин, останал от това време, „Андрешко”. Това е било обаче време на възстановяване на страната, на подем в живота и душите на хората, свободни отново след 500 години турско иго.

  Тази тенденция продължава и след Първата световна война, когато България е тотално ограбена от великите сили. Пак са трябвали данъци, но хората имали само стока, пари - не. Пак се възстановява България, но възходът й започва след преврата през 1934 г. когато стотиците партии на мошеници като днешните, които източват кръвта на хората и държавата са забранени и турнати по затворите. Следващите четири години са годините на най-големия възход на България. Това важи и за развитието в регионите, където средствата се набират от местните данъци. В Софийско напр. тогава са построени водоснабдяванията от местни водоизточници на селата Кътина, Локорско, Кремиковци и др. които после концесионерите на Софийска вода разрушиха, за да рекетират селяните с високата цена на тяхната вода.

   Доволни хората или не, бирниците събираха пари от тях, ползваха ги за подообряване на региона си и за други цели. Само че дойде Деветото и първото нещо след него бе да се утепа бирникът, защото е грабел народа, полицаят му, защото е бил срещу партизаните, попът, защото е лъгал народа, учителят, който във всеки случай е бил монархофашист и т. н. Ритуали нови – социалистически, това бе ведущото при промяната на  местоното управление, което получи името Съвети, вдъхновено от терминологията в Голямата /съветска/ страна. В съзнанито но хората от тези години остана понятието: Ония мошеници, от Съветите. Местните мошенеци от Съветите си поръчваха закони правилници за приложението им, инструкции, с тях запознаваха партийните си кадри. Ще посоча един поръчков закон от тогавашните рекетьори в Съветите:

  Никой нямаше право напр. да си продаде вилното място лично, това трябваше да сторят съветите, защото те са честни и ще го продадат на този,  който има нужда. А нуждаещият се се оказваше такъв, предоставил най-много „мотиви” на ония мошеници, от Съветите или техен близък. Съветът „даваше” жилища, архитектурният отдел рекетираше тези, които строяха незаконно и ги узаконяваха след като се разбЕрат. Кметовете също бяха мошеници и крадци, но в сравнеение със  сегашните - дребни. Те бяха номенклатурчици, следяха ги от тогавашната мафия /политбюро/ и не смееха да крадат яко, защото можеше да последва най-страшното нещо на света за тях, отлъчване от партията. Някои цапцаросаха обаче по нещо и за себе си. Давам за пример Междуречки, който по време на мандата си на соцкмет на София построи три къщи-прогимназии в Бояна. Те са обаче една шушка в срванение с това, което свиха после Софиянски, Любо Пъпката, Антоан Николов и други. В ума ми е един председател на СОС, станал собственик на 61 имота, които плехвърлил на свои близки от „Софийски имоти”. Наказаха го обаче. Накараха го да си подаде оставка и цифрата замръзна на 61. Мисля, че изказа и някакво съжаление, сепуко ли, секуро ли, нещо там прави, размествА.

   След Десетото Съветите смениха името си, станаха общини. На всички ръководни постове се възкачиха като кметове хора на ДС. Обратна връзка нямаше, пътят за кражбите бе отворен, но трябаше и законова промяна, за да се планират те и извършват безнаказано. А кметовете да служат като вентил за изпускане на налягането, от тях да не зависи нищо, а от Общинския съвет, където в същност са хората на мафията и където се съсредоточи властта.

   И какво стана? Властта в Общините се оказа в ръцета на местните общински съветници. Те си имат председател на парламента, ако така мога да го нарека. По същество управлението се извъшва от този малък парламент и кметът /в случая в София сега – кметицата/ се ползва със статут на кукличка по време на заседанията на този парламент, да го нарека общинската мафия. Кметицата обаче има и доста права – може да слуша как си координират игрите мафиотите в малкия парламент, има право да се изказва, всичко може да прави, но с  едно изключение - от нея нищо не зависи. Мафиотите така се прикриват зад кмета/ицата/ и с нея допълват имиджа /на турски суратя/ на камората си.

   А през този парламент преминават важни решения, свързани с парите на софиянци – за транспорт, където мафиоти лобират да наемат линии, да купуват автобуси, тук са мафиите с боклука, мафията на ЦГМ с лоби в СОС. Случайно хванаха шефа на ЦГМ в опит да нагуши едни собственици на автобуси с няколко милиона – и за него е трябвало да има нещо! - но пък не могат да го уволнят, с имунитет е. Пак заради тези хора българските граждани пътуват без билети и си развозват боклуците по автобусите пдо кварталите Сокерес и Катеджас защото чрез тях заитересовани превозвачи искат да банкрутират Градския транспорт и да го приватизират определени лица. А ролята на главния архитект? Той с дейността си потича парите на строителните разбойници срещу узаконяването на безобразието им към Общината като средства за  разпределение межу определени хора там. И затова толкова мандата стои и никой го не изгонва.

   Още един пример:

    Една нахалница си паркира автомобила само на кръстовища, където преминават хората. Никой от ЦГМ не я санкционира, не дадоха резултат и жалбите до кметицата. Защото.....от нея нищо не зависи. Играят я в игрите си като кукличка, зад която се прикриват.

   Да не вижда някой, че така работите в Общината никога няма да тръгнат? Разчита се на областния управител да върне решенията на местния парламент, но това няма да стане, тъй като те са стиковани с него предварително.

   Къде е ролята на кмета в тази уйдурма?

   Ами в изборите, в платформата, която той ще предложи. А такова нещо няма, защото има местен парламент, в който е силата. Софиянски обаче добре се включи в тази схема, намери си точната позиция и се обогати за още няколко колена. Но и той си направи сметката грешно. Твърди се, че частично го ограбили магиистратите за делото „Халите” с между 5 и 9 милиона, а всико останало му свил Любо Пъпката чрез влагане на парите му в нарочно създадено за това пирамида. Пъпката е цар на тези работи и ми разказваха за него невероятен случай. Докто работел в Общинска банка при него дошла да иска голям кредит дама с огромни скъпи златнии обици, инкрустирани с много скъпи диаманти. Той направил за секунди разработка „обици”, свалил дамата, а докато тя била опиянена от ласките му, глътнал й обиците. После ги търсили навсякъде – никъде ги немАло. Това е версия за изчезването на обиците, които били уникати и стрували милиони. Любо не се занимавал иначе с такиви работи, защото после няколко дни трабва да ползва нощно гърне, да търси в него - общо взето, неприятна работа.

 

    А сега още един недоправен орган – ВСС:

    По времето на Правешката Тиква Висшият съдебен съвет някак се контролираше. Как? Ами от политбюро /б. м. от мафията/, която ги бе назначила на тези постове. Макар и към съдебната власт, тогаващшните магистрати се отчитаха на политбюро и не излизаха от линията, която им бе определена да следват. Имаше една министърка тогава – Светла Даскалова, с глас два пъти по-дебел от този на Борис Христов, и нея слушаха. Макар и с малки права, тя имаше тогава такива за разлика от днешната кукличка, която като разбра в каква игра са я забъркали престана да узрява яйцеклетки и придоби злобно излъчване.

    След Десетото за да бъдат бъдещите големите крадци недосегаеми, те освен от прокурор, който да не се занимава с тях се нуждаеха и от отделен министерски съвет, неконтролируем, над който е само Господ. И си го съдадоха. Съдиите вече си създадоха местен перламент както общините, нарекоха го ВСС, станаха независими от държавата и сами си решават всичко. Една част от решенията си те обявяват, друга не. ВСС се превърна в съдебна, мафия, която не подлежи на контрол, на критика, над тях наистина е само Господ. Пътят на съдите там обикновено бе: Касационен съд, председател на СРС и от там – във ВСС. Други си заслужаваха мястото там по някакъв друг критерий, бутани от мафиите, за които те ще работят. Трети пък си заплащаха членството във ВСС. Цитира се една хиипербогата съдийка по вписванията, вкарана във ВСС с висш по сложност маньовър ведно с други за маскировка около нея. Поединично не можеше, защото който я види, без да я познава, споменава нейна майка. Къде се превеждат тези  пари, кой ги разпределя, има един заподозрян. И той е човек на Иван Григоров, изминал точно описания път, близък с тази, дето я пробутаха чрез сложната схема и на тази, дето пияна в забранена улица с джипа си в Созопол сгази крака на германка, пробута 20 лв. на полицаите, отказа проверка с дрегер, тегли им една майна. Но пък е наш човек, няма да й връзваме кусури. От ВСС!

    Къде е държавата в тази схема? Някои казват , няма я. Напротив има я! Тя плаща чрез бюджета си на тези хора, а вероятно това не са едиинсттвените им доходи. Съобщиха за 400000 прекратени дела на престъпници Вероятно са снесли по нещо тези престъпници на съдиите, за да им ги прекратят делата. Няма нито едно знаково дело завършило с присъда. Може би и тези знакови подсъдими като предишните 40000 са представили чрез адвокатите се исканите от тях мотиви пред съдиите, срещу свободата им.

    Гледах за кратко предизборните изявления за предстоящия вот за главен прокурор. Изказа се висш магистрат, че един от кандидатпрокурорите бил купил в Пловдив апартамент за 60000 евро, но обявил покупката за 1000 лв. и внесъл 10 лв. данък. Друг обаче каза, визирайки него, че около ВСС летяло ангелче и че то не трябвало да се изпуска, визирайки имотния измамник. Това ми напомни за друг адвокат, който каза, че Опиц прекършил живота на младото птиче и съдът прецени, че той трябва да заплати 300000 лв. кръвнина. Нека някой познае от три пъти къде ще бъдат насочени от адвоката на „младото птиче” тези средства. А същото това птиче е с регистрирани 90 грабежа,  предумишленият убиец пък, зографът Опиц е обиран 40 пъти. И да плати 300000 лв, оти гръмнАл крадеца. Интересно, защо ли

   Гледах тези хора от ВСС, на мен всичките ми иизглеждат недоправени, дефектни. Те обаче ще управляват съдебната власт при това независимо от държавата. Излъчването им е на невротици, на непочтени, изказванията им - нелогични. И естествено избраха веднага този, който в ежедневните си дела бе представен като измамник – укривал данъци и др.

   Как да бъда доволен от това, че съм в ХХІ век? Тези около мен ми прилачат на примати, на сицилиански мафиоти, на изроди. Затова и съм се затворил сред малък кръг от хора и се изявявам като войнстващ еколог, като борец срещу създаването на примати, като враг на чалгата и циганизирането на страната.
   И подкрепям всички творци!

 




Гласувай:
10
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. nicodima - Когато няма какво да се коментира - всичко е казано!
29.12.2012 09:12
И то - добре!
Малцинство сме и вероятно сме като динозаврите - не можещи да си нагласят генетичния код към новите условия. Затова умираме.
Трагедията, която сполетя семейството ми, беше предизвикана основно от тази мафиотска структура на цялото ни общество. Защото някои хора са достатъчно чувствителни, че да се прекършат...
Въпреки болезнените истини - благодаря ти за постинга. Не знам колко хора ще го прочетат, може би трябва да сложиш подзаглавие - "Забранено за промити мозъци", че са много и тук! Но колкото и да го прочетат, все е полза! Дано нещо светне в нечия глава! Въпреки, че не съм сигурна колко са чували за Хайдн, колко са слушали творбите му, а за душевните му терзания - може би - никой!
Поздрави!
цитирай
2. planinitenabulgaria - На Г/жа Nicodima:
29.12.2012 21:35
nicodima написа:
И то - добре!
Малцинство сме и вероятно сме като динозаврите - не можещи да си нагласят генетичния код към новите условия. Затова умираме.
Трагедията, която сполетя семейството ми, беше предизвикана основно от тази мафиотска структура на цялото ни общество. Защото някои хора са достатъчно чувствителни, че да се прекършат...
Въпреки болезнените истини - благодаря ти за постинга. Не знам колко хора ще го прочетат, може би трябва да сложиш подзаглавие - "Забранено за промити мозъци", че са много и тук! Но колкото и да го прочетат, все е полза! Дано нещо светне в нечия глава! Въпреки, че не съм сигурна колко са чували за Хайдн, колко са слушали творбите му, а за душевните му терзания - може би - никой!
Поздрави!


Така започнах постинга си, за да покажа, че липсата на едно по-широка култура, образование - това са фактори, които биха ни дали възможност да разбираме същността на проблемите - са довели до днешното ни статукво, за което Гьоте казва: Всеки народ заслужава ръководителите си!
Въведох образа на един много велик и скромен човек - Хайдн, дано някой прояви интерес и към него.
Моят блог не е популярен, защото няма чалга в него, но когато някой усети пулса на написаното съм доволен. Би бил той и само един...
цитирай
3. kasnaprolet9999 - Много точно си описал обстановк...
30.12.2012 01:38
Много точно си описал обстановката, в която живеем.Иска ми се да ти кажа нещо успокоително, но хич не се сещам какво:((((( Поздрави и весели празници!!!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: planinitenabulgaria
Категория: Туризъм
Прочетен: 5900370
Постинги: 2615
Коментари: 6316
Гласове: 13622
Архив
Календар
«  Октомври, 2018  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031