Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
29.11.2012 23:30 - ЗА ТУРСКАТА ТЕЦ ИЙНЕАДЪ
Автор: planinitenabulgaria Категория: Лични дневници   
Прочетен: 2098 Коментари: 2 Гласове:
4

Последна промяна: 29.11.2012 23:55

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
    

                                                                                На Г/жа Зденка Тодорова

ТУРЦИЯ НИ НАПОМНИ ЗА НОЬОЙСКИЯ ДОГОВОР, ДЪРЖАВНИЦИТЕ НИ – ПАС!

 

    Двадесет и седми ноември е един от най-унизителните дни за България след Освобождението ни. На тази дата през 1919 г. след края на Първата световна война сме принудени да подпишем „договор” с победителите в Първата световна война, съгласно който като победени сме наказани с отнемане на територии от нас ведно с българското им население и придаването им към съседните държави. 600000 българи се оказват в чужди държави, 100000 от тях бягат в България и си изоставят имотите. В приложение към постинга ми ще дам данни за това престъпление спрямо нас. Тази несправедливост е разрешена по-късно само с Румъния за територията на Южна Добруджа. Това бе първият етап на Н. В. Цар Борис ІІІ, наречен Обединител, но планът му бе провален от Втората световна война. Тя провали Европа...

     Известно е, че Втората световна война възникна поради несправедливия мир след Първата, известно е, че не европейците, а световната мафия реши изхода на войната, че Европа бе разделена на два изправени един срещу друг лагери, за да бъде манипулируема от световната мафия. Планът Маршал, който насади тук пазарната икономика и демокрацията заложи бомба за разрухата в Европа. Извършващото се сега второ велико преселение на етноси към Европа, които не желаят да се интегрират, а да я завладеят с популациите си причинява и днешната икономическа криза, но това е само видимата част от един ужасен процес, който е пуснат нарочно от бутилката.

   Пореден унизителен шамар, напомнящ ни за този позорен „договор” ни нанесе Турция само ден след подписването му – на 28. т. г. докато президентът ни Плевнялиев бе там на официално посещение. Той бе уведомен, че Турция ще строи огромна ТЕЦ /не АЕЦ!/ в залива при нос Ийнеадъбурун, която ще работи с украински въглища. А това е българска територия, отнета от нас съгласно Ньоския договор за това, че сме воювали срещу добрите в Първата световна война – Англия, Франция, Сърбия, Турция, Гръцките крадци и други. Поне това да бе изтъкнал като аргумент Плевнялиев срещу строежа на ТЕЦ.

   Заливът, където ще се строи новата ТЕЦ е твърде голям. Той надвишава като площ на морето и като дължина на плажната ивица нашите перли Слънчев бряг и Приморско. Турция обаче не разви тук туризъм, а по бреговете на Мраморно и Егейско море. Тук плажната ивица е разкошна, но тя пустее. Кадъни по морето не ходят, защото ако ги пипнат анадолските манафи голям гьотсикиш ще им фърлят. Дължината на тази плажна ивица в отнетата част от България е около 50 км, като към нея текат реки от типа на Ропотамо, Велека, Дяволска река. По въздушна линия разстоянието по брега на Черното море от устието на р. Резовска до нос Сарвербурун, където е минавала границата е 30 км. Напомням, че имам постинг по този въпрос от 5. 11. т. г. и че границата с Турция преди Ньойския договор е преминавала по билото на Странджа, а не по долината на р. Резовска, където е преместена наказателно. Този край на Турция е изостанал икономически, но пък в него е развито модерно селско стопанство. Земята е плодородна, има реки за нопояване. А турците са изключително работливи. Поздравяват се не с „Добър ден!”, а с „ Колагеле!” /Лека работа!/ Плод на това трудолюбие от тяхна страна, на разумната политика на турското правителство към производителите на храни и невъзможността да вилнеят по градините и нивите на турците ромбригади или други крадци и прекупвачи са многото турски стоки на нашия пазар. Те, закупени в Турция и докарани до тук пак са по-евтини от нашите, които за да достигнат до пазара е нужен едва ли не героизъм. Давам пример с черешите от Кюстендил.

   Мисля, че липсата на промишленост и свободната работна ръка тук е основната причина да изберат турците това място за строеж на ТЕЦ  /Ийнеадъ?/.  Много работа има докато се построи една ТЕЦ, много работа трябва после за да работи тя. За да бъде централата модерна трябват пречиствателни станции за водата й, филтри за комините, места за депа за пепелината /сгурията/ , а те стават като планини. Но и да се спазят тези технологии, изразходва се много кислород от атмосферата и се отделя въглероден двуокис. В Стара Загора – и серен двуокис. Нашият битак е разположен върху пепелината от ТЕЦ – София. За замърсяване на природата давам за пример ТЕЦ -  Кремиковци, за отпадните води на който се построи утайникът след с. Долни Богров. ТЕЦ - Кремиковци отдавна не работи, но червеният прах при вятър още се разнася, защото не е погребан под дебел слой земя. Няма кой да даде тези средства. А тук става въпрос за обща мощност 10 000 мвт, което е равно на десет наши хилядника от Козлодуй.

   Турция е велика сила, с тях не може да излезе на глава и ЕС, нас едва ли ще ни послушат. Причините им да строят тук ТЕЦ са регионални, разпределят си промишлеността из цялата страна. Този строеж би могъл да стане и някъде на брега на Черното море по Мала Азия. Не трябва този огромен ТЕЦ, отдалечен на десетина км. по възушна линия от прекрасните ни курорти по Странджа и морето да се строи тук. Странджа трябва да остане биорезерват дори и в тази част от нея, която ни отне Ньойския договор. Трябва да има задължително решение по този въпрос и за Турция.

   А да се разберем по комшийски – не вярвам. Преди година или две бать Боко уволни проф. Божидар Димитров, който каза, че Турция ни дължи обезщетение за бълтгарите, прогонени от Източна Тракия. Мотивите на бать Боко: така професорът ни влошавал отношенията с Турция.

   За да не влошава отношенията ни с Турция и Плевнялиеев не им напомни, че това са отнети от нас територии. Ако не не ги връщат, поне да не пречат от тях на нашите курортите и бизнеса ни, това да бе им казал.

   С дипломатичната си реч президентът ни избегна неудобния сикиджансикиш с колегата си от Турция, но дали тази дипломатичност би помогнала за каузата ни да не се строи този енергиен гигант до курортите ни в биосферния резерват, предстои да видим. Аз не съм оптимист.

   Дали пък няма някаква връзка между следните факти:

   Ден преди годишнината на Балканската война Доганът заподмята една книга, в която целите на войната са изопачени - водели сме я за етническо прочистване срещу нашите помаци. Роденият от цигани и татарка какво общо с тези българите с мюсюлманска вяра?

    Ден след Ньойския договор последва ново „научно съобщение” от президента на Турция – ще строим ТЕЦ в отнетата от Вас територия, а на курортите ви там – ананъ кодумуну, сикиме бабанъ! Както Ви се харесва.

    С втория казус не можем да се справим, но с първия – май главният ни прокурор е менте, или пък хаирсузин или обикновен гьотверен. Като не се сезира сам, да го сезират манафите дано...

  



image 

На тази карта се вижда нос Ийнеадъбурун и селото Ийнеадъкьой в залива. В този райски кът анадолските манафи няма да строят курорти, а....ТЕЦ.  Та да съсипят и нашите, които са на десетина км. по въздушна линия от тук.   
   Тази снимка помествам за втори път. Черната плътна линия е границата между България и Турция преди Ньойския договор. Тя минава по билото на Странджа и се спуска при нос Сарвербурун, който е подобен на нос Емине.




mw.loader.using( "ext.centralNotice.bannerController", function() { mw.centralNotice.initialize(); } ); Ньойски договор

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Направо към: навигация, търсене

Ньойският договор е договор между България и страните от Антантата, поставил край на участието на България в Първата световна война (виж Версайска система от договори). Подписан е от българска страна от министър-председателя Александър Стамболийски на 27 ноември 1919 г. в кметството на парижкото предградие Ньой сюр Сен.

Съдържание

[скриване]

Подготовка на договора [редактиране] Българска делегация [редактиране]

image

image

Границите на България след Ньойския мирен договор

През лятото на 1919 г. парламентът изпраща българска делегация при Парижката конференция на страните, победили във войната. Първите държавни мъже на България пътуват и пристигат подобно на военнопленници. Пътуват осем дни с влак за Париж без никакви удобства, като трябва да минат тъкмо през Белград, пазени през цялото време от офицери и няколко батальона сенегалски войници. Пристигат в Париж на 27 юли и в продължение на два месеца не им е било разрешено да излизат от хотел „Шато дьо Мадрид” без специални разрешения издавани със записване ден по-рано[1].

Тя включва:

Изготвяне на договора [редактиране]

В началото на март започват заседанията на комисията, която се занимава с Добруджанския въпрос, с румъно-Българската и Българо-сръбската граници. В средата на април става известно, че на конференцията, на която ще се подпише предварителният договор, няма да бъдат поканени делегати от България, Австрия и Турция.

В началото на юни румънски, сръбски и гръцки делегати подготвят условията за мирния договор с България, за да ги предоставят на Съвета на четиримата. В София достигат слухове, че България ще загуби в полза на Гърция придобивките си от Балканската война. Става все по-ясно, че от Българите ще бъдат отнети всички завоювани с цената на неизброими жертви територии. Нещо повече, под въпрос е дори опазването на старите, отпреди войната, граници на държавата. На 18 юни цар Борис III издава указ да се поправят разрушените стари погранични постове.

В Париж сръбската делегация обнародва меморандум, с който иска поправка на границата с България. Тази поправка предвижда към Кралство Сърбия да бъдат присъединени Видин, Белоградчик, Цариброд, Трън, Босилеград, Кюстендил, Струмица и Петрич - не само от "стратегически", но и от "национални" (!) съображения.

Представителите на САЩ се противопоставят на такова отмъстително третиране на победените опасявайки се, че то ще предизвика нова световна война (както и става в 1939 г.). Президентът Удроу Уилсън настоява да се зачита прогласеният от него принцип за етническо самоопределение на териториите при следвоенното устройство, дори българска граница по линията Мидия-Родосто твърдо е подкрепена от САЩ,[2] но Франция и Великобритения отхвърлят разумният подход на САЩ, в отговор на това президентът напуска конференцията и оставя само някои свои служители да участват в нея.

На 19 септември сутринта, в 10 часа и 25 минути, в министерството на външните работи на Франция Клемансо връчва официално на Българската делегация условията за мир. В 25-дневен срок Българската страна трябва да представи своите писмени възражения на Върховния съвет, който, след като ги разгледа, ще определи нов срок за окончателния общ договор на България.

Подписване [редактиране]

image

image

Стамболийски подписва Ньойския договор

Договорът е подписан на 27 ноември 1919 година от министър-председателя Александър Стамболийски от българска страна. След подписването, според някои медии, той счупва писалката заради тежките клаузи. Според други домакините му предложили да я вземе за спомен, но той отказал.

От страна на Антантата страни по договора са Съединените американски щати, Британската империя, Франция, Италия и Япония, посочени като основни сили, както и Белгия, Китай, Куба, Гърция, Хиджаз, Полша, Португалия, Румъния, Сръбско-хърватско-словенската държава, Сиам и Чехословакия.

Ньойският договор влиза в сила на 9 август 1920 година.

Условия [редактиране] Териториални промени [редактиране]

Според договора България трябва да предаде на Кралството на сърби, хървати и словенци Западните покрайнини - села в Кулско, областите около Босилеград, Цариброд и Струмица. Антантата поема под управление Беломорска Тракия, но става ясно, че тя ще бъде дадена на Гърция. Потвърждава се румънското владение над Южна Добруджа.

Безпомощността на българската държава се използва безмилостно от нейните тогавашни съседи.

През лятото на 1919 г. Белград изпраща мемоар до френския премиер Жорж Клемансо, където се настоява цялата българо-югославска граница от река Дунав до Беласица да се премести от 20 до 70 км навътре в територията на България с обща площ над 13 000 кв. км площ (вкл. Видин, Кула, Белоградчик, Трън, Цариброд, Босилеград, Кюстендил, Струмица и Петрич) и население от половин милион българи е наречено от Белград като „чисто сръбско”. Като допълнителни съображения били изтъкнати и стратегически мотиви за сигурност.

Гърция проявява претенции за Западна Тракия, въпреки че шест години по-рано, през 1913 г. дотогава османската област е преотстъпена на България. През 1919 г. Атина решава да лиши София от беломорски излаз. Без значение остава българският контрааргумент, че липсва промяна в етническата характеристика на областта.

Румъния присъединява Южна Добруджа, въпреки противоречия между великите сили, но стратегическото положение на Румъния и отредената ѝ роля на поемащ буфер спрямо Съветска Русия, определят Румъния да стане първостепен балкански фактор.

Разнообразното население на Балканите става база за фалшифициране или преувеличаване числеността на дадена група. Възниква пазар за купуване на мнения на "независими" чуждестранни представители от Западна Европа. От голямата цена за "независимо" експертно мнение се възползват експерти от ниво политик, дипломат до интелектуалец, занимаващ се с история, етнология. Именно в този период започват големите фалшификации относно състава на населението в различните балкански региони[1].

Военни клаузи [редактиране]

България няма право да притежава модерни военни технологии, флот и авиация, а задължителната военна служба е отменена. Сухопътните сили трябвало да не надминават 33 000 души, включително полицията.

За сравнение през 2009 г. армията на България има състав от 32 000 души, като след 2011 г. се предвижда ново намаление до 24 000 души.

Репарации [редактиране]

Репарациите, които България трябва да изплати на съюзниците според Ньойския договор, са в размер на 2,25 милиарда златни франка. Те трябва да се изплащат на шестмесечни вноски на Репарационната комисия, създадена с Версайския договор, която от своя страна ги преразпределя между съюзниците. Първото плащане трябва да бъде направено на 1 юли 1920 година, а последното — на 1 януари 1958 година. През първите две години лихвата върху репарациите е 2%, а през следващите години - 5%. В сумата на репарациите са включени и евентуални финансови претенции към България от страна на нейните съюзници. Създадена е възможност Репарационната комисия да отлага или намалява плащанията, в зависимост от възможностите на България.[3]

Освен паричните репарации, изплащани на Репарационната комисия, България трябва да компенсира съседните страни и с известно количество добитък:[3]

Вид

Гърция

Румъния

Сръбско-хърватско-словенска държава

Общо

Бикове

15

60

50

125

Млечни крави

1 500

6 000

6 000

13 500

Коне

2 250

5 250

5 000

12 500

Мулета

450

1 050

1 000

2 500

Волове

1 800

3 400

4 000




Гласувай:
4



1. sande - Санде: Поздрави, Коста, за първокласната публицистика!
30.11.2012 09:58
Само да има кой да чете.
цитирай
2. planinitenabulgaria - На Санде:
30.11.2012 19:00
sande написа:
Само да има кой да чете.


И аз оставам с впечатление, че Плевнялиев не чете блога ми. Затова направи тази гьотверенсикиш издънка с Турция. Днес, докато влакът чакаше машина на гарата, а тя не идваше, станах свидетел на разговор, който пък ще втресе вътрешния министър. Ако и той не чете бллога ми - пропускът си е негов...
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: planinitenabulgaria
Категория: Туризъм
Прочетен: 12183935
Постинги: 4544
Коментари: 10754
Гласове: 18319
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031