Това са си просто мои мисли…Но реших,че мога да ги споделя.Защото и някой от вас може да си задава подобни въпроси.А може и да  е намерил отговори…

 

Според мен Любовта не означава да вземеш някого и да го заключиш в клетката на собствения си живот.И да смяташ,че трябва да ти е благодарен,че е длъжен да е щастлив единствено в нея.Че това трябва да му е достатъчно пространство да диша,да се развива,да търси,да лети.

Любовта е свобода.

Свободата да си щастлив,че някой го има на този свят.Че можете да докоснете душите си.Че можете да откриете сърцата си.Че пътищата ви са се пресекли и можете да си дадете много един на друг,за да израстнете взаимно.Най-вече духовно.

Любовта е светлина.

Светлина,която изпълва душата ти и те кара да жадуваш да изпълниш и душата на другия с нея.

Любовта е безусловно желание този някой да е щастлив,независимо дали ти си част от това щастие.

Любовта е удоволетворение.

Удоволтворение от това да виждаш как другия се бори и постига мечтите си и еволюира и триумфира пред света.А не единствено пред теб.Някой беше казал,че любовта е еволюционен процес.И нямаш право да искаш да бъдеш обичан ако не се развиваш заедно с другия.Защото все някъде ще се разминете по пътя.

Любовта е радост.

Радост от това,че светът цени и се възхищава именно на човека до теб..И че той е именно до теб.И че той е избрал да бъде точно до теб.А не да приемаш това като сигурна заплаха,че ще го загубиш.

Любовта е СВОБОДА.

Другото е робство,зависимост,манипулации,които само убиват всичко красиво.

Когато обичаш,даваш шанс и сила на другия да бъде това ,което е и да расте пред очите ти такъв,какъвто иска.Само така можеш да го направиш щастлив.Безсмислено е да бъдеш до него ако не можеш да направиш живота му по-лек,по-красив,по-светъл,по-извисен и по-смислен.Иначе си само тежест на раменете му,спънка в краката му,преграда пред очите му,затвор за душата му…Която има нужда да лети,за да съществува.По-добре е да е сам със себе си,отколкото самотен и обезличен с теб.

Да обичаш някого означава да го обичаш такъв,какъвто е!И да обичаш именно неговата уникалност.И ако искаш да го променяш с нещо,то да е единствено с това да му дадеш свободата и подкрепата да я изразява.И пред теб.И пред света.

Всичко друго подтиска,задушава и обезличава.

И те кара да се стремиш единствено към едно.-ДА СЕ СПАСИШ…

Човек трябва да обича не със свито на топка сърце.Човек трябва да обича със широко,свободно,окрилено сърце.И така да бъде обичан.Любовта трябва да е ПОЛЕТ! А не КАПАН…Трябва да е ПОРИВ! А не KРАХ…

Дали е възможно това?В този свят…

 

Rozalia L

Sometimes love means to be able to let go.

Само,че не трябва човек само да го иска,а трябва и да посегне да го направи,с една дума усилие на волята,и действие.Не бива да чакаме светът да ни оценява,той не знае за нас,докато не се наложим,преодолявайки родителските комплекси.

Да-за мен е лесно,защото така го чуствам.Но как да накараш и човека отсреща да го почуства?И да го направи...

... то е толкова необяснимо... всичко е вЪзмoжно и всичко е невЪзмoжно...

Май така изглежда...

...и аз мисля така.
Чудя се само дали и двамата трябва да израстнат до този начин на мислене, или голямата любов променя мисленето ни?

Не може без израстването,защото бих казала,че по-скоро всичко около нас показва,че мисленето променя любовта.И ако то не е на нивото и-просто я убива.