Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
13.11.2018 00:14 - Какви са мотивите за избора на бунтовника
Автор: aleko2009 Категория: Изкуство   
Прочетен: 9767 Коментари: 0 Гласове:
1


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
               Какви са мотивите за избора на бунтовника

                  /отговор на литературен въпрос/

 

УВОД : Лириката на Христо Ботев е поетична изповед на една романтична и бунтовна епоха.Героят от стихотворението „На прощаване” изразява порива си към свобода и прави своя житейски избор с ясното съзнание, че битката с поробителя е неравна, кървава и жестока. Затова в своята прощална изповед пред майката, в решителния и съдбовен миг преди да поеме по пътя на борбата, лирическият герой разкрива мотивите за своя житейски избор.

ТЕЗА: Бунтовникът избира пътя на борбата, изборът му е  категоричен и решителен. Турското робство е причината за неговата емигрантска, изгнаническа съдба. Потисникът е поругал всичко свидно и скъпо за бунтовника, затова омразата му към поробителя е свещена  и справедлива, тя предопределя житейския му избор. Но най-дълбоката и истинска причина да поеме по пътя на борбата е любовта към всичко родно. В името на народ и близки, на отечество и бащин дом бунтовникът прави своя категоричен житейски избор.Непримиримият му свободолюбив дух го тласка към бунт и саможертва. Бунтовникът не е способен да бъде безпристрастен наблюдател на страданията. Той е силна, активна натура, омразата и любовта му се трансформират в пожертвователност.

ДОКАЗАТЕЛСТВО:  Лирическият герой изповядва мотивите за своя борчески избор пред най-скъпото същество - майката. Тази изповед е в един решителен и съдбовен миг от живота му-той поема по страшния, но славен път на борбата в името на свободата. За лирическия герой свободата е един доброволен и решителен избор, избор на свободната личност. Със синовна любов и нежност е изпълнена изповедта на бореца. С голяма топлота той се опитва да вдъхне на майка си сили и кураж, защото знае, че неизбежна спътница в неравния бой е смъртта:

“Аз зная, майко, мил съм ти,

че може млад да загина,

ах,утре като премина

през тиха бяла Дунава!”

  Въпреки състраданието към майката изборът на лирическия герой е твърд и категоричен. Глаголните императиви „не плачи”, „не тъжи”, „кълни”, „проклинай” разкриват стремежа на бунтовника да приобщи своята майка към омразата си. Поробителят е причината за борческия избор. Той е прокудил младостта и бъдещето на народа в чужди земи и лирическият  герой насочва майчината клетва към  “таз турска черна прокуда”. Епитетите в градация “немили, клети , недраги” внушават драматичната участ на емигрантите във враждебната и негостоприемна чужса земя.Прокудени от родния дом, те изпитват непреодолима  мъка по родното, но тяхната изгнаническа участ подсказва и неизбежността на борческата съдба. Робската участ е изобразена пестеливо, но въздействащо в творбата. Само няколко експресивни думи са достатъчни, за да стане ясно, че е поругано всичко свято и мило за лирическия герой. Преклонение буди силната любов на бунтовника към отечеството и родния дом. На чуждата земя и тежката  емигрантска участ е противопоставено родното, подчертано чрез четирикратната анафора на наречието “там”. Тази анафора обвързва в едно цяло земята, дома, народа и близките. Синекдохата “бащино ми огнище” разкрива колко свидно е за Ботевия лирически герой всичко родно. Домът е особен духовен център за българина през Възраждането. Той е защитеното семейно пространство, което е свещено. Затова за бунтовника няма друга участ освен борбата. Житейският му избор е свързан със стремежа да се защити святостта на дома и родината. Борбата му е посветена на всичко онова, което обича -баща и братя, либе и майка, народ и отечество. Ето защо свободата е свещен избор -тя е посветена на всичко родно и мило. Но у бунтовника има нещо, което предопределя решението му. Това е гордият му и мъжествен характер. Той носи у себе си гневния бунт срещу покоя, непримиримостта и свободолюбието на една смела личност:                         

          “Но кажи какво да правя,

           кат ме си, майко, родила

           със сърце мъжко, юнашко,

           та сърце майко не трае....”

  Ботевият лирически герой е пламенна натура, двойната инверсия “мъжко, юнашко” разкрива този изключително борбен дух. Експресивният глагол ”на трае” доказва неспособността му да има друга житейска съдба освен борбата за свобода. Той е не само непокорен и борбен, но и отзивчив към страданията на народа. Ето защо свободата е не само избор, но и дълг. Непримиримостта се трансформира в борческа готовност, в деятелност, разкрита образно чрез градацията  на глаголите „не трае”, „нарамих”  и „тичам”. Глаголът ”тичам” говори за готовността на героя да се отзове на всеки повик за помощ.   С нескрит възторг лирическият герой изразява нетърпението си да премине река Дунав:

                   “...ах, утре като премина

                    през тиха бяла Дунава!”

Бунтовникът смело и категорично  изявява своята готовност да служи на народа си в стиховете:

     “Аз вече пушка нарамих

                    и на глас тичам народен

                    срещу врага си безверни.

                    Там аз за мило, за драго,

                    за теб, за баща за братя

                    за него ще се заловя,

                    пък ... каквото сабя покаже,

                    и честта , майко, юнашка!  “

           

  Тези стихове разкриват убеждението на лирическия герой, че пътят към свободата  преминава през саможертвата. Когато заговаря за часа на битката, за предстоящото изпитание, бунтовникът внезапно замлъква. Апосиопезата издава сподавени силни вълнения, които разкриват решителността и готовността на бунтовника да защити своята юнашка чест и честта на родината с цената на живота си. Апосиопезата разкрива не само вълнение, но като че ли подсказва, че за свободата са нужни не думи, а истински  дела.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ:  Ботевото стихотворение „На прощаване” разкрива мъжествения и горд дух на свободния човек, който не приема покорството и примирението с робството. Творбата е автобиографична, но освен значението на лична изповед, тя придобива и обобщения смисъл на изповед на цяло едно поколение, избрало пътя на борбата и бунтовническата съдба. За лирическия герой в епоха на потисничество достойното поведение е единствено борбата, преминаваща през саможертва. Смъртта, превърнала се във вечност и безсмъртие, е подвиг, пример и завет към следващите поколения. Бунтовникът отстоява своята позиция, че неговият борчески избор гради бъдещето на народа и е единственият път към свободата.

 

 

 

 




Гласувай:
1



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: aleko2009
Категория: Изкуство
Прочетен: 2323618
Постинги: 167
Коментари: 4
Гласове: 517
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031