Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
25.09.2018 23:26 - ГОЛЯМАТА И МАЛКАТА МЕЧКА
Автор: louisakm Категория: Изкуство   
Прочетен: 3063 Коментари: 1 Гласове:
6

Последна промяна: 19.10.2018 22:14

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg


По скимтенето на кучетата разбра, че нещо не е наред. Посрещнаха го както винаги, но вместо да скачат и да се мъчат да го съборят, едва потриха носове в панталоните му и втурнаха към прага на къщата и като усетиха, че се бави, отново се върнаха. 

По навик Мечката се хвана за колана, където обаче вместо старата кама напипа портмоне с  документи. Огледа се, грабна металния лост, с който залоства вратата и последва кучетата.

Пред прага лежеше човек.

- Чиба, предатели! – изрева на кучетата.

Мурга и Вихрен веднага отстъпиха с прибрани опашки.  

Мечката нямаше СОТ, нито камери. Имаше си Мурга и Вихрен. Отгледа си ги от кутрета,  научи ги да не пипат храна без команда и да не пускат никого в двора. Всички се страхуваха от тях. Пощальонът хвърляше сметките през оградата, а инкасаторката го молеше сам да си отчита водомера и й да оставя показанията в бакалницата на ъгъла. Комшиите, ако и да знаеха, че вратата е заключена, а оградата – висока, пресичаха на отсрещния тротоар, защото чуеха ли стъпки на непознат, Мурга и Вихрен почваха да лаят и да блъскат по оградата. Никой не можеше да припари в дома на Мечката.

И изведнъж този… този…

Наведе се над него за да се увери, че диша и като го усети, че се е насрал и повръщал, съвсем се вбеси и в безсилието си кресна на кучетата:

- Мама ви помиярска!

Замахна като да ги удари и те изскимтяха, свили глави между предните  лапи.

Личеше си къде е прескочил оградата. Влязъл си в двора като да му е бащиния, взел ключовете от саксията с лимона, влезнал в къщи, напълнил си раницата и се приготвил да си върви. Ако не беше припаднал на прага, до сега да е духнал с колекционерските ножове, обкованата със сребро икона на Свети Георги и петстотинте евро, които Мечката държеше за всеки случай между страниците на втория том на Граф Монте Кристо. 

Нямаше смисъл да вика полиция. Каква полза? Най-много да го затворят за една нощ и после да се обадят на онези с престилките и да го преместят в някоя клиника, от където да избяга веднага щом се свести…

Ако го изхвърли пък, ще вземе да умре на студа. Да не беше толкова слаб, щеше да го нарита, да го насини едно хубаво, та да види как се влиза по къщите!

Направи знак на кучетата да пазят и отиде да се преоблече. Махна си сакото и докато се чудеше какво да прави, мина няколко пъти пред вратата на детската стая. Най-после се реши да влезе. Всичко си беше на място. Малко по-прашно и по-студено, отколкото помнеше. Нави килима на руло и го подпря зад вратата. Застла леглото с найлон. Извади чаршафи от дрешника. Светлосини чаршафи на слончета. Помириса ги. Миришеха на мухъл. Застла леглото. Излезе на двора. 

Кучетата стояха неподвижни от двете страни на припадналия. Мечката се наведе, хвана го през кръста и го метна го на рамо. Тежеше колкото наръч дърва.

Докато го събличаше, разгледа надупчените му ръце и бедра, спуканите му вени, пресните корички по прозрачната му кожа.

- Наркоман мръсен! - изръмжа.

Таман го зави и почна да повръща. Мечката набута лицето му в първото, което му попадна. Купа. Първо място на градски турнир по шах. 

Не че имаше какво да повръща, сигурно не беше ял сто години, само лепкава слюнка и жлъчка.

Мечката изми купата и се огледа в нея като в криво огледало. Месест нос, раздалечени очи и белегът, тъмночервен, от лявото ухо чак до горната устна. Ще се свести онзи и като го види, ще вземе пак да напълни гащите! 

Намокри кърпа и избърса лицето му. По челото му непрестанно избиваше пот и бръщолевеше нещо:

 - Само една! Едничка последна!

Викаше майка си, въртеше глава, махаше с ръце и риташе във всички посоки, сякаш крайниците му имаха собствен живот и искаха да отидат някъде и да оставят тялото му да си лежи самотно в кревата в детската стая в дома на Мечката.

- Една едничка – повтаряше – Едничка последничка дозичка!

- Боклук! – изръмжа Мечката.

И после, докато си приготвяше пържолата за вечеря, не спираше да повтаря:

- Боклук!

Размисли. Наряза месото на ситно, добави картоф, морков, малко лук, изсипа всичко в тенджера, добави вода и включи котлона.

- Щи дам една дозичка – не спираше да нарежда.

Когато отиде да го види отново, онзи гуреливо примигваше. Опита се да каже нещо и дори изяде няколко лъжци супа. Зееше като пиле и беше толкова прозрачен, че Мечката видя как супата се стича надолу по врата му и по хранопровода чак до стомаха му. След това повърна.

 - Като се оправиш, щте пречукам – закани се Мечката, докато постилаше нови чаршафи.

Прерови джобовете му. Нямаше пари, нито документи, само един телефон с напукан дисплей. Включи го и заразглежда контактите му. 

Беше звънял на някакъв Жеко. Четири пъти. И на Мама.

Гласът на „Мама“ беше писклив:

- И аз какво да направя? Какво като му чистиш повръщаното? Да не мислиш, че аз не съм му чистила повръщаното? Питаш ли ме какво ми е на мене? Знаеш ли аз какви проблеми имам? Как да го прибера, бе? Да не си посмял да ми го водиш такъв! Искаш мъжът ми да ме изгони ли?

Мечката прекъсна разговора и излезе да подиша. Мурга и Вихрен се втурнаха насреща му и той се заигра с тях, без да се притеснява от калните следи, които оставят по дрехите му. И макар да беше студено, се остави да го съборят и се затъркаля с тях в заскрежената трева.

Телефонът звънна. Жеко.

- Къде си, бе, Геле! Намери ли парите? 

- Малко – прошепна Мечката.

- Що шепнеш, бе?

- Прегракнал съм нещо.

Разбраха се да се видят след час .

Застанал пред прага на детската стая, Мечката загледа щръкналите лопатки на свития на кълбо Геле.

- Тъпанар! Наркоман жалък! - каза тихо, защото не искаше да го събужда.

Хубаво щеше да е да вземе и двете кучетата, обаче Геле не спираше да трепери. Пусна Вихрен при него. Кучето обиколи леглото и започна да ближе лицето на спящия. Онзи протегна ръце, вкопчи се в косматия му врат и спря да трепери. Мечката подсвирна на Мурга и двамата се качиха в колата.  

Жеко се оказа нисък, дебел и страхлив. Закле се, че са избрали къщата случайно.

- Не бе човек! – подсмърчаше през сълзи. – Гелето я избра. Щото има кучета. Гелето си умира за кучета. Каза, че бил куче в човешки образ.

- Това е, - говореше си Мечката после, докато го пребъркваше джобовете на Жеко. – Като ти тръгне на лайна от сутринта…

Хероин, хапчета, марихуана…  Запали малък огън в кофата за боклук се прибра.

Геле спеше, вкопчен във врата на Вихрен, а кучето не смееше да мръдне, само опашката му мърдаше напред – назад като махало на стенен часовник.

Отне му седмица да стане човек. Започна да се къпе редовно и да се храни. И да приказва. Направо не млъкваше. 

- Трябва да внимаваш с холестерола на твоята възраст – казваше на Мечката, докато си мажеше пържените филии дебело с мед. – И сладко не бива да ядеш.

Мечката му се заканваше и после, докато се бръснеше гледаше белязаното си лице в огледалото и не можеше да се познае. Белегът изглеждаше по-малък, по-светъл, на тази светлина почни не се забелязваше.

- Трудотерапия – каза една сутрин на края седмицата.

Геле си играеше с кучетата, имитираше ги как се облизват и дишаше шумно и на пресекулки като тях.

- Глей са!

Започна да клати глава и да подскача прибрал ръце пред гърдите си.

– Тва значи дай пръчка. А тва – започна да мърда напред наведената си глава – Тва значи -почеши ме зад ушите.

- А тва значи хващай брадвата! – изръмжа Мечката. – Кат се върна да си насякъл цялата купчина! И да си ги подредил. И да си изчистил боклука. Нали знаеш кво прави труда?

- Мазоли?

- От маймуната човек прави! – скара се Мечката и замина на работа.

Никога не знаеше дали като се прибере ще го завари вкъщи. Притесняваше, че може да си отсече краката. Гелето беше кльощав и несръчен като балерина с артрит. „Това е смешно“, каза си Мечката. „Трябва да го запомня и да му го кажа довечера.“

- Балерина с артрит – повтори на глас и почна да кашля, защото се притесни, че колегата ще го чуе как сам си говори. 

Вечерта играха шах и Геле го би два пъти, а на третия го остави да победи.

- От какво ти е белега? – попита.

Мечката не отговори.

- Сражавал си се във Френския легион.

Мечката му изшътка и се направи, че гледа нещо по телевизията.

- Хвърлил си се в горяща къща да спасиш вдовица и три невръстни деца.

Не получи отговор.

- Бил си се с мечка и тя те е одрала преди да я убиеш.

- Не беше мечка – неочаквано отговори Мечката. – Човек беше. Пребих го, лежах го… Доволен ли си?

Геле подсмръкна шумно и като го гледаше как се чеше с лявата ръка зад дясното ухо, Мечката си помисли, че може пък наистина да е куче.

Геле мълча дълго. Изгледа цели три реклами, преди да проговори:

- Панделта, начи. Аз пък си мислех че си бил поне в Ирак. Мислех си, че си от Тюлените… Сигур много те е срам. Много ли те е срам? А?– повтори настойчиво, сякаш Мечката беше малоумник някакъв.

- Писах тука… едни писма… нали знаеш...

Хвърли на масата омекнала пожълтяла кутия от Таралежки.

- За моето момче... – добави.

- Ми да беше му ги пратил – сопна му се Гелето и като подуши кутията, добави. – Смърдят на мухъл.

Мечката скочи и без да си вземе връхна дреха, се втурна да разхожда кучетата.

Оставени на свобода, Мурга и Вихрен тичаха и се боричкаха на поляната. Прав е Геле, точно така клатят глави, когато искат да хвърли пръчката!

Отби се в бакалията на ъгъла да си купи цигари и му се прищя да вземе нещо сладко. Попита имат ли от големите шоколади.

- За тебе най-големият, бай Ангеле, – ухили се бакалинът.  – Няма да се излагаме пред юнака, я! Какъв е пораснал само! Бащичко, одрал ти е кожата!

 

 




Гласувай:
6



Следващ постинг
Предишен постинг

1. marrta - аз не знам какво да кажа
01.10.2018 20:30
стисва те за гърлото
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: louisakm
Категория: Изкуство
Прочетен: 91885
Постинги: 21
Коментари: 52
Гласове: 246
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031