Гледахме се в очите и само чрез поглед се разбирахме. И двамата знаехме какво желаем един от друг. И двамата на по деветнадесет години от един клас в училището в Букурещ. Виктория с кестенявата си коса и кафявите си очи. На нашите години всички вие се досещате какво може да ни е от общ интерес. Тя не беше като другите. Трябваха ми точно три месеца за да я склоня. За нея това бе игра. Тя бе обичана от всички. Най-важното бе, че тя си беше напълно естествена. Когато тя се появеше всички незнайно защо ставаха весели, усмихнати и у хората с които Виктория общуваше се появяваше онази жажда за живот без която тази планета е обречена. Чувствах се зареден с позитивна енергия. Връзката ни продължаваше, но с всеки изминал ден аз чувствах как я губя все повече и повече. И това ставаше някак от само себе си. Чувствахме го и двамата, но точно след три месеца тя беше тази която сложи точката на нашите отношения. Разбира се аз съм човек който бързо се хвърля в други обятия. Това което не ви казах е, че съм бисексуален.
С русата си къдрава коса момчето Флорентин написа нова страница в живота ми. Всичко започна толкова бързо. Това беше любов от пръв поглед. Всичко вървеше с невероятна скорост. Партита, секс, наркотици. Е, само рокендрол нямаше. Започна да се появява нещо между нас. Нещо недоизказано. По някакъв начин то взе да прекалява. На деветнадесет години и въпреки това се държи като дете и ти идва да го напсуваш. Започна да ме отвращава. Действаше ми някак пресищащо. Не го обичах вече. Желаех да се махне от живота ми. А то ме обичаше. Сигурен бях в това. То завързваше връзки с момичетата по-лесно и бързо от самия мен. Помолих Флорентин да ме запознае с някоя от неговите приятелки. Момчето бе желан събеседник от всяко момиче в Букурещ и въпреки това ми отказа. Та като започнаха едни скандали… Ревност. Това което си мислех ще остане тайна за вас. Но общо взето псувах, молех се дори. И точно когато се навършиха три месеца от запознанството ни то ме напусна. Ликувах…
С Адриана се запознах в един ресторант. Тя беше с червена коса и зелени лещи. Всички знаехме, че тя с десет класи над нас, но впоследствие разбрах, че момичето таи тъга в себе си и е нещастно. Това разбира се бе използвано по-късно от мен. Дните минаваха в бавно темпо. Трудно бе да я разбереш. Много хора дори не я харесваха. Виждаха в нея човек който ще им стори зло в бъдеще. А и това си беше самата истина за повечето от тях. Всички те обаче бяха повърхностни глупаци. За мен тя бе човека който ще запомня за цял живот именно защото се отличаваше от простолюдието и всичко останало. Тя бе изискана. Когато бях с нея чувствах едно особено чувство. Не съм сигурен как да го нарека. Може би неповторимост, вечност. Тя беше романтична. Това е качеството, което ценя най-вече у жените. Между нас имаше такава хармония и съвършенство. И тогава се появи Чувството. Нещо предстоеше да се случи… Да, именно след три месеца връзка с Адриана самата тя ме запозна с Жената на Живота ми – нейната приятелка Александра.
Винаги съм обичал най-много зимата. Още от дете. Сигурно е така защото тогава са най-хубавите празници от годината. Сигурно защото още от дете ненавиждайки училището тогава ни даваха дълга ваканция. Ако трябва да обрисувам зимата в човешки облик и Жената на Мечтите ми която може би не осъзнах, че срещнах то тя ще е с къдрава руса коса и кафяви очи. Бих я нарекъл Александра.
