Постинг
21.05.2010 00:24 -
Ходене по огън
Автор: elidea
Категория: Изкуство
Прочетен: 5076 Коментари: 11 Гласове:
Последна промяна: 21.05.2010 00:37
Прочетен: 5076 Коментари: 11 Гласове:
13
Последна промяна: 21.05.2010 00:37
На празника на Св. Константин и Елена, върху жива жар, нестинарите играят своя мистичен танц и изгарят злото в огъня.
Тъпанът скочи, прижури.
Гайдата сипна жарава.
Въглените – божури,
насред хармана узряват.
Ситнят измити иконите,
а нозете им лед–ледени.
Писва, разкъсва се яворът,
кади с тамяна приведен.
Въх! Въх! Въх!
Тъпче хорото,
бухали светят от габъра.
Думка сърцето ми в месеца,
в трескави длани играе.
Хвърля реката косичник,
прихваща я изнемогата.
Скъсано биле магично
с раната съска в огъня.
Къщите, с очи избелени,
охкат, наклякали в крушите.
Срутва се Странджа с глиганите
в едри звезди окършени.
Тъпанът къса небето.
Гайдата духа пожара.
В белите ризи светнали,
газят роса нестинарите.
Въглените – божури...!
имах досега едно любимо стихотворение за нестинарките, на Крум Филипов, вече ще са две
Нестинарка
Стъпваш толкова боса
в тoлкова много горяща трева.
Ти си истина. Хайде! Живите чакат.
Помня: в тъмния ъгъл на твойта икона
как диша горещо смъртта.
От нея бог се плези на всички.
Боже, как плаках!
Бог не вярваше, аз не вярвах.
Няма вярващи, има кървяща трева.
Мраморен дявол в краката ти духна.
Очите му-пещи отляха желязна сълза.
Видях го: рога си отчупи, прониза душата.
Прозвънна, пропука
и пръсна въглени в твойте крака.
Бог сочи в иконата най тъмния ъгъл
и лъже неверникът: там е смъртта.
Боже господи, виж нестинарката,
стига си лъгъл.
Тя безсмъртна стъпва в живота
с толкова боси крака.
Крум Филипов
цитирайимах досега едно любимо стихотворение за нестинарките, на Крум Филипов, вече ще са две
Нестинарка
Стъпваш толкова боса
в тoлкова много горяща трева.
Ти си истина. Хайде! Живите чакат.
Помня: в тъмния ъгъл на твойта икона
как диша горещо смъртта.
От нея бог се плези на всички.
Боже, как плаках!
Бог не вярваше, аз не вярвах.
Няма вярващи, има кървяща трева.
Мраморен дявол в краката ти духна.
Очите му-пещи отляха желязна сълза.
Видях го: рога си отчупи, прониза душата.
Прозвънна, пропука
и пръсна въглени в твойте крака.
Бог сочи в иконата най тъмния ъгъл
и лъже неверникът: там е смъртта.
Боже господи, виж нестинарката,
стига си лъгъл.
Тя безсмъртна стъпва в живота
с толкова боси крака.
Крум Филипов
ЧЕСТИТ ПРАЗНИК, МИЛО!
цитирайЦялата Вселена се радва!
цитирайДа ти е живо и здраво името!
цитирайНестинарският огън да топли сърцето ти и да диктува стихове на Душата!
Прегръдка, усмивки и ... наздраве :)
цитирайПрегръдка, усмивки и ... наздраве :)
Бъди жива и здрава, много щастие да ти дарят близките и ти два пъти повече да даряваш! И три пъти повече да ти остава :):):)
Усмивки и наздравица от мен :):):)
цитирайУсмивки и наздравица от мен :):):)
Трогната съм от толкова мили и приятелски думи! Този е един от най-хубавите празници за мен. Чрез него, много силна е връзката ми с моите баби и дядовци, които на този ден ми се усмихват от небето, радват ми се и виждат как все повече осъзнавам силата, светлината и красотата на името си. Благодаря Ви, че бяхте мои гости! Днес празник има и моят град Пазарджик, чиито покровители са
Светите равноапостолни цар Константин и царица Елена.
цитирайСветите равноапостолни цар Константин и царица Елена.
8.
анонимен -
:)
21.05.2010 18:30
21.05.2010 18:30
страхотно и вълнуващо!
цитирайРадвам се, че прочете текста и почете моя празник! Хубава вечер!
цитирайДа ти е живо и здраво името!
Чудесни са живите ти строфи...
Снимката - също.
Възхитена съм.
цитирайЧудесни са живите ти строфи...
Снимката - също.
Възхитена съм.
Колкото по-дълго продължава един празник, толкова по-добре:))
Въпреки, че живея много далече от мистичната Странджа, тя винаги силно ме е привличала. Нестинарите, според мен, са един невероятен пример за протичането на енергията, на чистата сила през човека... Исках само да ти благодаря за коментара, а навлязох в дебрите на Странджа, може би защото завинаги съм "прихваната" от хубостта й. Там сега е започнала вече да цъфти зелениката и рехавите гори са с лилави отблясъци... Снимката е от мрежата, дори не разбрах кой е авторът, но много ми хареса и реших да илюстрирам текста. Поздрави!
цитирайВъпреки, че живея много далече от мистичната Странджа, тя винаги силно ме е привличала. Нестинарите, според мен, са един невероятен пример за протичането на енергията, на чистата сила през човека... Исках само да ти благодаря за коментара, а навлязох в дебрите на Странджа, може би защото завинаги съм "прихваната" от хубостта й. Там сега е започнала вече да цъфти зелениката и рехавите гори са с лилави отблясъци... Снимката е от мрежата, дори не разбрах кой е авторът, но много ми хареса и реших да илюстрирам текста. Поздрави!