Преди век и половина учените и лекарите знаеха малко за Казахстан и Централна Азия. Но ако бяха попитани, първото нещо, което запомниха, не беше Семипалатинск, не градът Верни и дори не Ташкент с Коканд и Бухара, а малкият провинциален град Чимкент. И всичко, защото именно от Чимкент дойде лековитата билка, която спаси света.    


Легендата разказва, че в древни времена могъщият Хорезм Шах имал красива дъщеря. И тя се разболяла от ужасно и непознато заболяване. Никой от най-квалифицираните лекари не можеше да излекува момичето и дните й сякаш бяха преброени. Но тогава неизвестен лечител  дойде от север и донесе отнякъде отвъд Сирдарья куп суха трева. Той помагъосничил  над инфузиите и след няколко дни излекувал пациентката. Лицето на момичето стана розово, дойде бодрост и веселие, а с тях и радостта  в двореца на Шах. Но коварният и алчен Шах, вместо обещаната награда, принуди непознатия да открие тайната на изцелението със сила и веднага изпрати въоръжени войници в казахските степи, които прогониха номадите обратно, намериха чудодейна трева и започнаха да я донасят в Хорезм в цели каравани от камили. Оттогава билката се разпространява широко на Изток и навлиза в средновековната арабска медицина.     Гърците нарекли тази чудотворна билка артемизия - „билката на здравето“, в литературата тя е известна като „дармина“, а пациентите, които се обръщат към аптеките, я познават като „цитринова пелин“. Лекарите от Изтока отдавна го използват за лечение на ревматизъм, кожни, простудни и много други заболявания.   През 1830 г. неизвестен немски химик от Хамбург успял да извлече от пелина бял прах, наречен сантонин, мощно антиглистно лекарство. Сантонинът имаше много по-голям терапевтичен ефект от конвенционалните традиционни лекарства. Аптекарят Ферейн, бързо осъзнавайки, че мирише на значителни печалби, купува  от учения, който остана анонимен, откритието му и скоро започна продажбата  на лекарството. А светът в онези дни не беше толкова чист и здрав, колкото изглежда на любителите на древността днес. Дори в най-напредналите страни в Европа безсрамните паразити поглъщаха хората както отвън, така и отвътре. Например почти една трета (30,15%) от децата в Мюнхен в началото на 20 век носят банални острици. Глисти, ехинокок, кръгли червеи - всичко това живееше чудесно в обикновения народ,и  се чувстваше спокойно в организмите на европейците. В по-малко прогресивните страни половината или дори повече от две трети от населението страдат от червеи. При тези условия сантонинът, получен от пелина, беше истинско спасение.   "Сантониновата  треска" пламна, в Англия и Германия фабриките за Сантонин започнаха да растат като гъби. За доставките на суровини естествените находища на пелина  в Близкия Изток, Северна Африка и Америка започват да се развиват по най-интензивния начин. Фабриките поглъщаха много суровини, защото процентът на сантонин в пелинът на тези страни е много малък, а цитрусовият пелин, за съжаление, почти никога не се възстановява сам. Английски и немски фармаколози не се съобразяваха с това и бунтът на Сантонина беше заменен от глада за Сантонина Тогава гъсталаците на цитриновия пелин започнаха да се секат напълно. Скоро тя изчезна  в страните от Близкия изток, и в южната част на Европа,  в северната част на Америка. Фабриките са спират работа. И изведнъж, потресаваща новина - пелинът, за който се смяташе, че е изчезнал от лицето на земята, бе открит в изобилие в далечен Туркестан, в триъгълник, образуван от сливането на Арий и Сир Дария, тоест близо до малкия казахски град Химкент. Освен това процентът на сантонин в този конкретен пелин е много висок. Излишно е да казвам, каква „Сантонинова буря“ предизвика това съобщение по бреговете на Средиземно море и отвъд Ламанша?       Търговската къща на същия този фармацевт Ферейн се оказа най-пъргавата от всички и бързо превзе туркестанската дармина. Запасите бяха експлоатирани по хищнически начин. Ако през 1853 г., когато германските индустриалци за първи път проправиха пътя към Дармин, бяха изнесени 300 пуди от сушено лимонено семе, за 15 години - 40 000 пуда, то след още 12 години - 130 000 пуда. Билката Chimkent, без преувеличение, струваше теглото си в злато, в Германия пуд с преработен сантонин струваше 1,750 рубли, а суровините се доставяха от Туркестан на цена от 19 рубли. Най-вече казахски жени бяха ангажирани в събирането на дармина. Главите от пелин бяха съборени с тояги, натрошени или притиснати със сърпове, след което изхвърлиха семето върху шахтата. Стъблата са били използвани за гориво, а семената са закупени лесно от дилъри. За деня колекционерите успяха да набавят от две до седем пуда семена от пелин. В същото време само два процента от суровините директно съдържаха медицински продукт, останалата част отиде в отпадъци, т.е.     Някои историци са сигурни, че именно Дармина ускори експанзията на Руската империя в Централна Азия. През 1864 г. градът, окупиран от голям гарнизон от жители на Коканд, е превзет от щурм от руските войски на генерал Черняев. Руските търговци N.I. Иванов и Н.П. Савинков прихваща монопол върху покупката от немски дилъри. 
Фарватер истории