Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
03.04.2020 08:52 - НИЕ-415 Априлското поколение 1-во продължение
Автор: pitatlimedejzorata Категория: История   
Прочетен: 408 Коментари: 0 Гласове:
0


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

КАК СЕ ИЗГРАЖДАТ ЛЕГЕНДИ

 

·                      Христо Бойчев е голям писател. Има световни награди, с каквито могат да се похвалят много малко български писатели! – Разправят разни.
Награда засега има една, връчена му от Харолд Пинтър. Ако знаете кой е Харолд Пинтър, няма да питате “колко наше момче” е това  горнооряховското ченге Бойчев. А за въпросната награда научаваме от “Каналето” на другите ченгета-студенти. (9 март 1997, БНТ) Без, разбира се, да ни съобщят каква точно е тази награда, други спорили ли са за нея, има ли предишни лауреати и др. дребни. Важното е, че “Христо Бойчев е голям писател!”

·                      Съвременният български театър се унищожава систематично. Спасете го, властимеющи!
Знаете ли защо така са заплакали Недялко Йорданов и други известни театрали от Тошово време? Пари, драги, пари. “Новото начало” предлага всички театри да минат на собствена сметка. Държавата да не финансира заплатите на артистите, а те да си ги набавят и определят сами. Да де, ама Недялко е тарикат, по-голям дори отколкото е талантлив. Закахърил се (“Труд”, 26 август, 1997), че “държавата няма да забогатее от заплатите на няколкостотин артисти. Нито г-жа Макгърк ще ви държи сметка защо не правите театрален борд. Не виждате ли, че и без това обеднява нашата духовност, че все повече се затваряме в черупките на огладнелите си семейни гнезда. Че нашите деца мислят все по-прагматично, че роим малки бизнесменчета и убиваме в зародиш бъдещи поети, художници, артисти, музиканти.”
О, това ли било причината? Според мен, г-н Недялков, не стига, че приватизира театър “Възраждане” (Какво? Да не би да си платил един собствен лев за помещенията в бившия Димитровски районен Дом на БКП?) и сега играеш в собствена зала, ами и искаш държавата ни да ти плаща заплатата. Нахалник! Типично за “априлското поколение”.

·                      “Възражда се интересът към сериозната, проверена от времето литература”, чета заглавието на статия в “Труд” от 7 април 1997г. Автор Симо Русев. Има и снимка към нея от Емил Байданов, надсловена “За литературата с доказани стойности няма лоши периоди”. Поглеждам я – подредени томове на др.Тодор Живков от 1-ви до 37-ми. Боже!
Зачитам началото на статията: “Комплекти от класическите съчинения на вожда на световния пролетариат и нашенския Тато се разграбваха като топъл хляб със завидна бързина дори в сравнение с приключенските преводни бестселъри. Сериозната литература с неподвластна на времето значение била получена преди 8 години от фонд “1300 години България”, уточни шефката на библиотеката в Асеновград.” Ето и края на статията: “Приходите от продадените класически съчинения щели да бъдат реинвестирани за попълване каталога на библиотеката с нови и търсени от много повече читатели съвременни заглавия.”
Да… Който чете само заглавията и първите няколко реда ще остане с правилната мисъл Тошо-Тошева коя е стойностната литература на нашето време. Който чете само края на материала – също. А по средата е истинският факт, доказващ глупостта и безсрамието на поръчковия материал - “Трийсет заглавия, определяни като “морално овехтяла” литература, на цени от 100 до 400 лева парчето, възбудиха силните страсти предимно на достопочтената крайно-червена пенсионерска агитка от района, коментираха очевидци.”
Ха, сега почваме да смятаме. 30 парчета по 300 лева парчето това прави 9000 лева. Нека бъдат 10 хиляди. Нека бъдат 15000. През април 1997-ма най-популярната пенсия в страната е 75 хиляди лева, една книга от 250 страници с меки корици се харчи на площад “Славейков” средно по 4000 лева. Значи една 80 см дълга редица от Тошовите книги се разменя за 5-сантиметрова!!!
Сега! Ако се върнат на Тодор Живков времената, искам комунистите да знаят какъв калтак е Тошо Тошев. Ту червен, ту син, ту жълт, а всъщност мръсносив. Чуйте какво е публикувал във вестника си “Труд” пак по казуса “мемоарите на Живков”, но след три и половина месеца (24.07.1997):  “Чета без дъх на Тато мемоарите. Невинен бил. Гордеел се с това, което бил направил за България на поста на държавния глава. И хляб ни давал. И права ни давал. Билюк пари. Сюрия свободи. При него нашенецът преживявал достойно и с разгърдени гърди. Това – проблеми, кризи, напрежения, мизерии, репресии – нанай! Дори решил системата да сменя на грешчиците й да сложи край.       Чета. Чета. Ми тя каква излиза? Та той бил първият ни дисидент. Успехите на неокретенизма са най-ефектния му аргумент. Работил за народната изгода. Отдал народу ценна кръв и пот. С народа. Под народа. Пред народа. Отзад. Отгоре. Целият – в народ. Ще трябва май управниците сини да си признаят с половин уста - невинен е невинният невинник на невиновника с невинността. Привнасят мемоарите на Тато надежда в безнадеждния ни път. Обаче щом така стоят нещата, кого ще призовем на “онзи съд”? Че ако е невинен, както вика, попарата ни кой е надробил? Оглеждам се. Ега ти! Нема никой. Аз трябва да съм бил.”
(Стихотворението е на Николай Василев. Онзи Николай Василев. Синият, от НИЕ-1. И друг път съм писал – уважавам принципите на принципните хора. А тарикатите трябва да изметем, за да стане България чиста. Пъстра, но чиста!)

·                      Пак “Труд” от 7 април 1997 година. Авторът сега е жена – Мира Радева. “Най-големият магазин на Балканите навърши 40 години. ЦУМ оживя и след доларовите трусове.”
Бравос! Прескачам натрапените ни некоректно сравнения между времето на социализма, “когато един ”Москвич-407” струваше 1800 лева” и когато “никому тогава не минаваше на ум, че съвсем не след дълго в България ще се чака едва ли не един живот, за да се купи руска лимузина”. Спирам се на нещо съвсем измеримо: “Дори в най-лютата икономическа криза, когато доларът хвърчеше почти до висините и българинът обедня до неузнаваемост, ЦУМ оживя. Не само това, той пак печели – 40 млн.лв. е печалбата за една година.”
А бе, Мира! 40 милиона лева звучи много добре, но това са 40 хиляди лева деноминирани. Истински журналист би попитал как така един магазин с 20 570 кв.м. търговска площ на самия пъп на столицата за ЦЯЛА година е спечелил пари САМО за два апартамента в ж.к. от по 150 квадрата. Някой НАИСТИНА е спечелил много пари, криейки оборота и лъжейки съгражданите си. Впрочем, Мира, толкова “наивно” си написала статията си, че нормален човек ще се замисли дали пък частичка от тези отклонени пари не са ти изплатени като хонорар. Колко? А на Тошо Тошев колко?

·                      През тези години най-лансираната компютърна фирма в България беше ProSoft. Нищо за чудене – нейн собственик е Юлиян Генов, на Гаврил Генов внука. Мисля си, че дядото социалист не би трябвало да е доволен от твърде комерсиалния избор на внука си – ако е вярно онова, което съм учил в училище за народния трибун Гаврил Генов. От друга страна пък наследствените белези се предават през поколение. Значи, ако внукът постъпва така, то тъкмо неговият дядо му го е предал в наследство. Оттук пък едва се сдържам да не се отплесна – дали дядото на Гаврил Генов е бил доволен от избора на своя внук? Вероятно да… Диалектика!
А думата ми е за следната история. Дори и най-могъща, ProSoft не създаде свой български компютър. Гръмките имена, давани от фирмата на техните компютри - от рода на “Терминатор”, бяха “събирани” компютри от резервни части, и те произведени на Запад. Тази “дейност” е малко рискова, ако се упражнява по юлияновски, и не стига за оборот на капитала. Затова, без да открива топлата вода, ProSoft развива и дистрибуторска дейност. Разбира се, че на водещи западни фирми, а не на руски. Но това също е друга история. Да не се отплесвам. В края на краищата все някой трябва да осъществява този обмен със Запада. Но слушайте какъв фукльо е комунистическият внук Юлиян Генов. Във връзка с внос в България от Запад на токозахранващи устройства за компютри на една от най-добрите световни фирми, пуснал във вестниците следната обява: НАСА избра Best Power, Best Power избра ProSoft !
Бре, да му се не види пенкилера! Освен това устройствата са hard-оборудване, а в името на Юлияновата фирма виждаме думата soft! Алюзия с фирмата на Бил Гейтс MicroSoft, вероятно. Че и добавил представката “pro”, която дава смисъл на нещо предхождащо корена на думата.
След година Best Power се отказа от сътрудничеството, но легендата вече е създадена, нали? Дали? Още на петата година от новия XXI век, не случайно наричан век на Интернет, ProSoft “умря”. То не става само с пари, трябва и акъл!

 

 

КАК СЕ ВЪЗПИТАВА НАЦИЯТА

 

·                      Бившият президент Желев пише нова книга – “Криворазбраната демокрация”. Ето част от рекламата за нея в “Труд” от 7 април 1997: “Според експрезидента досиетата на българските партийни водачи са отдавна прочетени и евентуалното им отваряне нямало да има ефекта, който някои очакват, защото повечето компромати били прочистени.”
Кой ги чете, за какво ги използва, какво е прочистено – кой да ти каже. Ама и аз очаквам от комунистите писатели и списватели да проговорят !?

·                      Ох, Невянке копанданке, от “Демокрация”! Пуснала си месец преди най-важните български избори (13.03.1997) твоят кореспондент от Петрич Емил Измирлиев да пише в моя вестник: “Водещата на популярното тв предаване “Такси” Ася се сдоби с прочут обожател. Контактьорът с извънземни от с.Ключ Кирил Янакиев я поканил в селото си да й предскаже бъдещето в телепатичен сеанс в който щели да участват и представители на планетата Ван Хам, където живеела една от съпругите на Якимов – Сара.”
Я, бре, тарикатът! И жена му ще участва! Тройка! Ася вероятно не се е съгласила, макар Измирлиев да не уточнява. Иначе, мисля си, няма вече да бъде популярна водеща на Димитър Станчев, собственикът на “Такси”, а обикновена блондинка, каквато беше по-рано.

·                      Пак “Демокрация”. От това време! Съобщава ни се, че “Павел Попандов, Велко Кънев и Георги Мамалев ще изчакат да завърши театралният сезон, за да отпрашат към Америка. Тримата купонджии са получили покана и за няколко концерта в Австралия.”
Аз не бих поставил Попандов в тази тройка. Той по това време вече не е от НЛО. Освен това, доколкото знам, е в Албания. Емигрира там още преди година, въпреки страстните молби на г-жа Ренета Инджова да остане в Родината си и да помага. Обаче Попандов, та Попандов. Тя, Невенка, си знае защо.

·                      Забравено по същите причини съвсем “невинно” е и тъмното минало на софийския ресторант “Мираж”. Той беше собственост на Васил Илиев. Именно на две преки от там този мафиот беше разстрелян в собствения си “Мерцедес” от “неизвестен” извършител. Сега “музикантите от известния ямболски оркестър “Кристал” били примамени  от стила и атмосферата на “Мираж” и от удоволствието да се изявяват пред една изискана публика”, пише “Стандарт” (27 март 1997). “Вече доста известни хора политици, спортисти, артисти, са открили удоволствието да прекарат  няколко часа тук. Дори Христо Стоичков и Стефка Костадинова не пропускат тази възможност.”, продължава да ни възпитава вестникът.
Ех, какви политици, какви спортисти, какви артисти, каква изискана публика? Този ресторант си е на ДС, строен е с парите й, Васил Илиев го стопанисваше известно време, сега друг кадесар е на ред. А “изисканата публика” трябва да се контролира какво мисли, какво говори след две водки. Освен това откъде накъде ще си харчи парите на случайни места.

·                      “Мадоната” от Дупница Сашка Васева открива собствен ресторант в София. Къде? Ами на пъпа й. На София, не на Ташка, както галено я наричат приятелите й от “Каналето. В сградата на Съюза на българските писатели на ул. Ангел Кънчев. (Информацията е от в.“Труд”, 22.03.1997.)
Преди 20-тина страници имах честта да запиша изявленията на човека, който оглавява Съюза на българските писатели по това време и стопанисва неговия клуб - Николай Хайтов. Да ги припомня: “… без да намали това енергията ми за постигане на главната цел: запазването на един писателски съюз, предназначен да съхранява националните традиции в литературата, езика и да гради чрез тях народностната ни самоличност.”
В името на какво авторът на “Диви разкази” се съюзява, пуска аванта, на чалгаджийката, изпяла хита “Ех, тази класика Моцарт и Бизе…  Колко хубаво вървят с вино и мезе.”

·                      Още за „мадоната от Дупница”. (Само безбожник може да сравня Ташка Васева с Мадоната, но не е моя работа да се меся в Божиите дела!)
Изпълнителят на песента „Моя страна, моя България” - втората, първата или най-малко третата „икона” на българската естрада Емил Димитров я е приютил във вилата си в Княжево. „От първи май”, както пише „Арт-труда” Тошев. Има и снимки. Ташка по бяла атлазена нощница до земята пред портите на вилата, в огромния хол, обточен с френски прозорци, пред позлатено огледало в което се оглежда... О, боже! „Най-хубавото е невидимо за очите, е казал Малкият принц. То се усеща само със сърцето” – пише отдолу. Има и обща снимка с Емил Димитров. Певецът не изглежда никак добре. Вече е прекарал първия си инсулт. След две години ще почине.
Ако питате какво “свърза тези две сродни души в една”, както пише „Арт-труда”, нямам отговор. Особено за едната. Колкото до Ташка, тя разказва една своя преживелица в същата тази статия. Някакъв циганин (от Казанлък) нещо бачкал по вилата и „свил два чифта маратонки и два пръстена с брилянти”. Емил Димитров започнал да вика за помощ, „а тоя разправя: „Ще изчакам Сашка да я ...! Аз имам най-големия инструмент в България, снимал съм се в порнофилми.”
Техни си „мъдонски работи”, както би казал Слави Трифонов. После би разправил и оня виц, дето Ташо бил кръстен на дядо си Мъдьо. Година след като баща му умре, синът на Емил Димитров ще продаде правата на песента „Моя страна, моя България” на „Позитано” 20 и тя ще стане официален химн на БСП. Няма никакъв майтап в тази история.

·                      Пак вестникът на Тошев, 5 април: “Дизайнерът Дим Дуков и съдържател на скандалната дискотека “Спартакус” недоумява защо е този шум покрай заведението му. “Нормално е това да е най-популярното място в България. За това ни помогна и строгият пропускателен  контрол – това е моят частен клуб, ще пусна в него когото си поискам. За “Спартакус” има 500 издадени карти, които се подменят непрекъснато”, споделя Дим Дуков. 45 от членските карти са придружени от специални VIP-пръстени, които се получават за “особени заслуги”. Сред носителите им личат имената на Мартина Вачкова, Катето Евро, Августин Пейчинов, Камен Воденичаров, Мариус Куркински, изкуствоведа Камен Балкански.”
Ама много дизайнери се навъдиха напоследък. Къде изчезнаха тез педераси?

·                      “Кръшни студентки от пловдовските висши училища вихрят сптриптийз в свободните си вечери, довери доволен от видяното клиент. Групата се базирала в една студентска квартира с телефон и пускала обяви в местни вестници. Поръчките се изпълнявали веднага. Няма нищо нередно в това, което предприехме, казва Денислава Иванчева. Всички приходи се вкарват в обща каса и отиват само за книги и вноски в университетските каси. Спираме, щом съберем необходимото, довери момичето. Тя е една от най-търсените с дългия си стаж по школи и състави по джазбалет. Вероятно и силиконовият бюст я прави предпочитана звезда. Внушителните размери са подарък от неин приятел – хирург в клиника по пластика.”
Това трогателно описание на проституция чета във вестник “Стандарт” от 18 март 1997, подписано е от Валери Тодоров. Това онзи Валери Тодоров ли е?

·                      “Актрисата певица Грета Ганчева и гласовитият бизнесмен Иво Карамански направиха двучасово благотворително шоу в препълнената първа зала на НДК. Грета не можа да откаже на меломаните и им припомни някои от големите си шлагери, звучали през 60-те и 70-те години. Карамански – съвсем хладнокръвно за изгряваща звезда – се яви на сцената като в криминален екшън. Наконтен в тъмен тоалет и с черни очила, той призова в речитатив да се помага на децата, а през това време вървеше прочутата музика от “Кръстникът”. Във втората част от спектакъла, режисиран от Мишо Белчев, се включиха с хитове и фолксветила от Дупница. На финала Емил Димитров изпя “Моя страна, моя България”, а Иво Карамански и компания – “Хубава си, моя горо”.” – в.”Новинар” от 30 март 1997г.

·                      На 4 февруари 1996г. (миналата година) край Омуртаг ловци от ловната дружинка от град Антоново намерили още топлия труп на красив елен с отрязана глава. Понеже в провинцията трудно може да се скрие нещо, ловците просто отишли в ловното стопанство и намерили на маса футболиста Наско Сираков, съотборника му Петър Курдов и началника на КАТ в гр.Омуртаг кап. Румен Александров. Отвън в джипа на Сираков била намерена главата на животното.
Понеже демокрацията дава право, било заведено дело за бракониерство срещу българина-юнак от САЩ’94 и аверите му. Но понеже Сираков е от квотата на недосегаемите, Варненската военна прокуратура след година разтакаване прекратява делото в края на март 1997. Мотивите на “съда” преписвам от в. ”Демокрация”, 29 март 1997: “След щателни проверки и проучвания е установено, че тримата обвиняеми са намерили елена с 9-килограмовите рога умрял и не са стреляли по него.”
Съдебната ни система, в това число и военните следователи от Варна, смърди, та се не трае. Когато погледнем към Европа, същото ще ни кажат и от там. Дотогава… Дотогава да си траем като онзи специалист експерт по делото, който казал “Няма да коментирам, защото имам семейство.” (пак от същата дописка в “Демокрация”).
И Сираков има семейство. С жена си Илиана Раева, също като него “златно момиче”, имат две дъщери. Да му мислят бъдещите зетьове какви снахи вземат. Друго не мога да кажа на милите ми сънародници!

·                      Впрочем мога. Намирам в “24 часа” от 14 април 1997г. следната информация. Някакъв холандец, който бил отседнал в хотел “Шератон”, пуснал платена обява във часовия вестник: “Искате ли да пътувате по всички континенти по сигурен и комфортен начин? Интересувате ли се от бизнес на високо ниво, съчетан с културни събития и посещения на забележителности? Подайте документи за работа като международен ВИП помощник за пътувания.”
На въпросната дата за интервю в стая 143 на най-лъскавия български хотел се явили 800 кандидатки – “20-25 годишни хубавици, някои от тях дошли от провинцията. За целия ден се мярнаха само няколко момчета.” (Значи обявата на “холандеца” е била съвсем правилно разчетена. – моя заб.) “Красавиците не се интересуваха как се казва техният бъдещ работодател, а кога ще тръгнат с него по широкия свят.” В суматохата вестникът “24 часа” успял да пробута сред избраните за второ интервю своя репортерка. От нея научаваме, че холандецът Франк Клаасенс бил доволно откровен: “Българките са по-евтини.”
Питате, драги сънародници, кой е виновен за тази безобразна морална и духовна нищета на новите българи. Вероятно обвинявате демокрацията и носталгично въздишате по Татовите времена. Или ще кажете: Сираков е виновен, Хайтов е виновен, че ядат зелника. Вярно! Но им го предоставяте Вие доброволно и примирено. Имам право да пиша “Вие”. Аз имам смелостта да пиша така, а къде е вашата смелост?

·                      И пак към Някои от Вас, мои сънародници! Коментирайте текста на следното “попфолк парче” в изпълнение на някоя си Антония:
И от много, много пари, нека дъжд да вали. За баровеца съм родена.

Зная, че е отредено дълги нощи и дни той със мен да дели.
Да ми купи лека кола, на пръста си да го въртя.
И да има градация в таз любовна вариация.
После критикувайте “тази скапана държава”. И не се правете на изненадано-възмутени, когато след няколко години голият задник на Азис на фона на усмихнатия Китаец ще ви гледа, когато застанете пред паметника на Левски, когато откровени курви и педераси ще бъдат сочени за “елита” на българския народ. И се молете Вашите деца да бъдат много, много по-умни, за да пренебрегнат личния ви пример. В което се съмнявам силно. Защото знам и друга песен – народна:
Ах, какво ще се роди?
От кратунка – кратунки! От маймунка – маймунки!

 




Гласувай:
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: pitatlimedejzorata
Категория: Регионални
Прочетен: 462156
Постинги: 633
Коментари: 248
Гласове: 816
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031