Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
02.04.2020 14:03 - Кановете Умор (765), Паган (765-767) и Токту (765)
Автор: dichodichev1 Категория: История   
Прочетен: 483 Коментари: 2 Гласове:
-1

Последна промяна: 02.04.2020 14:30

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
УМОРУмар*, Български кан (765); ст.-бълг. Оумаръ; името е от др.-бълг. понятие Ама, авест. ama-: “силен”, срв. Омуртаг*, Оморт*, Омир Пресиан (Пресиан І*); Умар е последният назован Кан* в “Именник на българските канове”: “Оуморъ м. днии. Родъ емоу Оукилъ, а [летъ] емоу Диломъ Тоутомъ.” – тоест: Умор (бе, властва) 60 (40) дни. Родът му [е] Укил* (или Вокил*), а годината (датата, времето) на възкачването му бе Дилом* (Змия, змия-година = 765 г.) [в месец] Тутом* (= четвърти ? месец; за Тутом* срв. Туй то* и итал. Туто, а също Отивам* и Оти*, значенията на редните в: “Едно, две [второ], три, много [Следващо*], пет…” и пр.).

В българската историография е прието, че Умор или Умар (Оумаръ, вж. тук в карти и приложения “VІІ-VІІІ в., Именник”) е бил на престола 40 дни. Това формално е правилно, защото в Кирилицата* с буквата “м” се бележи цифрата 40, а “Именникът” е достигнал до нас именно в кирилски препис и при това руски късен препис. Обаче, както се вижда от автентичния текст на този препис (вж. Халдейска династия*), кирилските букви-цифри отговарят на стойностите, които носят в Глаголицата*. Например там е посочено, че Навуходоносор е управлявал κƒδҐ  лета (кд. години), което според кирилската стойност на буквените цифри означава 24 години – к. = 20, д. = 4; всъщност Навуходоносор управлява от към 605 до към 562 г. пр. Хр., което прави поне 44 години, а това отговаря на глаголическите стойности на буквите – к = 40, д = 5; по същия начин стоят нещата и с други посочени в същия текст цифри – нпр. каменните блокове са с размери “г” и “з”, или 4 лакъта на 8 лакъта, което отговаря на действителните размери и на глаголическата стойност на буквите, докато кирилската им стойност е г. = 3, з = 6. От всичко това може да се заключи, че Омар е бил на владетелския трон не 40, а 60 дни, като началото и края на управлението му не съвпадат с началото и края на календарните месеци – вероятно той е бил наместник от втората половина на март до втората половина на май.

[Това разминаване между кирилската и глаголическата стойност на цифрите поставя въпроса и за датировките на всички други български канове в Именника – от Авитохол* до Умар; при това следва да се има предвид, че обикновено годините на управлението им като съвладетели са доста повече от годините, когато са били върховни владетели и които са фиксирани с датата им на възкачване (вж. ММ*); нпр. епохата Ирник* е р. ин. (ММ*), като според глаголицата р. = 100, и. = 20, н = 70, и поради това, че и. (20) е поставено преди н. (70), се получава израза 100 + 70 – 20 = 150 години (не е изключено превеждането от глаголически цифри в кирилски цифри да е довело до някои несъответствия, а и до пропуски при преписването); Гостун или Албури – в. = 3 години, или з., г., z. = 8 години самостоятелно управление, като знаем, че се е възкачил след Бат Оркан* (602-603), евентуално в 603 г., а е убит от Аварския хакан чак в 618 г. или 6426 г. от Сътворението; Курт* или Курбат*, Кубрат* - ξ. = 60 г.; Безмер или Бат Боян – г. = 4 години; Тервел – к. (40) и а. (1) години (общо 41) – т.е. от 679 до 720 г., което означава, че се е възкачил като съвладетел на Аспарух* още при завладяването на Мизия в 679 година; Кормикош І – к. (40) и и. (8 ?) години, като знаем, че той е и Сула-би* и управлява 28 години – от 700 до 727 г.; Севар – еi. (16 ?) години или ег.՚ (36) години (от 724 до 759-760 г.); Кормисош ІІІ – зi. (18) години; Винех или Савин – з. (8) години; Телец – г. (4) години; и прочее];

Никифор съобщава: “…В третия индикт (1 септ. 764 г. – 31 авг. 765 г.) Константин [ІV Погонат] (668-685) нахлул в България, понеже българите свалили от властта поставения от Сибин* техен вожд Умар и провъзгласили за вожд Токту*, мъж българин, брат на Баян* (Боян*) …” (ММ*).

Като при това следва да се име предвид, че: 3-ти индикт е времето от 1 септември до 31 декември 764 г. и от 1 януари до 31 август 765 година; предходният кан е Сибин* (763-765), а следващият е Токту (от V, 765 до 766 г.), което потвърждава, че Умар е бил кан от месец ІV - април, до месец V – май (или юни), всичко общо 40 (или 60) дни в 765 г., при положение, че всеки месец от календарната година има по 30 дни, с изключение на месец Алем* - 13-ти допълнителен месец, прибавян само във високосните години;

П. Добрев (ПД*) смята, че с властването на У. завършва един пълен 600-годишен цикъл от официалното начало на живота на Стара Велика България* в ЮИ Европа, като събира 515-те години, отбелязани в “Именника”* за времето преди управлението на Аспарух*, с 85-те години (м/у 680 г. - завоюването на Мизия, и възкачването на Умар в 765 г.). От това той получава една измислена дата - 165 г., която предлага за начална на управлението на Авитохол*. Грешката се получава от това, че заради неправилната превеждане и тълкуване на текста от Именника за пристигането на Аспарух в района на Дунав – т.е. на запад от Днепър, се забравят годините между 668 г. - отделянето на Аспарух* (668-699), Самбат* (620-675) и Котраг* (668-?) от Батбаян* (665-668-?), и се поставя за изходна база на изчисленията овладяването на дн. С. България – 679 г. или исторически некоректната 680 година. Така се прибавят още 12 години и извадените от 679 година 515 години, през които Българските канове управлявали “на обратната на Дунав страна” – т.е. на изток от Днепър, води до извода, че Авитохол* е обявил автономността на България от Партия* (250 г. пр. Хр. – 224 г. сл. Хр.) през 165 година след Христа. Освен това Добрев, както и много други българи (поради ред причини от ХVІІІ-ХХ в. - вж. І*), придава прекалено голямо, свръхсъдбовно за нацията ни значение на завоюването на Ю.-Дунавската равнина - такова, каквото нито дедите ни, нито Аспарух са виждали в това редово за епохата “разширяване на Българската държава” (вж. Бат-Боян*, Аспарух*, Варвари*, Стара Велика България*).

Същевременно Аспарух не овладява само южната част на Дунавската долина, а цялата Долно-Дунавска равнина, вер. до Железни врата*, с Ю. Карпати, като “прогонил Аварите”. Видно е от данните в “Именника”, че се изхожда от цялостното му управление (668-698), при което неделимата като понятие и същност “Държава България” за първи път, и завинаги, навлязла в “свещените” за Византия-Рим земи южно от Дунав*, ставайки част от “Византийската цивилизация” - т.е. предявила по категоричен начин претенциите и правата си над Константинопол и Византийския трон в конкретния и в широкия смисъл.

Към това трябва да се прибави, че България като Митраиска*, Заратустрийска*, Персо-елинизирана (VІ-ІV в. пр. Хр.) и Елинистична (от 330 г. пр. Хр. – вж. Исандър*, или от 323 г. п.н.е. натам) и прочее държава, се чувствала напълно равностойна и равноправна с Рим и Византия. Християнството – близко до Заратустризма* и култа към Митра*, тогава в младите си години и в съжителство с други религии и течения, още не било такава гранична бариера между двете страни, каквато днес някои смятат че е – по нео-исторически тези и пр. причини. Както Кубрат, така и Аспарух е Патриций на Византия, което го поставя като равноправен участник в политическите и цивилизационните борби в Константинопол. Едва ли е забравено в България, а най-вероятно и във Византия, че още от разгромната си победа над 80 000-ната ромейска армия при Адрианопол (Одрин*, Дере*) на 9 август 378 г. българските канове притежават Римската императорска корона и инсигнии [Има вероятност римският орел от погребението на Аспарух* (638-698) при град Запорожие да е част от трофеите, взети през 378 г. Точно така, както златния дискос от погребението на Бат Оркан* (602-640/645?) или на Кубрат* (605-665; може би двамата са в обща гробна могила, открита през 1912 г. при Мала Прещипина или Мала Прищипина, рус., укр. Малая Перещепина) – край т.н. Курт-город*, е взет от епископията в Томи (Констанца – С. Добруджа, Румъния) през 518-520 г. от войските на Кан Реан* или Хрун ІІІ* (488-520




Гласувай:
0



1. dichodichev1 - История на Българите
02.04.2020 14:06
УМОР – Умар*, Български кан (765); ст.-бълг. Оумаръ; името е от др.-бълг. понятие Ама, авест. ama-: “силен”, срв. Омуртаг*, Оморт*, Омир Пресиан (Пресиан І*); Умар е последният назован Кан* в “Именник на българските канове”: “Оуморъ м. днии. Родъ емоу Оукилъ, а [летъ] емоу Диломъ Тоутомъ.” – тоест: Умор (бе, властва) 60 (40) дни. Родът му [е] Укил* (или Вокил*), а годината (датата, времето) на възкачването му бе Дилом* (Змия, змия-година = 765 г.) [в месец] Тутом* (= четвърти ? месец; за Тутом* срв. Туй то* и итал. Туто, а също Отивам* и Оти*, значенията на редните в: “Едно, две [второ], три, много [Следващо*], пет…” и пр.).

В българската историография е прието, че Умор или Умар (Оумаръ, вж. тук в карти и приложения “VІІ-VІІІ в., Именник”) е бил на престола 40 дни. Това формално е правилно, защото в Кирилицата* с буквата “м” се бележи цифрата 40, а “Именникът” е достигнал до нас именно в кирилски препис и при това руски късен препис. Обаче, както се вижда от автентичния текст на този препис (вж. Халдейска династия*), кирилските букви-цифри отговарят на стойностите, които носят в Глаголицата*. Например там е посочено, че Навуходоносор е управлявал κƒδҐ лета (кд. години), което според кирилската стойност на буквените цифри означава 24 години – к. = 20, д. = 4; всъщност Навуходоносор управлява от към 605 до към 562 г. пр. Хр., което прави поне 44 години, а това отговаря на глаголическите стойности на буквите – к = 40, д = 5; по същия начин стоят нещата и с други посочени в същия текст цифри – нпр. каменните блокове са с размери “г” и “з”, или 4 лакъта на 8 лакъта, което отговаря на действителните размери и на глаголическата стойност на буквите, докато кирилската им стойност е г. = 3, з = 6. От всичко това може да се заключи, че Омар е бил на владетелския трон не 40, а 60 дни, като началото и края на управлението му не съвпадат с началото и края на календарните месеци – вероятно той е бил наместник от втората половина на март до втората половина на май.

[Това разминаване между кирилската и глаголическата стойност на цифрите поставя въпроса и за датировките на всички други български канове в Именника – от Авитохол* до Умар; при това следва да се има предвид, че обикновено годините на управлението им като съвладетели са доста повече от годините, когато са били върховни владетели и които са фиксирани с датата им на възкачване (вж. ММ*); нпр. епохата Ирник* е р. ин. (ММ*), като според глаголицата р. = 100, и. = 20, н = 70, и поради това, че и. (20) е поставено преди н. (70), се получава израза 100 + 70 – 20 = 150 години (не е изключено превеждането от глаголически цифри в кирилски цифри да е довело до някои несъответствия, а и до пропуски при преписването); Гостун или Албури – в. = 3 години, или з., ã., z. = 8 години самостоятелно управление, като знаем, че се е възкачил след Бат Оркан* (602-603), евентуално в 603 г., а е убит от Аварския хакан чак в 618 г. или 6426 г. от Сътворението; Курт* или Курбат*, Кубрат* - ξ. = 60 г.; Безмер или Бат Боян – г. = 4 години; Тервел – к. (40) и а. (1) години (общо 41) – т.е. от 679 до 720 г., което означава, че се е възкачил като съвладетел на Аспарух* още при завладяването на Мизия в 679 година; Кормикош І – к. (40) и и. (8 ?) години, като знаем, че той е и Сула-би* и управлява 28 години – от 700 до 727 г.; Севар – еi. (16 ?) години или ег.՚ (36) години (от 724 до 759-760 г.); Кормисош ІІІ – зi. (18) години; Винех или Савин – з. (8) години; Телец – г. (4) години; и прочее];

Никифор съобщава: “…В третия индикт (1 септ. 764 г. – 31 авг. 765 г.) Константин [ІV Погонат] (668-685) нахлул в България, понеже българите свалили от властта поставения от Сибин* техен вожд Умар и провъзгласили за вожд Токту*, мъж българин, брат на Баян* (Боян*) …” (ММ*).

Като при това следва да се име предвид, че: 3-ти индикт е времето от 1 септември до 31 декември 764 г. и от 1 януари до 31 август 765 година; предходният кан е Сибин* (763-765), а следващият е Токту (от V, 765 до 766 г.), което потвърждава, че Умар е бил кан от месец ІV - април, до месец V – май (или юни), всичко общо 40 (или 60) дни в 765 г., при положение, че всеки месец от календарната година има по 30 дни, с изключение на месец Алем* - 13-ти допълнителен месец, прибавян само във високосните години;

П. Добрев (ПД*) смята, че с властването на У. завършва един пълен 600-годишен цикъл от официалното начало на живота на Стара Велика България* в ЮИ Европа, като събира 515-те години, отбелязани в “Именника”* за времето преди управлението на Аспарух*, с 85-те години (м/у 680 г. - завоюването на Мизия, и възкачването на Умар в 765 г.). От това той получава една измислена дата - 165 г., която предлага за начална на управлението на Авитохол*. Грешката се получава от това, че заради неправилната превеждане и тълкуване на текста от Именника за пристигането на Аспарух в района на Дунав – т.е. на запад от Днепър, се забравят годините между 668 г. - отделянето на Аспарух* (668-699), Самбат* (620-675) и Котраг* (668-?) от Батбаян* (665-668-?), и се поставя за изходна база на изчисленията овладяването на дн. С. България – 679 г. или исторически некоректната 680 година. Така се прибавят още 12 години и извадените от 679 година 515 години, през които Българските канове управлявали “на обратната на Дунав страна” – т.е. на изток от Днепър, води до извода, че Авитохол* е обявил автономността на България от Партия* (250 г. пр. Хр. – 224 г. сл. Хр.) през 165 година след Христа. Освен това Добрев, както и много други българи (поради ред причини от ХVІІІ-ХХ в. - вж. І*), придава прекалено голямо, свръхсъдбовно за нацията ни значение на завоюването на Ю.-Дунавската равнина - такова, каквото нито дедите ни, нито Аспарух са виждали в това редово за епохата “разширяване на Българската държава” (вж. Бат-Боян*, Аспарух*, Варвари*, Стара Велика България*).

Същевременно Аспарух не овладява само южната част на Дунавската долина, а цялата Долно-Дунавска равнина, вер. до Железни врата*, с Ю. Карпати, като “прогонил Аварите”. Видно е от данните в “Именника”, че се изхожда от цялостното му управление (668-698), при което неделимата като понятие и същност “Държава България” за първи път, и завинаги, навлязла в “свещените” за Византия-Рим земи южно от Дунав*, ставайки част от “Византийската цивилизация” - т.е. предявила по категоричен начин претенциите и правата си над Константинопол и Византийския трон в конкретния и в широкия смисъл.„

Към това трябва да се прибави, че България като Митраиска*, Заратустрийска*, Персо-елинизирана (VІ-ІV в. пр. Хр.) и Елинистична (от 330 г. пр. Хр. – вж. Исандър*, или от 323 г. п.н.е. натам) и прочее държава, се чувствала напълно равностойна и равноправна с Рим и Византия. Християнството – близко до Заратустризма* и култа към Митра*, тогава в младите си години и в съжителство с други религии и течения, още не било такава гранична бариера между двете страни, каквато днес някои смятат че е – по нео-исторически тези и пр. причини.
Както Кубрат, така и Аспарух е Патриций на Византия, което го поставя като равноправен участник в политическите и цивилизационните борби в Константинопол. Едва ли е забравено в България, а най-вероятно и във Византия, че още от разгромната си победа над 80 000-ната ромейска армия при Адрианопол (Одрин*, Дере*) на 9 август 378 г. българските канове притежават Римската императорска корона и инсигнии [Има вероятност римският орел от погребението на Аспарух* (638-698) при град Запорожие да е част от трофеите, взети през 378 г. Точно така, както златния дискос от погребението на Бат Оркан* (602-640/645?) или на Кубрат* (605-665; може би двамата са в обща гробна могила, открита през 1912 г. при Мала Прещипина или Мала Прищипина, рус., укр. Малая Перещепина) – край т.н. Курт-город*, е взет от епископията в Томи (Констанца – С. Добруджа, Румъния) през 518-520 г. от войските на Кан Реан* или Хрун ІІІ* (488-520<)].

При това българската позиция е толкова съществена в ареала на външната и вънрешвата политика на Източно-Римската империя, че Тервел* (698-720) става Цезар (Кесар) на Византия – т.е. Съвладетел на Императора, с права върху престола в Цариград* след отстраняването на Юстиниан ІІ Ринотмет (685-695, 705-711) през 711 година; по-късно – през 913 г., за Кесар или Цезар на Византия официално е въздигнат в Константинопол и Симеон І* (ИЗ*), във връзка с което на Цариградския форум е издигната негова статуя (ИБИ*).

При по-внимателно и непредубедено разглеждане на фактите се оказва, че България, която от позицията на древната си цивилизационна висота и чувство за благородно превъзходство дели хората в Света на перси и не-перси, а от ІХ в. на словени* (българи) и не-словени, отдавна е в политико-културно единство с Рим и Византия – приблизинелно от времето на Дарий І* (522-486 г. пр. Хр.) [Дарий І* завладял през 516-513 г. пр. Хр. Балканите и ги включил трайно в Персия* (ок. 559-330/307 г. пр. Хр.), като по този начин практически поставил началото на тъй нар. Елинизъм* още преди съществуването на Елинската общност (вж. Грък*)]. И това единство е независимо от военните и политическите стълкновения (които трябва да се преразгледат от нова позиция; вж Ардабур*, Аспар /2/*, Булгар /2/* и т. н.), защото България е пазител от векове на Кавказките порти* (вж. Дербент* и Аланския проход) и Източно-Карпатската порта (Онгъла*), а и на Железни врата*, които са от жизнено значение за Източно-Римската империя или Византия и буквално свързани със сигурността й, заради нахлуванията и опитите за нахлуване на различни етноси от Азия към земите на запад от Волга и Днепър, тоест към Средна и Западна Европа. Тези порти са неразделна част от Ромейското ойкумене (“обетована земя”) и таксиста (“границите на реда”).

В този период е важно и обстоятелството, че от Халкидонския събор в 451 г., християнска Армения*, не признаваща догматичните нововъведения още от Никейския събор (325 г.), повече не е склонна да сътрудничи с Константинопол, което особено ясно проличава по време на 15-годишните войни на Ираклий (610-641) срещу Хозрой ІІ или Хосроу ІІ (590-628). Според Арменският епископ Себеос, сънародниците му не само отказвали да присъстват заедно с ромеи на литургия, но и донякъде злорадо приемали началните победи на Персия (224-651), като чак след първите военни успехи на исляма (след 651 г.) Ромейското царство започва да се представя като убежище за всички християни (БИХ*). При това положение единствено България можела да е пазителка на тези проходи (до 673 г.), а и да оказва натиск върху Армения*. Или поне да посредничи между нея и Византия заради старите родствени връзки на Аршакидите с висшата българска аристокрация (вж Древните българи*) и заради голямото българско присъствие в Армения от ІІ-І в. пр. Хр. – вж. Вананд*, Арменски българи* (разбира се за това Византия си плащала - в пари, стоки и действия, то влизало в двустранните договори и при неспазването им се стигало до конфликти); и пр.

В този смисъл “Именника на българските Канове” доказва напълно надеждността си на документ, сочейки като основен момент в живота на Европейска България конкретният акт на възкачването на Кана Сибиги Авитохол* в “Дилом Твирем” (Змийски година, месец ? девети) = 153 г., ІХ (септември ?, или ноември, защото българската година е започвала от 1 март). Нещо, което напълно съвпада с всички излагани от П. Добрев факти за Древните българи* от Арменските хроники и от Птолемеевата география (може ли Птолемей да отрази към времето на смъртта си в 160 г. нещо, което е станало през 165 г. ?) и пр., както и с повечето от изводите, до които стига по други въпроси; вж. Българска древност*, Българско средновековие*, Именник на българските Канове*, Омуртаг* и пр.; За името Умор срв. Оморт*, Омортаг*, както и ст.-бълг. термини Оумъ, Оумъножити, Оумъiшлieниie, Оумети, Оумъдрити и пр., а също и съпоставимото с краткото 40-дневно властване на Умор - Оуморити, Оумрьтвити, Оумрети, Оумрь, Оумьръ- (СС*); за окончанието -ра*, срв. Хра*, Ра*: храня, съхранявам, давам, умея.
Устойчивата форма е Оумар (Умар), докато Оумор (Умор) най-вер. е падежна форма; вж. Оморт*;

ПАГАН (1) – Багаин* (?), Кан* на българите (765-767); името “Паган” е условно, защото според хроникалните данни се говори за “паганус” (paganus) и “кампаган-“, записани с малки начални букви, като се приравнява към лат. paganus: “селски, селянин; провинциалист, страничен, не-същински; езичник”, а съставната в кампаган – “кам-” следва да се свърже с бълг. къметъ: “управител на област, кмет*, комис(ъ), комиса, комита” = гръц. комитис, комис, откъдето и съкратената форма кома, ком- (к&#230;м-, кам-);„
Едва ли хронистите не са били наясно какво пишат, характеризирайки по този начин временния български предводител.

Все пак, ако теоретично приемем името Паган за различно от paganus и за българско, то може да се свърже с келт. pagiо-, ср.-ирл. age: “член, фалос”; алтай. pagir: “див лук” (ЕР*), и да се приеме като произхождащо от др.-иран., келт., авест., др.-бълг. езикова група; срв. също авест. paiti-: “господар”, paurva-, paouruya-, paoiria-, др.-перс. paruva-: “първи”, авест. par-: “стои на пътя, прегражда пътя”, pъsana-: “битка” (др.-инд. patis: “господар”), род. с авест. pada-: “следа”, и от там с Път*, Под*, Потон: “таван” (срв. Потлъкнъти /ЕР*/, Потоулiaти /МС*/), Пот*, Пора* и пр. Пряка връзка има с Палат*: “дворец, покои, чертози*”, Палица: “жезъл”, срв. ст.-бълг. Палатии: “придворен сановник, дворянин” (МС*), а вер. “хранен човек” е една специална степен от пирамидата на Палатиите. Формата Полата: “дворец”, вместо др.-бълг. Палатъ, Палата, която е фиксирана в Святославовия (Святослав ІІ /1073-1076/) препис от 1073 г. на Симеоновият сборник (Симеон І* /893-927/); вероятно Полатъ е русизирана форма на Палатъ, свързана със ст.-бълг. термини Положити, Полоучениiе и пр. (при това Святославовият препис от 1073-1076 г. може да е препис на препис от времето на Олга* /941-969/, свързан пряко с Киевския княз Святослав І /945-972/).

Името или епитета на Паган следва да се свърже със събитията от времето на управлението му, когато той вер. бил избран от коалиция велможи да възглави българите след продължителна нестабилност на управлението - сменили се бързо кановете Телец* (760-763), Сабин* (763-765), Умор* (765, упр. 40 дни), Токту* (765). И съдбата на П. не била по-различна в това отношение. След сключен през 767 г. мир с Константин V Копроним (741-775), Императорът, заедно със сваления през 765 г. Сабин* (Савин), изненадващо нахлул в България, навлизайки до вътрешната област - “чак до Чика*”. Т.е. не се задоволил да воюва в Тракия, в бълг. област Загоре*, а нахлул на север от Балкана. Копроним опожарил няколко селища в района на Плиска*, като според византийските хронисти “не направил нищо доблестно и се завърнал със страх”.
Паган бил обвинен от българите, че повярвал на Византиеца, и за да се спаси, побягнал по посока на Варна*, където бил убит от слугите си (КК*). Всъщност поради десанта, който Константин V извършил в района на р. Камчия, откъдето се насочил към Плиска по притока й Провадийска река, докато друга част от армията му настъпвала от проходите в Източна Стара Планина към Шумен, “Паган” нямал друга възможност, освен да се укрепи във Варна*; вж. Токту*, Сабин*;

ПАГАН (2) – български велможа от последните десетилетия на ХІІІ век; известен от надпис-договор: “Аз, Паган предадох на Хинат гората, намираща се на половина оттук… [в] година 6790 (1282 сл. Хр.) … [от] сътворение мира” (КК*). Българската календарна година 6790 е от 1 март 1282 г. до 28 февруари 1283 г., докато според византийския календар е Х-ти индикт – от 1 септември 1281 до 31 август 1282 г., но е възможно да е и ХІ индикт, който включва времето от 1 септември 1282 до 28 февруари 1283 г., влизащо в българската 6790 г. Надписът е открит в с. Новаково, Търговищко, затова формално се приема, че Паган е живял в този район. Ако приемем, че споменатият Хинат* е българския севаст от ХІІІ-ХІV в., от когото е намерен един великолепен златен пръстен (КК*), то вероятно в случая става въпрос за прехвърляне на собственост между двамата велможи; Името Паган от ХІІІ-ХІV в. едва ли може да се приема като еднакво с “Паган” (Паган /1/*) от VІІІ в., което е записвано с малка начална буква като епитет – paganus: “селски, селянин; езичник”. Паган пък живее в периода ХІІ/ХІІІ-ХІV в., когато в България се употребяват много византийски термини, в т.ч. и като имена-епитети, което пък предполага, че в случая то може да е базирано върху paganus; за името вж. Паган /1/*;

ПАГУБА – от ГУБЯ*, ГИБЕЛ*; ПОГУБВАМ*;

ПАГУБЕН

ПАГУБНОСТ

ПАГУРИТИ – Пагерити, Пагури, *Багури; название на българите в Сев. Кавказ още от Птолемей (І-ІІ в) и от по-рано – през ІІ в. пр. Хр., наричани Внъндур-булгар и Хайландур* от арменците, а също от други кавказки народи с името Пурко и Бурко (тв. “Скат”, “Час по България”, 28 ноември 2008), което при преминаването на “р” в “л” дава Булко, Булго, Булга, и приравнено към Птолемеевото название Пагурити, Пагерити води до първоначалното *Балгерити (срв. Балгер*), Бългърити, Булгърити; срв. Бугари, Бугъри = Б&#185;гъри и Б©г©ри, което се вижда в българското фамилно име Богоров*;

ПАД (1) – вж. Падам*, Падина*; авест. pada-: “следа, вдлъбнатина, падина; пътека, път; речна долина, котловина, проход”, вж. Път*;

ТОКТУ – Кан на България (765), “мъж българин, брат на Баян (Боян)” – пише за него византийския хронист Никифор; срв. афганското название Токтомуш (БПХ*), в.-бълг. име Токтамыш, Токтамъш (ДТ*), които следва да се сведат към Токта-великия (вж. Машу*, Билга-меш*, Гилгамеш*). Издигнал се на трона след Сабин* или Савин (763-765) и Умор* (40 или 60 дни през 765, вер. през май-юни). Според наложилото се мнение в сегашната историография Токту е водач на антивизантийската коалиция в България. Управлявал само няколко месеца, когато обединенните сили на противниците му го принудили, подобно на предшествениците му, да избяга. Всъщност не е съвсем ясно дали той и брат му са убити в сражение с войските на Император Константин V Копроним (741-775) и Сабин* (Савин) или при отстъплението си към “горите на река Дунав”. Според втората версия Т. най-вероятно е тръгнал към областта на Дръстър* и крепостния район Онгъла*, започващ от вала Черна-Вода – Констанца и включващ мощната крепост Никулицел*, а от там целта му може би е била да стигне до българските сили в земите на дн. Украина и Ю. Русия (вж. Аспарух*, Омуртаг* и пр.), или до собствените си владения, които се намирали някъде там, защото бил настигнат от враговете си и убит, заедно с брат му Баян* и мнозина от привържениците му, в горите край Дунав (КК*).

Обаче по-внимателното анализиране на сведенията на Никифор (?-829), където смъртта на Т. и Боян е съобщена заедно с тази на Паган* (765-767), убит във Варна чак през 767 г., предполага, че двамата братя са загинали още в сражението с Константин V и Сабин* (Савин), което е станало в 765 г. на юг от Балакана*, някъде в Загоре* - при подстъпите към проходите на Верегана*. Това означава, че Т. е управлявал от май-юни до юли-август, защото Императорът “излязъл веднага” с войските си и Сабин* (Савин) след отстраняването на Умор* (765).

Тогава българите издигнали някой си “Паганус”, който укрепил проходите през 765 г., не допуснал инвазия през пътищата на Балкана в 766 г., когато и една морска буря сложила край на възможностите на Константин V и Сабин (Савин) да настъпят на север (похода на Константин V от 21 юни до 17 юли 766 г.), и едва през 767 г. сключил мир с Императора, който обаче не спазил договора и нахлул до района на Плиска* и до областта Чика*. Във връзка с тази инвазия, при която Константин V извършил морски десант някъде на север от Балкана (изглежда в района около Камчия*), “Паган” бил убит от своите велможи във Варна, което станало вероятно след оттеглянето на византийците и най-рано през третата четвърт на 767 г.; За името Т. срв. др.-перс. Тюкта*: “съвършеният” (Х*, ІХ, 110), като не може да се пренебрегне по-реалната възможност - да означава нещо друго, базирано на същият корен - от авест.- taka-: “бяг, бягане, ток, тичане, стремеж, устрем”, което е членувано и в падежна форма – Токту: “който е ток”; срв. също авест.- tusъn: “губи самообладание”, кауз. tao&#353;ayeiti: “освобождава, изпуска”, taxti-: “ток, течение, стрелване, тичане”. Такава логика може да се види и при други имена, като Гостун*, който е временен наместник и носи името Албури*, при Кубрат - който е Бащу: “главният, владетелят”, при Аспарух*, Дере*, Авитохол*, Ирник* (от Ар*), Еран* и Оркан*, и пр.; вж. Тук /2/*, Сабин*, Паган*, Стара Велика България*;
цитирай
2. shtaparov - Както категорично сочат истори...
03.04.2020 02:02
Както категорично сочат историческите извори,споменатите тук царувания са протекли така: УМОР (763-765 г.), Паган (763 г.- ок. 1 месец), Токто (765 г.)! Другото са измишльотини на банда мошеници,решили да потурчат Българите на всяка цена,като за целта прегазват всички исторически извори! Наука с лъжи и измами обаче не се прави- историята е точна наука като математиката и в нея няма две истини,а истината ВИНАГИ е САМО ЕДНА!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: dichodichev1
Категория: История
Прочетен: 194232
Постинги: 266
Коментари: 337
Гласове: 113
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031