Хиберния (на латински: Hibernia) е латинското име на остров Ирландия, използвано от римския историк Тацит в книгата му Agricola в 98 от н. е. Ейре (на ирландски: Eire, Poblacht na hEireann /Ейръ, Поблахт нъ хЕйрън/; на английски: Ireland) е единствената келтска държава в Европа, която заема 5/6 от територията на остров Ирландия. Останалата 1/6 заемат шестте графства на Ълстър, част от Обединеното Кралство Великобритания и Северна Ирландия (United Kingdom of Great Britain and Northern Ireland). Самите ирландци наричат страната си Изумрудения остров заради неговата зеленина. В Ейре се говорят английски и ирландски (Gaeilge), като английският все пак е преобладаващ.

От историята е известен ирландския Крал Бриан Борума (Brian Boruma, 941 – 1014), който успял да обедини страната. В 1014 разбил датчаните в битката при Клонтарф и спрял нашествието им. Човешкото присъствие в Ирландия датира от 8000 пр. н. е. Известна археологическа находка е гробницата от Нюгрейндж, за която вече съм писал. През ІV век пр. н. е. Ирландия бил заселена от келтски племена. През V век населението било покръстено от Св. Патрик. Той е националния покровител на ирландците. В 796 започнали викингските нашествия. Последвали ги норманите на Граф Ричард Стронгбоу в 1170. Въпреки съпротивата на последния ирландски Крал Руайдри Уа Конхобайр (Ruaidri Ua Conchobair) англонорманите надделели и била образувана английската колония Пейл.

През 1175 Крал Хенри ІІ Английски наложил властта си над целия остров. Ирландия станала английска колония за повече от 7 века. Английската корона започнала да налага пълен контрол едва след Реформацията. Между 1534 и 1691 били проведени поредица военни кампании. В 1537 английският Крал Хенри VІІІ се провъзгласил за глава на ирландската църква, но самите ирландци останали католици. През този период англичаните провеждали политика на активна колонизация, като в Ирландия били заселени голям брой английски и шотландски протестанти. В 1613 било извършено преразпределение на избирателни райони в интерес на протестантите. Така католиците, които били 85% от населението, загубили мнозинството си в Парламента на Ирландия. В края на ХVІІ век дори им било забранено да бъдат избирани в този Парламент. Политическата власт била в ръцете на колонистите англикани, като католическото мнозинство било подложено на силна политическа и икономическа дискриминация. В периода 1641 – 1652 ирландците вдигнали въстание против англичаните, но то било неуспешно. Много ирландци били изселени в Америка. Днес в САЩ живеят повече ирландци, отколкото на Зеления остров. В края на ХVІІ век Ирландия била превърната окончателно в английска провинция. Под влияние на френската и американската революции било вдигнато ново въстание в 1796 – 1798 срещу английската власт, отново неуспешно. В 1800 било обявено присъединяването на Ирландия към Великобритания. В 1801 Парламентът бил премахнат. Така Ирландия станала част от новото Обединено Кралство Великобритания и Ирландия. В 1829 на католиците било дадено право да бъдат избирани в Парламента, но избирателните им права било силно ограничени с имуществения ценз.

През 1858 възникнало движението на фениите, които се борели за независимост. В 1880 било основано либерално движение за хоум рул (Home Rule League) от Чарлс Стюарт Парнел (Charles Stewart Parnell), след 1882 Ирландска Парламентарна Партия. В 1896 била учредена Ирландска социалистическа републиканска партия. В 1802 се появила организацията Шин Фейн (Sinn Fein) на Артър Грифит. Ирландската Парламентарна Партия започнала кампания за получаването на автономия. Тя успяла да постигне успех, но приетият в 1914 закон бил отменен заради Първата световна война. В 1916 избухнало Ирландското въстание.

През 1919 Ирландия обявила независимост. Било съставено правителство с премиер Еймън Де Валера (Eamon de Valera). Започнала Ирландската война за независимост, продължила до 1921 между Ирландската Републиканска Армия (IRA) и британските войски в Ирландия. В 1922 е бил подписан Договор за частична автономия, съгласно който 26 от 32 графства в Ирландия станали Ирландска Свободна Държава със статут на доминион. Останалите 6 графства в Северна Ирландия (Ulster /Ълстър/) останали британско владение. През 1922 – 1923 в Ирландия се водила гражданска война. През 1937 била приета нова конституция, която провъзгласила Ирландия за независима държава. На 18 април 1948 Ирландският парламент обявил Ирландия за независима република и през 1949 тя излязла от Британската общност. Северна Ирландия продължила да бъде в Обединеното Кралство. В 1985 Ейре и Великобритания сключили Договор за статута на Северна Ирландия.

Днес Ейре (Ирландия) е богата и високо развита държава, на 5 място в света по БВП на глава от населението и с висок стандарт на живот. Тя не е член на НАТО, тъй като води политика на неутралитет. Член е на ООН от 1945 и на Европейската Общност от 1973. Национален празник е 17 март, Денят на Св. Патрик, който се празнува от всички ирландци по света.