Постинг
27.12.2011 19:39 -
Крепостта Козник
Автор: zelas
Категория: История
Прочетен: 6590 Коментари: 3 Гласове:
Последна промяна: 27.12.2011 20:18
Прочетен: 6590 Коментари: 3 Гласове:
10
Последна промяна: 27.12.2011 20:18
Понеже съм служил войник в поделението в Рудозем събрах разкази за крепостта над града.
Крепостта "Козник" се намира в близост до град Рудозем, в местността "Кечи Кая" наричана още "Кичика". Името си местността дължи на живописния скален комплекс, "Кечи Кая" в превод от турски означава "Кози камък".
В местността са открити следи от времето на траките, те са използвали околните скали за светилища и ритуали. В по-късен период тук е изградена крепостта "Козник", за която Директора на Пловдивския археологически музей - ст.н.с.д-р Костадин Кисьов, археоложката Жени Танкова и гръцката археоложка Катерина Асдраха смятат, че е една от важните родопски твърдини.
Крепостите Беаднос и Козник често се споменават от летописците на византийските императори, включително и от Йоан Кантакузин. Той пише, че византийската императрица Ана Савойска се обърнала за помощ към българския цар Иван Александър срещу самия Кантакузин, обявил се за византийски император в Димотика. Като награда за обещаната помощ Иван Александър получил в 1344 г. родопските крепости Цепина, Перущица, Св. Юстина, Станимака, Аетос, Козник и Беаднос, които представляват цяла крепостна система за отбрана на Родопите.
До момента е разкопан около 50м зид с дебелина от 1,50 до 2м. На места височината му достига също 2м. Намерени са много парчета керамика от различни епохи, които предстои да бъдат подробно изследвани и датирани.
По време на проучванията през 2007 г. е разкрит източният зид на крепостта, който е с дължина от 50 м. Открит е и вход с големина 2 метра и дебелина на зидовете 1 метър. От направените сондажни проучвания, южно от входа на крепостта, се е доказало наличието и на други постройки, които са опожарени. Предстои изясняване на периода на функциониране на крепостта. Досега е установено, че е съществувала през XIV в., но не е установено кога е построена.
По време на проучването експертите са се натъкнали и на бронзова гривна от XII - XIII в., железен нож, множество фрагменти керамика, тежести за вретено. Археолозите са категорични, че по-значителните находки, които ще дадат по-добра датировка на пластовете на самото съоръжение, ще бъдат вътре в крепостта. Най-вероятно основната функция на крепостта е била наблюдателно-охранителна.
Напълно запазен е и кладенецът, издълбан 9 м надолу в скалата. Една от пещерите, неоткрита и до днес води до безброй тунели под скалите водещи до „Златен стан“, „Златен радан“, „Конски товари златни монети и накити“. Откритият жертвеник върху една от побитите като кули 50 метрови канари говори за сериозно присъствие по този край в античността. „Кечи кая“ е единственото по рода си място в Южните Родопи, от което може да се види гледка при завъртане на 360 градуса. Сутрин през лятото може да се види отражението на слънчевите лъчи на Бяло море!
Цялата местност и в частност крепостта са обвити в легенди и мистерии. Според местното население там е живял Ерим папа /Рим папа/, който притежавал несметно богатство и Златен стан. Много са догатките относно митичния Ерим папа, по-известна от които е че името идва от тракийски владетел (според Херодот знатните траки извеждали произхода и рода си от бог Ерми). Очевидно тук става дума за името на Бог Хермес (Хермес е гръцка транскрипция на истинското име Ерми). Ето какво казва Херодот за тракийския бог Ерми - "Отделно от народа, царете почитат Хермес повече от всички богове, кълнат се само в неговото име и изкарват от него своя произход." И до днес се е запазило името на Ерми сред населението в Родопите под формата Ерим Папа, Ерим Баба.
Споменавайки Рим Папа е добре да споменем статията
- Рим-папа в легендарните предания
В българската фолклорна култура с името "Рим-папа" се обозначава фолклорно-митологичен (демонологичен) персонаж със специфичен етноконфесионален ореол. Без съмнение още от модела за номинация (Рим & папа) става ясно, че в българската народнохристиянска култура с него се визира оразличаването "свой : чужд" чрез един от най-важните концепти на религиозния светоглед - самоидентификацията чрез източния вариант на християнството ултимативно налага дискредитация (чрез демонологизация) на не-своето, което преимуществено се именува ("своето" се подразбира и по тая причина не винаги се назовава).
В своите "Пътувания" Богдан Филов отбелязва, че по сведение на Антон Георгиев х. Маренски, дългогодишен кираджия от Устово и братовчед на родопския Шишков "над Мадан, на запад, се намирал един връх - Кечик, на който имало остатъци от крепост, в която царувал Ярим-папа" (Филов 1993: 100). Наскоро Драгомир Петров посочи и по-късни записи на преданието - през ноември 1964 г. сътрудници на Смолянския музей записали легендата, че владетелят на крепостта на вр. Кечика (Кечи-кая, т.е. Козя скала) се наричал Рим-папа (според Др. Петров той бил смесван и с Поп Мартин) и се показвал рядко (останалото време прекарвал в дълбок сън) и тогава подпирали тежките му клепачи с вила; когато противниците му най-сетне превзели крепостта (като открили източника на водата чрез магаре, нахранено със сол), той избягал с кон и казал, че ще се върне едва тогава, когато хората започнат да подковават конете си със сребърни подкови и да ги обяздват със златни юзди (Петров 2001: 216).
В местността са открити следи от времето на траките, те са използвали околните скали за светилища и ритуали. В по-късен период тук е изградена крепостта "Козник", за която Директора на Пловдивския археологически музей - ст.н.с.д-р Костадин Кисьов, археоложката Жени Танкова и гръцката археоложка Катерина Асдраха смятат, че е една от важните родопски твърдини.
Крепостите Беаднос и Козник често се споменават от летописците на византийските императори, включително и от Йоан Кантакузин. Той пише, че византийската императрица Ана Савойска се обърнала за помощ към българския цар Иван Александър срещу самия Кантакузин, обявил се за византийски император в Димотика. Като награда за обещаната помощ Иван Александър получил в 1344 г. родопските крепости Цепина, Перущица, Св. Юстина, Станимака, Аетос, Козник и Беаднос, които представляват цяла крепостна система за отбрана на Родопите.
До момента е разкопан около 50м зид с дебелина от 1,50 до 2м. На места височината му достига също 2м. Намерени са много парчета керамика от различни епохи, които предстои да бъдат подробно изследвани и датирани.
По време на проучванията през 2007 г. е разкрит източният зид на крепостта, който е с дължина от 50 м. Открит е и вход с големина 2 метра и дебелина на зидовете 1 метър. От направените сондажни проучвания, южно от входа на крепостта, се е доказало наличието и на други постройки, които са опожарени. Предстои изясняване на периода на функциониране на крепостта. Досега е установено, че е съществувала през XIV в., но не е установено кога е построена.
По време на проучването експертите са се натъкнали и на бронзова гривна от XII - XIII в., железен нож, множество фрагменти керамика, тежести за вретено. Археолозите са категорични, че по-значителните находки, които ще дадат по-добра датировка на пластовете на самото съоръжение, ще бъдат вътре в крепостта. Най-вероятно основната функция на крепостта е била наблюдателно-охранителна.
Напълно запазен е и кладенецът, издълбан 9 м надолу в скалата. Една от пещерите, неоткрита и до днес води до безброй тунели под скалите водещи до „Златен стан“, „Златен радан“, „Конски товари златни монети и накити“. Откритият жертвеник върху една от побитите като кули 50 метрови канари говори за сериозно присъствие по този край в античността. „Кечи кая“ е единственото по рода си място в Южните Родопи, от което може да се види гледка при завъртане на 360 градуса. Сутрин през лятото може да се види отражението на слънчевите лъчи на Бяло море!
Цялата местност и в частност крепостта са обвити в легенди и мистерии. Според местното население там е живял Ерим папа /Рим папа/, който притежавал несметно богатство и Златен стан. Много са догатките относно митичния Ерим папа, по-известна от които е че името идва от тракийски владетел (според Херодот знатните траки извеждали произхода и рода си от бог Ерми). Очевидно тук става дума за името на Бог Хермес (Хермес е гръцка транскрипция на истинското име Ерми). Ето какво казва Херодот за тракийския бог Ерми - "Отделно от народа, царете почитат Хермес повече от всички богове, кълнат се само в неговото име и изкарват от него своя произход." И до днес се е запазило името на Ерми сред населението в Родопите под формата Ерим Папа, Ерим Баба.
Споменавайки Рим Папа е добре да споменем статията
- Рим-папа в легендарните предания
В българската фолклорна култура с името "Рим-папа" се обозначава фолклорно-митологичен (демонологичен) персонаж със специфичен етноконфесионален ореол. Без съмнение още от модела за номинация (Рим & папа) става ясно, че в българската народнохристиянска култура с него се визира оразличаването "свой : чужд" чрез един от най-важните концепти на религиозния светоглед - самоидентификацията чрез източния вариант на християнството ултимативно налага дискредитация (чрез демонологизация) на не-своето, което преимуществено се именува ("своето" се подразбира и по тая причина не винаги се назовава).
В своите "Пътувания" Богдан Филов отбелязва, че по сведение на Антон Георгиев х. Маренски, дългогодишен кираджия от Устово и братовчед на родопския Шишков "над Мадан, на запад, се намирал един връх - Кечик, на който имало остатъци от крепост, в която царувал Ярим-папа" (Филов 1993: 100). Наскоро Драгомир Петров посочи и по-късни записи на преданието - през ноември 1964 г. сътрудници на Смолянския музей записали легендата, че владетелят на крепостта на вр. Кечика (Кечи-кая, т.е. Козя скала) се наричал Рим-папа (според Др. Петров той бил смесван и с Поп Мартин) и се показвал рядко (останалото време прекарвал в дълбок сън) и тогава подпирали тежките му клепачи с вила; когато противниците му най-сетне превзели крепостта (като открили източника на водата чрез магаре, нахранено със сол), той избягал с кон и казал, че ще се върне едва тогава, когато хората започнат да подковават конете си със сребърни подкови и да ги обяздват със златни юзди (Петров 2001: 216).