Най-четени
1. zahariada
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. kvg55
5. varg1
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. sparotok
9. mt46
10. hadjito
11. getmans1
12. deathmetalverses
13. stela50
14. samvoin
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. kvg55
5. varg1
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. sparotok
9. mt46
10. hadjito
11. getmans1
12. deathmetalverses
13. stela50
14. samvoin
Най-популярни
1. shtaparov
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. milena6
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. milena6
Най-активни
1. sarang
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. hadjito
6. manoelia
7. samvoin
8. bateico
9. mimogarcia
10. getmans1
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. hadjito
6. manoelia
7. samvoin
8. bateico
9. mimogarcia
10. getmans1
Постинг
04.04.2020 09:14 -
Личност и индивидуалност
Автор: hranislav
Категория: Други
Прочетен: 674 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 04.04.2020 09:16
Прочетен: 674 Коментари: 0 Гласове:
0
Последна промяна: 04.04.2020 09:16
Личност срещу индивидуалност
Мисловното упражнение на Щайнер изисква да си представим скрит аз, който често има планове, доста различни от тези на обикновения аз. На езика на тълкуванията на Кейси тези два аспекта на аза се наричат личност и индивидуалност. Това разграничение вероятно е най - важната концепция в психологическата система на Кейси. Личността (или обикновеният аз) е това, което познавате най - добре - изградена от вашите предпочитания, убеждения и предразсъдъци. Но личността не е само вашият вътрешен живот на нагласи и емоции, а и начинът, по който изглеждате в очите на другите - вашата фасада. Всъщност Кейси използва думата личност в смисъла, който Юнг влага в термина персона.
Личността функционира до голяма степен чрез навиците, чрез рутинните начини на мислене, чувстване, действие и реагиране на света. Тя е необходим компонент от живота в материалния свят, тъй като някои дейности (като шофиране и хранене) могат да се извършват без пълно съзнателно внимание.
Но как възниква личността? До голяма степен този обичаен аз е продукт на имитация. От най - ранна възраст усвояваме модели от родителите си, учителите, книгите, радиото и телевизията. Склонността да имитираме другите е най - силна в детството, както всеки родител несъмнено е забелязал, но продължава и в зрелия живот.
Проблемът възниква, когато този обикновен аз се опитва да упражнява твърде много власт: когато (1) вашите навици започнат да контролират всичко и (2) напълно се идентифицирате с личността и забравяте за индивидуалността.
Индивидуалността е истинският аз, понеже е вечна и се пренася от един живот в друг. Тя е способна на автентични творчески действия и свободни избори, докато личността намира опора в навика и рядко проявява воля. Мисията, която душата е избрала за един живот се крие в индивидуалността. От този аспект на своя аз получавате знание за мисията си и достъп до средствата, които са нужни за изпълнението и.
Разбира се, личността има своя роля за постигането на духовната ви цел. Но нейната работа е да следва посоката на индивидуалността. Обикновеният аз може да стане изразно средство за по - висшия аз. Например вашата личност е развила определени умения и способности с годините. Но дарбите сами по себе си не правят живота смислен: могат да заседнат в непродуктивна рутина или да бъдат движени от егоистични мотиви. Ние изпълняваме духовната си мисия тогава, когато индивидуалността ръководи тези способности по такъв начин, че те стават изцяло съзидателни и служат единствено за благото на света.
Горният текст е откъс от книгата "Как сами да проектираме бъдещето" (Марк Търстън и Кристофър Фейзъл).
Лично аз предпочитам не "срещу", а "И". Тоест: НЕ "личност срещу индивидуалност" (както е в цитирания текст), а "личност И индивидуалност". Личността е нужна на индивидуалността, а без индивидуалност няма личност. Индивидуалността е актьорът (духа/душата), а личността - персонажът (ролята, егото). Няма ли актьор - няма и персонаж. Актьорът се нуждае от персонажи (роли). Нужни са му роли, за да може да изяви актьорския си потенциал на сцената на живота. Противопоставянето между двете проявления е безсмислено. При определени обстоятелства може да бъде и вредно.
"Мнозина говорят за личност и индивидуалност, но ги объркват. Това са две различни неща, със строго определени места и свойства. Личността представя външната страна на човека, неговите листа и цветове, с които всяка пролет се облича и след време се освобождава от тях. Индивидуалността е вътрешната страна на човека, която остава с него. Тази страна наричаме духовно, Божествено начало в човека. В личността влизат страсти, желания, униние, тщеславие, стремеж към богатство, към ядене, пиене и т.н. Значи личността се стреми към външни, преходни неща, а индивидуалността – към вечни, трайни неща."
Петър Дънов
(https://petardanov.com/index.php/topic/1671-1927-12-04-%d0%bb%d1%8a%d1%87-%d0%bd%d0%b0-%d0%bf%d1%80%d0%be%d0%b1%d1%83%d0%b6%d0%b4%d0%b0%d0%bd%d0%b5/?fbclid=IwAR1YB7_4bojQzQF9yzDHw0m22PKPX944K969YNttq45KmXYcyHt41Z1ICdE#entry1680.)
За разлика от други учения, учението на Дънов е насочено не към убиване на нисшия преходен аз (личността), а към трансформация на този малък аз посредством силата на Висшия Аз (Духа/Душата или както някои го наричат "истинското ни аз", чиято все по - пълна изява е цел и смисъл на земния живот според разни учения): "Казано е, че плът и кръв няма да наследят Царството Божие, но без плът и кръв, като облекло на душата, последната не може да се развива, не може да се прояви. Когато висшият живот се облече в плътта, последната, по благодат, се ползва от благата на живота. Тази е причината, която заставя обикновеният човек да се стреми към висшето, Божественото Начало, което работи чрез човека и в по-долните среди. Ако душата се изложи направо върху действието на Божия Дух, тя не може да издържи. Тя ще повехне, както повяхва нежният цветец под силните слънчеви лъчи. Той се нуждае от мека, приятна светлина. ...Да убиеш живота на плътта и на личността в себе си, това значи да премахнеш условията за проява на Божественото, на своята душа. Те са инструмент, на който душата свири." (https://petardanov.com/index.php/topic/1671-1927-12-04-%d0%bb%d1%8a%d1%87-%d0%bd%d0%b0-%d0%bf%d1%80%d0%be%d0%b1%d1%83%d0%b6%d0%b4%d0%b0%d0%bd%d0%b5/?fbclid=IwAR1eN1lXdz7B8tPQlSzcjX5dZoL0pN5RS9Z9g4MAigIeRjhJH34andRq5mk#entry1680.)
Духът (музикантът) няма как да свири без музикалния инструмент (физическата личност, която е негова изява, негова роля в конкретното въплъщение).
Мисловното упражнение на Щайнер изисква да си представим скрит аз, който често има планове, доста различни от тези на обикновения аз. На езика на тълкуванията на Кейси тези два аспекта на аза се наричат личност и индивидуалност. Това разграничение вероятно е най - важната концепция в психологическата система на Кейси. Личността (или обикновеният аз) е това, което познавате най - добре - изградена от вашите предпочитания, убеждения и предразсъдъци. Но личността не е само вашият вътрешен живот на нагласи и емоции, а и начинът, по който изглеждате в очите на другите - вашата фасада. Всъщност Кейси използва думата личност в смисъла, който Юнг влага в термина персона.
Личността функционира до голяма степен чрез навиците, чрез рутинните начини на мислене, чувстване, действие и реагиране на света. Тя е необходим компонент от живота в материалния свят, тъй като някои дейности (като шофиране и хранене) могат да се извършват без пълно съзнателно внимание.
Но как възниква личността? До голяма степен този обичаен аз е продукт на имитация. От най - ранна възраст усвояваме модели от родителите си, учителите, книгите, радиото и телевизията. Склонността да имитираме другите е най - силна в детството, както всеки родител несъмнено е забелязал, но продължава и в зрелия живот.
Проблемът възниква, когато този обикновен аз се опитва да упражнява твърде много власт: когато (1) вашите навици започнат да контролират всичко и (2) напълно се идентифицирате с личността и забравяте за индивидуалността.
Индивидуалността е истинският аз, понеже е вечна и се пренася от един живот в друг. Тя е способна на автентични творчески действия и свободни избори, докато личността намира опора в навика и рядко проявява воля. Мисията, която душата е избрала за един живот се крие в индивидуалността. От този аспект на своя аз получавате знание за мисията си и достъп до средствата, които са нужни за изпълнението и.
Разбира се, личността има своя роля за постигането на духовната ви цел. Но нейната работа е да следва посоката на индивидуалността. Обикновеният аз може да стане изразно средство за по - висшия аз. Например вашата личност е развила определени умения и способности с годините. Но дарбите сами по себе си не правят живота смислен: могат да заседнат в непродуктивна рутина или да бъдат движени от егоистични мотиви. Ние изпълняваме духовната си мисия тогава, когато индивидуалността ръководи тези способности по такъв начин, че те стават изцяло съзидателни и служат единствено за благото на света.
Горният текст е откъс от книгата "Как сами да проектираме бъдещето" (Марк Търстън и Кристофър Фейзъл).
Лично аз предпочитам не "срещу", а "И". Тоест: НЕ "личност срещу индивидуалност" (както е в цитирания текст), а "личност И индивидуалност". Личността е нужна на индивидуалността, а без индивидуалност няма личност. Индивидуалността е актьорът (духа/душата), а личността - персонажът (ролята, егото). Няма ли актьор - няма и персонаж. Актьорът се нуждае от персонажи (роли). Нужни са му роли, за да може да изяви актьорския си потенциал на сцената на живота. Противопоставянето между двете проявления е безсмислено. При определени обстоятелства може да бъде и вредно.
"Мнозина говорят за личност и индивидуалност, но ги объркват. Това са две различни неща, със строго определени места и свойства. Личността представя външната страна на човека, неговите листа и цветове, с които всяка пролет се облича и след време се освобождава от тях. Индивидуалността е вътрешната страна на човека, която остава с него. Тази страна наричаме духовно, Божествено начало в човека. В личността влизат страсти, желания, униние, тщеславие, стремеж към богатство, към ядене, пиене и т.н. Значи личността се стреми към външни, преходни неща, а индивидуалността – към вечни, трайни неща."
Петър Дънов
(https://petardanov.com/index.php/topic/1671-1927-12-04-%d0%bb%d1%8a%d1%87-%d0%bd%d0%b0-%d0%bf%d1%80%d0%be%d0%b1%d1%83%d0%b6%d0%b4%d0%b0%d0%bd%d0%b5/?fbclid=IwAR1YB7_4bojQzQF9yzDHw0m22PKPX944K969YNttq45KmXYcyHt41Z1ICdE#entry1680.)
За разлика от други учения, учението на Дънов е насочено не към убиване на нисшия преходен аз (личността), а към трансформация на този малък аз посредством силата на Висшия Аз (Духа/Душата или както някои го наричат "истинското ни аз", чиято все по - пълна изява е цел и смисъл на земния живот според разни учения): "Казано е, че плът и кръв няма да наследят Царството Божие, но без плът и кръв, като облекло на душата, последната не може да се развива, не може да се прояви. Когато висшият живот се облече в плътта, последната, по благодат, се ползва от благата на живота. Тази е причината, която заставя обикновеният човек да се стреми към висшето, Божественото Начало, което работи чрез човека и в по-долните среди. Ако душата се изложи направо върху действието на Божия Дух, тя не може да издържи. Тя ще повехне, както повяхва нежният цветец под силните слънчеви лъчи. Той се нуждае от мека, приятна светлина. ...Да убиеш живота на плътта и на личността в себе си, това значи да премахнеш условията за проява на Божественото, на своята душа. Те са инструмент, на който душата свири." (https://petardanov.com/index.php/topic/1671-1927-12-04-%d0%bb%d1%8a%d1%87-%d0%bd%d0%b0-%d0%bf%d1%80%d0%be%d0%b1%d1%83%d0%b6%d0%b4%d0%b0%d0%bd%d0%b5/?fbclid=IwAR1eN1lXdz7B8tPQlSzcjX5dZoL0pN5RS9Z9g4MAigIeRjhJH34andRq5mk#entry1680.)
Духът (музикантът) няма как да свири без музикалния инструмент (физическата личност, която е негова изява, негова роля в конкретното въплъщение).
dobrodan, Вие ме обиждате!! :-):-)
Развитието на човечеството след Атлантид...
Римските пътища в България и съвремените...
Развитието на човечеството след Атлантид...
Римските пътища в България и съвремените...
Няма коментари
