Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
21.09.2019 09:25 - Как действа Змийската отрова?
Автор: zahariada Категория: Други   
Прочетен: 687 Коментари: 0 Гласове:
3

Последна промяна: 21.09.2019 09:27

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
Как действа Змийската отрова?

image



https://www.thoughtco.com/how-snake-venom-works-4161270


от Реджина БейлиАктуализирано на 28 юли 2019 г.

Змийската отрова е отровната, обикновено жълта течност, съхранявана в модифицираните слюнчени жлези на отровни змии. Има стотици отровни видове змии, които разчитат на отровата, която произвеждат, за да изтощават и обездвижват плячката си. Venom се състои от комбинация от протеини, ензими и други молекулни вещества. Тези токсични вещества действат да унищожават клетките, да нарушават нервните импулси или и двете. Змиите използват предпазливо отровата си, инжектирайки количества, достатъчни за деактивиране на плячката или за защита от хищници, Змийската отрова действа като разгражда клетките и тъканите, което може да доведе до парализа, вътрешно кървене и смърт за жертвата на ухапване от змия. За да има ефект отровата, тя трябва да се инжектира в тъканите или да влезе в кръвта. Докато змийската отрова е отровна и смъртоносна, изследователите също използват компоненти от змийска отрова за разработване на лекарства за лечение на човешки заболявания.

  Какво има в Snake Venom? Brasil2 / E + / Гети изображения

Змийската отрова е течната секреция от модифицираните слюнчени жлези на отровни змии. Змиите разчитат на отровата, за да деактивират плячката и да помогнат в храносмилателния процес.

Основният компонент на змийската отрова е протеин. Тези токсични протеини са причината за повечето от вредните ефекти на змийската отрова. Съдържа също ензими , които помагат за ускоряване на химичните реакции, които разрушават химичните връзки между големите молекули. Тези ензими помагат за разграждането на въглехидрати , протеини, фосфолипиди и нуклеотиди в плячка. Токсичните ензими също функционират за понижаване на кръвното налягане, унищожават червените кръвни клетки и инхибират мускулния контрол. 

Допълнителен компонент на змийската отрова е полипептидният токсин. Полипептидите са вериги от аминокиселини, състоящи се от 50 или по-малко аминокиселини . Полипептидните токсини нарушават клетъчните функции, водещи до клетъчна смърт. Някои токсични компоненти на змийската отрова се срещат при всички отровни видове змия, докато други компоненти се срещат само в специфични видове. 

  Три основни вида змийски отрови: цитотоксини, невротоксини и хемотоксини Робърт Пикет / Гети Имидж

Въпреки че змийските отрови са съставени от сложна колекция от токсини, ензими и нетоксични вещества, те исторически са класифицирани в три основни типа: цитотоксини, невротоксини и хемотоксини. Други видове змийски токсини засягат специфични видове клетки и включват кардиотоксин, миотоксини и нефротоксини.

Цитотоксините са отровни вещества, които унищожават телесните клетки. Цитотоксините водят до смъртта на повечето или на всички клетки в тъкан или орган, състояние, известно като  некроза . Някои тъкани могат да получат втечняваща некроза, при която тъканта е частично или напълно втечнена. Цитотоксините помагат за частично усвояване на плячката, преди тя дори да бъде изядена. Цитотоксините обикновено са специфични за типа клетки, върху които въздействат. Кардиотоксините са цитотоксини, които увреждат сърдечните клетки. Миотоксините целят и разтварят мускулните клетки. Нефротоксините унищожават бъбречните клетки. Много отровни видове змии имат комбинация от цитотоксини, а някои от тях също могат да произвеждат невротоксини или хемотоксини. Цитотоксините унищожават клетките, като увреждат клетъчната мембрана и предизвикват клетъчен лизис. Те могат също така да причинят клетките да претърпят програмирана клетъчна смърт или апоптоза . Повечето от наблюдаваните увреждания на тъканите, причинени от цитотоксини, възникват на мястото на ухапване.

Невротоксините са химични вещества, които са отровни за нервната система. Невротоксините действат чрез нарушаване на химичните сигнали (невротрансмитери), изпратени между невроните. Те могат да намалят производството на невротрансмитери или да блокират местата за приемане на невротрансмитери. Други змийски невротоксини действат, като блокират калциевите канали, затворени с напрежение и калийни канали с напрежение. Тези канали са важни за пренасянето на сигналите по невроните. Невротоксините причиняват мускулна парализа, което също може да доведе до затруднено дишане и смърт. Змиите от семейство Elapidae обикновено произвеждат невротоксична отрова. Тези змии имат малки, изправени зъби и включват кобри, мамба,  морски змии , смъртоносни добавки и коралови змии. 

Примери за невротоксини от змия включват:

  • Калциптин : Този невротоксин нарушава трансдукцията на нервните импулси, като блокира калциевите канали с напрежение. Черните мамби  използват този тип отрова.
  • Кобротоксинът , произведен от кобри , блокира никотиновите рецептори за ацетилхолин, което води до парализа. 
  • Калциклудин : Подобно на калциптитин, този невротоксин блокира калциевите канали с напрежение и нарушава нервните сигнали. Среща се в  източната зелена мамба.
  • Фасцикулин-I , намиращ се също в  източната зелена мамба , инхибира функцията на ацетилхолинестеразата, което води до неконтролируемо движение на мускулите, гърчове и парализа при дишане.
  • Калиотоксинът , произведен от Blue Coral Snakes , насочва натриевите канали и не им позволява да се затварят, което води до парализа на цялото тяло. 

Хемотоксините са кръвни отрови, които имат цитотоксични ефекти и също нарушават нормалните процеси на коагулация на кръвта. Тези вещества действат, като причиняват отварянето на червените кръвни клетки, като пречат на факторите на кръвосъсирването и причиняват смърт на тъканите и увреждане на органите. Унищожаването на червените кръвни клетки и неспособността на кръвта да се съсирва причиняват сериозно вътрешно кървене. Натрупването на мъртви червени кръвни клетки също може да наруши правилната функция на бъбреците. Докато някои хемотоксини инхибират съсирването на кръвта, други причиняват тромбоцитите и други кръвни клетки да се слепват. Получените съсиреци блокират кръвообращението през кръвоносните съдове и могат да доведат до сърдечна недостатъчност. Змиите от семейство  Viperidae , включително пепелянки и ями, произвеждат хемотоксини.

  Система за доставка и инжектиране на змийска отрова OIST / Flickr / CC BY-SA 2.0

Повечето отровни змии вкарват отрова в плячката си с зъби. Клещите са много ефективни при доставяне на отрова, тъй като пробиват тъкан и позволяват на отровата да потече в раната. Някои змии също са в състояние да плюят или изхвърлят отровата като защитен механизъм. Системите за инжектиране на отрова съдържат четири основни компонента: отровни жлези, мускули, канали и зъби.

  • Venom Glands: Тези специализирани жлези се намират в главата и служат като места за производство и съхранение на отрова.
  • Мускули: Мускулите в главата на змията в близост до отровни жлези помагат за изтласкване на отровата от жлезите.
  • Канали: каналът осигурява път за транспортиране на отрова от жлезите до зъбите.
  • Клещи: Тези структури са модифицирани зъби с канали, които позволяват инжектиране на отрова.

Змиите от семейство Viperidae имат инжекционна система, която е много развита. Venom непрекъснато се произвежда и съхранява във венозни жлези. Преди гадрите да ухапят плячката си, те издигат предните си зъби. След ухапването, мускулите около жлезите изтласкват част от отровата през каналите и в затворените зъбни канали. Количеството на инжектираната отрова се регулира от змията и зависи от размера на плячката. Обикновено пепелянките освобождават плячката си след инжектиране на отровата. Змията изчаква отровата да влезе в сила и обездвижва плячката, преди да консумира животното.

Змиите от семейство Elapidae (бивши кобри, мамби и присадки) имат подобна система за доставяне и инжектиране на отрова, както и пепелянките. За разлика от пепелянките, елапидите нямат подвижни предни зъби. Смъртоносецът е изключение от това сред елапидите. Повечето елапиди имат къси, малки зъби, които са фиксирани и остават изправени. След като ухапят плячката си, елапидите обикновено поддържат сцеплението си и дъвчат, за да осигурят оптимално проникване на отровата.

Отровните змии от семейство Colubridae имат по един отворен канал на всяка пещ, който служи като проход за отрова. Венозните колибриди обикновено имат фиксирани задни зъби и дъвчат плячката си, докато инжектират отрова. Колубридната отрова има тенденция да има по-малко вредни въздействия върху хората, отколкото отровата на елапиди или ухо. Отровата от бумгланг и клонка змия обаче е довела до човешка смърт.

  Може ли змията Venom да навреди на змиите? Тайландски национални паркове / Flickr / CC BY-SA 2.0

Тъй като някои змии използват отрова, за да убият плячката си, защо змията не се навреди, когато изяде отровеното животно? Венозните змии не се увреждат от отровата, използвана за убиване на плячката им, тъй като основният компонент на змийската отрова е протеин. Токсините на основата на протеин трябва да се инжектират или абсорбират в тъканите на тялото или в кръвообращението, за да бъдат ефективни. Поглъщането или поглъщането на змийска отрова не е вредно, тъй като токсините на основата на протеини се разграждат от стомашните киселини и храносмилателните ензими до техните основни компоненти. Това неутрализира протеиновите токсини и ги разглобява на аминокиселини. Ако обаче токсините влизат в кръвообращението, резултатите могат да бъдат смъртоносни.

Венозните змии имат много предпазни мерки, които да им помогнат да останат имунизирани или по-малко податливи на собствената си отрова. Змийските отровни жлези са разположени и структурирани по начин, който не позволява на отровата да потече обратно в тялото на змията. Отровните змии също имат антитела или анти-ядове към собствените си токсини, за да се предпазят от излагане, например, ако са били ухапани от друга змия от същия вид.

Изследователите са открили също, че кобрите са модифицирали ацетилхолиновите рецептори на мускулите си, което пречи на техните собствени невротоксини да се свързват с тези рецептори. Без тези модифицирани рецептори змийският невротоксин би могъл да се свърже с рецепторите в резултат на парализа и смърт. Модифицираните ацетилхолинови рецептори са ключът към причините, поради които кобрите са имунизирани срещу отровата на кобрата. Докато отровните змии може да не са уязвими към собствената си отрова, те са уязвими към отровата на други отровни змии.

  Змийска отрова и медицина OIST / Flickr / CC BY-SA 2.0

В допълнение към развитието на анти-отрова , изучаването на змийски отрови и техните биологични действия придобива все по-голямо значение за откриването на нови начини за борба с човешките заболявания. Някои от тези заболявания включват инсулт, болест на Алцхаймер, рак и сърдечни заболявания. Тъй като змийските токсини са насочени към специфични клетки, изследователите изследват методите, чрез които тези токсини работят за разработването на лекарства, които са в състояние да се насочат към специфични клетки. Анализът на компоненти от змийска отрова спомага за разработването на по-мощни обезболяващи, както и на по-ефективни разредители на кръвта. 

Изследователите са използвали анти-съсирващите свойства на хемотоксините, за да разработят лекарства за лечение на високо кръвно налягане, кръвни заболявания и сърдечен удар. Невротоксините са били използвани при разработването на лекарства за лечение на мозъчни заболявания и инсулт.

Първото лекарство на базата на отрова, разработено и одобрено от FDA, беше каптоприл, получен от бразилската пепелянка и използван за лечение на високо кръвно налягане. Други лекарства, получени от отровата, включват ептифибатид ( гърмяща змия ) и тирофибан (африканска пепелянка с пелена) за лечение на сърдечен удар и болки в гърдите.

  Източници
  • Адигун, Ротими. „Некроза, клетки (втечняващи, коагулативни, казеозни, мазнини, фибриноиди и гангренозни).“  StatPearls [Интернет] ., Национална медицинска библиотека на САЩ, 22 май 2017 г., www.ncbi.nlm.nih.gov/books/NBK430935/ ,
  • Такакс, Золтан. „Учените откриват защо отровата на кобрата не може да убие други кобри.“  National Geographic , National Geographic Society, 20 февруари 2004 г., news.nationalgeographic.com/news/2004/02/0220_040220_TVcobra.html.
  • Уткин, Юри Н. „Проучвания с животински отрови: настоящи ползи и бъдещи развития“. Световно списание за биологична химия  6.2 (2015): 28–33. Дой: 10.4331 / wjbc.v6.i2.28.
  • Вит, Лори Дж. И Джанали П. Колдуел. „Подхранване на екологията и диетите.“  Херпетология , 2009, с. 271–296., Doi: 10.1016 / b978-0-12-374346-6.00010-9.



Гласувай:
3



Спечели и ти от своя блог!
Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: zahariada
Категория: Политика
Прочетен: 39744712
Постинги: 21940
Коментари: 21633
Гласове: 31017
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031