ЗЛАТНИЯТ ВЕК НА ЦАР СИМЕОН – АПОГЕЯТ НА БЪЛГАРСКАТА СРЕДНОВЕКОВНА ДЪРЖАВА                                                       „Основните постижения осъществени при царуването на Симеон Велики се заключават не само в териториални придобивки на държавата и обединяване на голяма част от земите населяване от български славяни под скиптъра на един цар. Не по-малко важни са изключително големите придобивки в областта на културата, изкуството и особено книжнината. Новата столица Преслав е била толкова богато украсена, че с някои от обществените си сгради напълно е съперничела на съответните постройки в Цариград. Създадена е била оригинална славянобългарска литература, която по-късно се превръща в основа на цялата славянска книжнина писана с кирилската славянска азбука.                                                               С една дума достигнат бил всестранен военен и културен възход, който с право остава в българската история под името Златен век.”                                                                                                                                                                          Петър Константинов                                                            В края на девети и първите десетилетия на десети век България имала изключителен културен подем  наречен Златен век.                                                                                                                                  Княз Борис Първи с покръстването на българите и спасяване на делото на Кирил и Методи – прилагане на кирилицата за създаване на славянобългарска писменост поставил основите на бъдещото културно развитие на страната.                                                                                                                                           Със съдействието на княз Борис Първи, Климент и Наум създали книжовните школи в Охрид и Плиска, а след това и в Преслав. Обучавани били хиляди ученици, създавала се книжовност главно религиозна на славянобългарски език. Той  станал официален държавен и църковен език и бил наложен от Преславския събор в 893 г.                                                                                                           Цар Симеон Първи Велики/863  - 927 г./                                         Цар Симеон Първи Велики управлявал българската държава от 893 до 927 година. Той е трети син на Княз Борис Първи. Бил изпратен да се учи в прочутата Магнаурска школа в Константинопол. Цар Симеон получил блестящо образование. Освен богословие той изучавал философия. риториката на Демостен и Аристотел. Владеел гръцки, латински и арабски езици.                                                                                       След възкачването на престола като цар на българите Симеон Велики  се проявил  като блестящ военачалник, добър дипломат и изявен деец и покровител на културата. Той подпомагал активно културно просветната дейност на Климент и Наум за създаване на българска писмена култура. Даже участвал активно в преводите на религиозни текстове от гръцки на старобългарски език. Цар Симеон създал около себе  си кръг от високо образовани книжовници, писатели, които работели в Преслав, Плиска и Охрид в културно-просветни центрове, подпомагани активно от него. Те били високо образовани последователи на учениците на Кирил и Методи.       Тези културни дейци създавали книжнина на славянобългарски език – превод на християнски свещени писания и оригинални религиозни проповеди.. Той  взел активно участие в новосъздадената книжовна школа.                                   Златният век на цар Симеон Велики                                     Преводите на славянобългарски език се ползвали не само от българския народ, но и от други славянски народи.   Видните книжовници са били вдъхновявани от Духа на Народа /Архангела/. Така това време носи  името Златният век на  цар Симеон.                                                                                                                            Един от най-изявените автори от този кръг бил Константин Преславски. Основното му произведение било „Учително Евангелие”  с беседи, в които се изяснявали основите на християнската вяра и морал. Друг виден книжовник от Симеоновия кръг бил Йоан Екзарх. Неговия труд „Шестоднев” давал енциклопедични познания за Земята, човешкото тяло, животинският свят и др. Друг забележителен творец – Черноризец Храбър е написал важно съчинение – „За буквите”. С него той защитил правото на българите да имат своя азбука и да творят на собствения си език. По това време били много развити различни видове изкуство. Преслав бил богато украсен, добре устроен град, издигали се великолепни постройки и дворци и той е съперничел на Константинопол..                    След повече от две столетия обединяване на прабългари, славяни и траки се образувала самостоятелна българска народност, със свои специфични народностни черти и духовна култура, с писменост на славянобългарски език, която оставя забележителни следи в културата на славянските народи,  от видни личности импулсирани от Духа на Епохата /Духа на Времето /Архай/.                                                                                                                    Апогей на българската средновековна държава                            Цар Симеон Първи Велики е  предводител на българския народ,  е действал под вдъхновението на Духът на Българския Народ /Архангела/.    Той бил владетел на Първата  българска държава, която имала най-голямата територия в цялата нейна история. Успешните войни на царя срещу Византия, маджарите и сърбите довело до най-голямото териториално  разширение. Границите на България достигнали до три морета Черно, Бяло и Адриатическо. България се превърнала  в най-силната държава в тогавашна Източна Европа.  Царуването на цар Симеон Първи Велики е и период на културен разцвет - Златен век на българската култура.  По време на своето управление Симеон заменя титлата си княз с цар. След разгрома на Византия в многобройни битки се провъзгласил за „Цар на българи и ромеи”.                                                 При  царуването на цар Симеон съществували две големи опасности за държавата: първо – непрекъснатите домогвания на Византия да завладее България; и второ - след покръстването на българите стремежът за византийската църковна хегемония над българската  църква.                                                        Българската църква по това време е станала самостоятелна патриаршия, извън Византийската Патриаршия. Старата вяра, духовното разбиране не противоречели на чистото Християнство от първите векове на н.е. Тя противоречела на византийското църковно християнство, което притежавало силна власт, огромни богатства, много земи към черкви и манастири. Черквите, короните  и дрехите    на високо поставените  в йерархията духовници били обсипани със злато и скъпоценни камъни. Те живеели в охолство.Това нямало нищо общо със скромността, идеалите, моралните ценности и добродетели, проповядвани от самия Христос.                                                                                                        Цар Симеон изпълнявал мисията да премахне завинаги възможността за завладяване на страната като разгроми византийската армия и стабилизира България  в нейната територия с живеещия на нея обединен български народ.                                   Другата важна мисия е създаване на центрове, където подпомогнал да се създаде книжовна култура на славяно- български език и писменост, като привлякъл видни високообразовани книжовници                                                                            Във военните действия Цар Симеон се изявил като блестящ стратег и пълководец. В първата битка срещу Византия, която нарушила мирните споразумения той стремително нахлул в Източна Тракия и нанесъл тежки поражения на византийската армия. Византия потърсила помощ от маджарите, които нападнали България от север. Но, българската армия начело с цар Симеон прогонила на запад маджарите, в поречието на Среден Дунав, където останали завинаги.                                                                                                                         Веднага след това българските            войски предвождани от цар Симеон се спуснали на юг и разгромили византийската войска  при Бабаески и стигнали до стените на Цариград. Византийският император бил принуден да приеме българските искания и да сключи мир.                                                             Още няколко стълкновения с Византия показали високата боеспособност на българската армия, предвождана от блестящия пълководец – цар Симеон.  В 904 г. Византия сключила продължителен мир с България, като признала безусловно южните и западни граници. Южните български граници преминавали на 20 км. От Солун. В пределите на България трайно влязла цяла Македония и Албания, както и Византия се задължавала да плаща ежегодно голям данък на българската държава. Византия пак нарушила договора за мир, но българската армия нанесла военни атаки на широк фронт – От Адриатическо море – до Босфора.                                                        Сърбия като постоянен съюзник на Византия била завладяна от българската армия. България опирала до три морета – Черно, Бяло и Адриатическо.                                                                      В апогея на своите победи над Византия цар Симеон отправил искане  до Цариград и византийското правителство да го признае за император на българите и ромеите. Византия отклонявала отговора си. Цар Симеон решил да даде отдих на войските и народа си, докато се подготви да нанесе нов, мащабен удар и да превземе Цариград. Но, в този период на усилена подготовка да нанесе решителен удар и да прекрати Византийското господство на Балканския полуостров, великият предводител на българския народ починал внезапно от сърдечен удар на 27 май 927 год.  .                                                                                                           Доц. д-р Иванка Кирова, к.м.н.                                                                                                                                                                                                                                                                                       

При Тервел Българските граници били още по-близо до Солун,на не повече от 10 км разстояние и изглежда цялото Халкидики е било наше заедно с почти цяла Македония,без самия Солун разбира се. Казионните "учени" обаче системно си затварят очите за този факт и се правят че не го забелязват макар че има извори,които го потвърждават.