Постинг
11.09.2018 22:22 -
Колко струва
Автор: ledzeppelin
Категория: Други
Прочетен: 2190 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 11.09.2018 22:28
Прочетен: 2190 Коментари: 0 Гласове:
3
Последна промяна: 11.09.2018 22:28
Колко струва да изглеждаш и да се държиш нормално?
Струва ли кошмари и сълзи взривяващи се на повърхността без предупреждение?
Постоянно губим хора. Всички. Но понякога е прекалено тежко.
Понякога сърцето ти е разкъсано, понякога мозъкът ти затваря всичко.
За да оцелее. А сълзите, те си идват. Както си вървиш по улицата.
Както си пазаруваш. Както се разхождаш. Както изхвърляш боклука.
Както си слушаш някоя песен. Както си правиш ежедневни неща, защото твоят живот продължава.
Докато си минава времето.
Докато минават месеците, а на теб все не ти се вярва, че този човек го няма.
Все го чакаш всеки момент да се върне от екскурзия. Да отвориш вратата и той да е там.
Докато осъзнаваш, докато всичко избледнява. Докато намираш нови хора и нов твой човек. Докато четеш книга или взимаш душ. Винаги идват.
Какво още искаш да ми вземеш, живот?
Да намериш щастието не е от лесните неща. Всъщност не да го намериш, да си го създадеш. И да обичаш.
Да обичаш ден след ден.
Да обичаш безкористно и истински.
Да обичаш ...
Прав си за едно, Сталка.
Тази наша човешка глупава нужда от привързаност.
И пагубните резултати от нея.
И отказването да го приемеш.
И спомените, и местата, и песните, и ароматите, и моментите, и следобедния дъждец сред тревите и розите в градинката. И караниците, и сдобряванията ....
Кога ще спре да боли?
Може би никога. Болката ще отслабне вероятно.
С времето... колкото и клиширано да звучи.
Но ще се затвори ли, ще зарасне ли празнината?
Не ми се вярва.
Струва ли кошмари и сълзи взривяващи се на повърхността без предупреждение?
Постоянно губим хора. Всички. Но понякога е прекалено тежко.
Понякога сърцето ти е разкъсано, понякога мозъкът ти затваря всичко.
За да оцелее. А сълзите, те си идват. Както си вървиш по улицата.
Както си пазаруваш. Както се разхождаш. Както изхвърляш боклука.
Както си слушаш някоя песен. Както си правиш ежедневни неща, защото твоят живот продължава.
Докато си минава времето.
Докато минават месеците, а на теб все не ти се вярва, че този човек го няма.
Все го чакаш всеки момент да се върне от екскурзия. Да отвориш вратата и той да е там.
Докато осъзнаваш, докато всичко избледнява. Докато намираш нови хора и нов твой човек. Докато четеш книга или взимаш душ. Винаги идват.
Какво още искаш да ми вземеш, живот?
Да намериш щастието не е от лесните неща. Всъщност не да го намериш, да си го създадеш. И да обичаш.
Да обичаш ден след ден.
Да обичаш безкористно и истински.
Да обичаш ...
Прав си за едно, Сталка.
Тази наша човешка глупава нужда от привързаност.
И пагубните резултати от нея.
И отказването да го приемеш.
И спомените, и местата, и песните, и ароматите, и моментите, и следобедния дъждец сред тревите и розите в градинката. И караниците, и сдобряванията ....
Кога ще спре да боли?
Може би никога. Болката ще отслабне вероятно.
С времето... колкото и клиширано да звучи.
Но ще се затвори ли, ще зарасне ли празнината?
Не ми се вярва.
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 2758
Блогрол