С името започва съществуването на нещата. В името е отразена тяхната същност. То е като думата – за различните неща има различни думи. Така че, на първо място, разбирането на едно нещо започва от разбирането на неговото име, на думата за него.

Ако си посетил Магура, един от основните въпроси, с който си си тръгнал, е бил за значението на името. То не звучи като част от българския език, изглежда, че е внесено отнякъде.

Българската наука услужливо се притича на помощ и дава обяснението, че Магура идва от румънския език, където то значи хълм. И наистина, в Румъния се намират стотици места, които носят това име. Толкова е лесно да повярваме, че чак ни се иска.

Обаче, в това обяснение има сериозни пукнатини. Първо, някога, много отдавна, територията на днешна Румъния е била част от българската държава и то в продължение на векове. И до ден днешен една трета от румънския език е български. Напълно естествено е много имена на местности да са останали от едно време, когато още румънски език не е съществувал, но е съществувал стар български език. Ето нещо в подкрепа на това твърдение. В румънската реч думата магура почти не се използва, самите румънци твърдят за нея, че е остаряла и отдавна е излязла от употреба. Те си имат друга дума за хълм. Какво разбираме от това? Разбираме, че румънците са заварили думата магура и, че пещерата не се казва така заради заемка от румънския език.

Има и други примери. Имена и местности Магура се срещат по много части на света, основно на Балканите и в средна Европа. Нима няколкото магури в Албания и Косово са кръстени от румънците? Или народите от средна европа разчитаха на румънския език, защото си нямат свои думи? Какво да кажем за Япония, Индия, Тибет, Бангладеш, че дори и за няколко страни от Северна Африка? И там ли думата магура идва от румънския език.

За разбирането на нещата се налага да разчитаме сами на себе си.

На първо място, силно разпространено е името Магурата, което е членувано от Магура. Знаем много добре, че членуваме само съществителни имена и това толкова силно е залегнало в съзнанието ни, че го правим спонтанно винаги, щом разпознаем съществително име. Не казваме Калоянът, например, но с лекота казваме водата. Изглежда, че някоя част на нашето съзнание въприема думата магура като съществително, а не като име.

Такива размисли ни отвеждат дори по-далеч. Напълно възможно е дори думата магура да е членуваното съществително магур. Тогава трябва да се обърнем към построението на думата. Като знаем, че в дълбоката древност сричките са били основният носител на информацията, то трябва да разгледаме думата от гледна точка на съставящите я срички.

Маг-ур е една твърде интересна дума. Маг е човек, който притежава знания и умения, той е образован и подготвен за някакъв род дейност. Както днес имаме магистри, така в древността е имало магове. Всъщност, думата магистър идва точно от маг.
Към днешна дата се настоява от науката, че думата маг идва от персийския език, което значи, че думата е била внесена тук. Но същата тази наука забравя, че на Балканите съществува думата мога, която в някои диалекти се изговаря като мог. Възможно ли е маг да е балканска дума, която е била пренесена в Персия и след това върната обратно с малко изменение? Възможно е. Защото преди края на Последния ледников период Черно море не е съществувало, а на негово място се е намирало много по-малко сладководно езеро. В равнините около него е живяла значително развитата Дунавска цивилизация, която е датирана от дванадесет хиляди години до шест хиляди години назад. Когато приключва Ледниковият период, ледовете се стопяват и нивото на океаните се покачва значително. Заради това Босфорът прелива и се образува Черно море, като този процес представлява истински потоп. Заради него високо развитото черноморско население бяга. Една от посоките на бягството е Близкият изток, където заселилите се хора основават шумерската цивилизация, а нейни по-късни наследници са Вавилон и Персия.

Така става ясно, че езиците в Близкия изток са повлияни от древни Балкански езици и думата маг не е вносна. Това е друга форма на думата мога. Смислово двете са напълно свързани. Маг е този, който знае и може.

Изясни се първата част на думата маг-ур. Сега интересното е какво значи Ур. От една страна, Ур е името на един аспектите на триединния бог-слънце в египетския пантеон. Трите аспекта там се казват Ур, Хор и Ра. От друга страна, знаем, че признатите за първи градове се намират пак в този Близък Изток, където се заселват Бежанците от Черноморието. Името на първия град е Ур, но освен него там са съществували и градовете Урук, Нипур и Шурупак. Наблюдаваме едно много любопитно и настоятелно повторение на сричката ур. Причината е, че тя значи място, обиталище, подредена човешка дейност, град.

Като се върнем на маг-ур, виждаме, че името значи градът на маговете, магът-бог, магът на Ур, обиталището на маговете или най-просто казано училището на маговете. Дали Магура действително е била древна школа на маговете? Това е напълно реалистично. Десетина хиляди години след изрисуването на рисунките, в югоизточната част на Балканите се създава Магнаурската школа. Възможно ли е това име да е повторение на името на древната магурска школа заради нейния изключителен престиж?

Когато четем маг-ур като училище на магове, разбираме защо думата е членувана непълно до магура, което значи училището. С това разбираме и защо в България никой не се казва Магура, докато това име е разпространено сред други народи. Това лично име се среща само в държавите, където Магура е и топоним, т.е. име на местност. Само в България Магура не е лично име. Това е напълно естествено заради подсъзнателната родова памет, в която магура е съществително и е неудачно за лично име. Никой не се казва Община, Площад, Чук или нещо подобно. В другите страни, където разбирането за същността на магура е изчезнало, името свободно е било възприето като лично име.

Сега е лесно да се върнем на разпространението на името по света. Най-гъсто името Магура се среща на Балканите и в Средна Европа, като концентрацията намалява с отиването на запад и на север. Ако погледнем картата на Европа, ще видим, че пещерата Магура се намира в центъра на Балканския полуостров. Това е идеалното разположение за образованието на околните територии. Големи пещери се намират на много места, но записите не са направени там, а са направени в пещера в центъра на полуострова.

Освен този прочит, може да се направи и друг, основан на обратното поделяне на думата. Вместо маг-ур, трябва се анализира значението на ма-гур. За да се разбере това, е нужно да се разкаже повече за друго.

Истинското име на Ноевия ковчег идва от шумерския език и то е магур. Гур значи род, потомство, с което разбираме, че става дума за потомството на Ма. Коя е Ма? В шумерския пантеон богинята на ума се Умма. В същото време в Магура са изобразени трите лица на богинята-майка, която чрез символиката си е свързана с Луната. За Луната се знае, че е свързана с душата и ума. Богинята-майка е свързана с ума, това е Умма, която тук се нарича само Ма, затова и думата майка започва със сричката ма.

Потомството, което е оцеляло чрез магур или Ноевият ковчег, е потомството на богинята-майка. И действително, Потопът, за който разказва Библията се е случил при образуването на Черно море, което причинява миграцията на древните балкански народи. Така разбираме и кое е потомството на Ма – това са хората от Балканите, които са оцелели при Потопа.

От една страна, магурът е съхранението на гените на това човечество, а от друга страна, магурът е съхраняването на техните познания, дадени им от богинята-майка Ма. Затова и магурът е школа за магове, защото преподава знанията, идващи от богинята на ума.

Магура може да се прочете и по трети начин. Според него, в основата на името е сричката гура, която значи учителка и така прочитаме Магура като Ма-учителката.

По-късно попаднах на още сведения. Робърт Морнинг Скай е провеждал проучвания относно общото начало на човешките езици и стига до извода, че човешките езици водят началото си от един извънземен език, по-точно от езика на Империята Орион, която се управлява от Царицата. Тяхната степен на развитие е толкова висока, че те имат същността на богове. Морнинг Скай е съставил речник на основни думи от техния език и в него името на Царицата в аспекта й на майка е Ма. Според същия речник сричката Ур, когато е наставка, значи „първият от всички и с най-голям чин“. Ма-Ур значи Изначалната майка.

Дори самите рисунки от пещерата говорят за същото. Там Богинята-майка е изобразена вечно бременна и раждаща всичко, включително действителността и хората. Тя ражда хората чрез създаването на жената, в чиято детеродна функция е втъкан символът Т, а той идва от единия аспект на Богинята-майка. Освен това, всички женски фигури е пещерата имат формата на съзвездието Орион. Вмешателството на една високоразвита цивилизация е добра причина в рисунките да се съдържат сложни знания за Слънчевата система, за енегриите, химическите елементи, анатомията, магическото изкуство, пространството и т.н. Това хипотетично вмешателство помага да се разбере и защо рисунките са толкова сложни – в тях са вплетени геометрически пропорции, а също откъде идва усещането за нещо нечовешко в тях, мислещо по много различен начин от нас.

Ако наистина хората на Балканите са били повлияни, това дава разбиране защо за тях е било създадено училището магур.

Това може да е пълноценно обяснение защо името точно на тази пещера никога не е било променяно от никой народ, нито времето му е повлияло – защото то е по-древно от човека.

Накрая, да се върнем на разпространението на името Магура по света. Ясно стана защо то се среща най-вече на Балканите и в Средна Европа. Далеч на изток то е отишло с цивилизационните военни походи на древния балкански владетел Дионис, който стига чак до Индия и Китай. Той разнася магурските познания по света, като с това създава просветлено човечество и заради огромните си заслуги е обявен за бог. Разпространението на името Магура на изток следва пътя на цивилизационния поход на Дионис. Това е и причината няколко хилядолетия по-късно Александър Велики да постигне огромните си успехи, защото хората там са го очаквали и с готовност са се присъединявали към него.

Името Магура е твърде особено и съдържа в себе си няколко верни прочита. Такива думи рядко се срещат, ако изобщо има други с това качество.
Ако се чудите къде да отидете тази година, не пропускайте Белоградчик. Благодарение на работата ми сега Белоградчишките скали вече не са само едно имагинерно понятие, ами се състоят от конкретни места и обекти, които са достатъчни за поне 5 дни обиколки. Посетете ги сами с помощта на Езотеричната карта на Белоградчишките скали, от която можете да си направите файл за gps, или пък се обърнете към мен за съдействие. Моите Белоградчишки турове през 2017 година.

Кирил Кирилов

 

.

Поздравления! Не спирай да копаеш и ще стигнеш и до кокала, и до кучето! Вдъхновяваш ме изключително много, а и не само мен. Благодаря ти!