Постинг
03.09.2009 20:44 -
ШПИОНИ И РАЗУЗНАВАЧИ
Автор: zaprehoda
Категория: Бизнес
Прочетен: 9583 Коментари: 8 Гласове:
Последна промяна: 03.09.2009 20:45
Прочетен: 9583 Коментари: 8 Гласове:
13
Последна промяна: 03.09.2009 20:45
Все отлагам да напиша за шпионските приключения на другаря Яков – дойде обаче моментът.
Давид Яков ми беше класен в пловдивската Руска гимназия.
Беше мечтал да стане морски офицер и малко преди да се реализира мечтата му, му обяснили кратко и ясно, че евреи като него нямат бъдеще в българската армия.
Тогава арабите бяха наши приятели, а Израел – враг.
„Ех, да можем да направим в Близкия изток една арабска Куба” – мечтаеше един от нашите началници в казармата.
Арабска Куба не можахме да направим, но с каквото можехме – помагахме.
Включително с шпионска информация.
Другарят Яков не само беше евреин, но имаше и роднини в Израел – баща и брат. Твърдеше, че били комунисти, но кой да направи проверка.
Десетина години след като завърших, срещнах любимия си учител на улицата. Разприказвахме се и тъй като очевидно имахме много да си кажем, го поканих вкъщи.
Говорихме дълго, спомням, че по едно време старият учител се разплака. Но освен, че плакахме, много и се смяхме. На шпионските му приключения.
От Израел му се обадили, че баща му е тежко болен и нищо не се знае… Подал си Яков документите за виза, но на момента му отказали. Не пускали във вражески държави.
Сетил се учителят, че сред неговите ученици е и синът на Генерала - става дума за шефът на пловдивското РДВР. И решил да се възползва от връзката.
- Абсурд – казал Генералът.- Забраната е пълна. Това, че баща ти и брат ти са комунисти, не играе никаква роля.
Тръгнал си тъжен другарят Яков, но на вратата Генералът се сетил нещо и го спрял.
- Има една вратичка. Що не те направим шпионин?
Нямало как – другарят Яков се съгласил. Седнали двамата и почнали да умуват каква да бъде шпионската мисия.
- Измислих – казал по едно време вербовчикът.- Ще намериш начин да огледаш ядрения им реактор в пустинята Негев. И после ще опишеш видяното с думи. Това е всичко.
Сложил Генералът параф върху молбата, но сега пък израелците започнали да бавят визата. То от километри било ясно, че Давид Яков е станал шпионин – след като бързо-бързо са му дали изходна виза.
В крайна сметка го пуснали, видял човекът роднините си, започнал да се вижда краят на гостуването и дошъл моментът, когато гостът трябвало да признае на брат си, че има да изпълнява шпионска мисия – па макар и фиктивна.
- Фасулска работа – успокоил го брат му.- Вземаш от пазара автобус номер 4, броиш 7 спирки и на осмата слизаш – тя е точно в пустинята пред реактора.- Оглеждаш, каквото можеш да видиш, и след 10 минути се качваш на следващия автобус.
Всичко тръгнало по план. Българският шпионин оглеждал пустинята Негев през прозореца, броял спирките, след седмата се надигнал и се приготвил да слиза.
В този момент обаче зад него се изправил някакъв друг пътник, навел се над ухото му и прошепнал:
- Не ви съветвам да слизате на тази спирка.
Другарят Яков разбрал, че е разкрит. Което и докладвал при завръщането си в Пловдив…
Предполагам, че хиляди българи е трябвало да се съгласят да станат шпиони – за да ги пуснат в чужбина.
Ако другарят Яков беше жив и беше останал в България, сега щеше да бъде заклеймен като агент на Първо или Второ главно.
Когато се пътуваше с групи обаче, нямаше нужда да се вербуват хора – към групите прикрепяха професионалисти.
При всяко гостуване на опера, театър, танцов състав в групата се включваше и едно ченге. То се маскираше пред домакините като певец, музикант, а най-често като журналист.
Имаше ченгета, които пътуваха така по пет-шест пъти в годината. Обиколиха света.
А аз бях на 23 години, когато за пръв път минах границата. Полски студентски съюз беше поканил четирима души от Студентския киноклуб, където членувах, беше голяма борба за четирите места, но в крайна сметка се оказа, че ще пътуват от нас само трима. Четвъртият щял да бъде от „ЦК на ДКМС”.
Дойде един червендалест млад селяндур, който слухтеше как си говоря с полякините за изкуство. Още на втория ден ме извика на разговор и ме предупреди да не излагам България. Бил съм казал, че у нас не се издават Кафка и Йонеско. Щял да докладва, щом се върнем в София.
Уплаших се и реших да изпълня разпореждането безпрекословно.Когато полякините ми задаваха опасни въпроси, аз просто прекъсвах разговора и започвах да целувам ръка. И не само ръка.
А ченгето от ЦК не можа и ръка да хване – за всеобща радост.
Най-страшното обаче беше да не ме вербуват западните служби – когато за пръв и последен път минах Желязната завеса.
Бях изчел стотици книги, в които се описваш как всеки българин, който се озовава на Запад, бива атакуван със съблазнителни предложения – подаръци, пари, жени. И веднъж хванеш ли се – няма изход.
Ами ако ми предложат да работя в Свободна Европа?
Бях почти сигурен, че това ще се случи. Започнах да обмислям варианта да стана двоен шпионин – хем да приема предложението, хем да пращам информация на нашите.
След години щях да се върна и да напиша книга – като полския капитан Чехович.
Спомням си, че в популярната на времето книга на полския шпионин /впрочем „шпиони” бяха западняците, нашите бяха „разузнавачи”/ човекът отговаряше на въпроса кой е бил най-трудният му момент в разузнаваческата дейност.
Капитанът откровено признаваше:”Когато получих първата си заплата в „Свободна Европа”. Толкова пари не бях виждал никога.”
Десет дни чаках в Западен Берлин някой да се сети за мен, да ми предложи онази голяма заплата в марки, но нищо не се случи и се върнах с чиста съвест.
От книгите и филмите знаехме, че империалистическите шпиони са навсякъде. Те правеха карти за своите бомбардировачи, които рано или късно щяха да ни нападнат, планираха диверсионни актове – как да отровят язовирите, примерно, и какво ли още не.
Трябваше да бъдем нащрек.
И през 85-а в съблекалнята на банята в Павел баня стоеше надпис „Внимавай какво говориш – врагът дебне”.
Прочетох надписа и се огледах – кое ли от голите тела беше на прикрит слухтящ шпионин. За всеки случай не си отворих устата през цялото време.
Когато постъпих на работа в Радиотелевизионния център в Пловдив десетина години преди това, с изненада установих, че рецензията ми за филма „Снаха” по едноименната творба на Георги Караславов трябва да бъде прочетена от специален човек, който – ако не открие нищо смущаващо, да удари печат: „МАТЕРИАЛЪТ НЕ СЪДЪРЖА ВОЕННА И ДЪРЖАВНА ТАЙНА”. Без този печат не можеше да се коментира даже мач на живо.
По-късно ми попадна списъкът на тайните. Това, че се забраняваше да се споменават номерата на военните поделения, беше обяснимо. Нямахме право обаче да снимаме по гарите – защото врагът може да гледа българска телевизия и да преброи броят на коловозите. След което да изчисли пропусквателната способност на гарата – съответно колко мобилизирани войници може да бъдат извозени на денонощие при една война.
Не можехме да снимаме и мостове – врагът можеше да изчисли колко взрив да сложи и на кое място точно, за да може да разруши най-лесно и бързо моста.
Веднъж гордо написах, че стената на новия тогава язовир „Антонивановци” е „най-голямата на Балканския полуостров”.
Зачеркнаха ми ги – подсещал съм така врага да си донесе повече взрив…
Дойде обаче 10 ноември и сами се подарихме на империалистите – с гарите, мостовете, язовирните стени и печатите на държавната тайна.
Язък за хубавата ни държава.
Толкова години си я пазихме, а накрая ни я взеха без бой.
БЮРЕКОВ – НОВИЯТ ПОЛИТИЧЕСКИ ПРОЕКТ НА К...
ТРАКИЙСКОТО СКАЛНО СВЕТИЛИЩЕ ДО СЕЛО ДРУ...
Актрисите от „Малки сладки лъжкини” свал...
ТРАКИЙСКОТО СКАЛНО СВЕТИЛИЩЕ ДО СЕЛО ДРУ...
Актрисите от „Малки сладки лъжкини” свал...
"Язък за хубавата ни държава.Толкова години си я пазихме, а накрая ни я взеха без бой." Поздрави!!
цитирай
2.
анонимен -
.VASILISQNISGERMANIQ
04.09.2009 00:17
04.09.2009 00:17
PREKRASNO OPISANO....SAMO ZA SPORTISTITE
GRANICITE BQHA OTVORENI BUKVALNO....AZ NAPRIMER DALGI GODINI IMAH MEJDUNARODEN PASPORT...KOITO STOESCHE V MENE I VATRE PISCHESCHE CHE E VALIDEN ...ZA EVROPA,AZIQ,AFRIKA,AMERIKA.....
NAISTINA VINAGI V GRUPITE ZA CHUJBINA...
MEJDU MNOGOTO VODACHI IMASCHE I NEIZVESTNI MUCUNI...NIKOI NE SI SPOMNQM DA E ISKAL DA BQGA V CHUJDENECIQ....SLED PREVRATA 1989...
TOVA BESCHE PARVATA MI MISAL...
цитирайGRANICITE BQHA OTVORENI BUKVALNO....AZ NAPRIMER DALGI GODINI IMAH MEJDUNARODEN PASPORT...KOITO STOESCHE V MENE I VATRE PISCHESCHE CHE E VALIDEN ...ZA EVROPA,AZIQ,AFRIKA,AMERIKA.....
NAISTINA VINAGI V GRUPITE ZA CHUJBINA...
MEJDU MNOGOTO VODACHI IMASCHE I NEIZVESTNI MUCUNI...NIKOI NE SI SPOMNQM DA E ISKAL DA BQGA V CHUJDENECIQ....SLED PREVRATA 1989...
TOVA BESCHE PARVATA MI MISAL...
Настръхвам четейки Ви... Не мога да повярвам, че до такава степен са били издигани граници и налагани ограничения... Сигурно се е дишало тежко по онова време, стремейки се дори да не кихнеш на неправилното място.
цитирай
4.
анонимен -
.VASILISQNISGERMANIQ
04.09.2009 12:52
04.09.2009 12:52
GRANICI IMASCHE I OGRANICHENIQ SASCHTO..
NO TE SE SPAZVAHA TOLKOVA.....KOLKOTO
I SEGA...
цитирайNO TE SE SPAZVAHA TOLKOVA.....KOLKOTO
I SEGA...
„Внимавай какво говориш – врагът дебне”.:)))
цитирай
6.
анонимен -
Василис-не лъжи!
05.09.2009 10:48
05.09.2009 10:48
Граници имаше и достъпа беше изключително труден до чужбина.Включително и до разни братски социалистически страни,като титова СФР Югославия.За тебе като спортист може и да не е имало,но мнозинството хора от простолюдието беше абсурд да идат в чужбина.До страни пък от вражеския империалистически лагер :))) -още по-трудно.
цитирай
7.
анонимен -
Давид Яков - преподаваше ми по ма...
28.05.2010 20:51
28.05.2010 20:51
Давид Яков - преподаваше ми по математика.
Прекрасен човек и учител !
цитирайПрекрасен човек и учител !
8.
анонимен -
Glopak e tozi koito e napisal
19.07.2010 16:40
19.07.2010 16:40
gluposti natarkaleta nisto v tazi statia ne evarno. Glopak e tozi koito e napisal/
Vsi4ko v statiata e laza s isklo4enie na imeto
цитирайVsi4ko v statiata e laza s isklo4enie na imeto
Търсене