Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
03.09.2009 20:44 - ШПИОНИ И РАЗУЗНАВАЧИ
Автор: zaprehoda Категория: Бизнес   
Прочетен: 9583 Коментари: 8 Гласове:
13

Последна промяна: 03.09.2009 20:45

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
  Все отлагам да напиша за шпионските приключения на другаря Яков – дойде обаче моментът. Давид Яков ми беше класен в пловдивската Руска гимназия. Беше мечтал да стане морски офицер и малко преди да се реализира мечтата му, му обяснили кратко и ясно, че евреи като него нямат бъдеще в българската армия. Тогава арабите бяха наши приятели, а Израел – враг. „Ех, да можем да направим в Близкия изток една арабска Куба” – мечтаеше един от нашите началници в казармата. Арабска Куба не можахме да направим, но с каквото можехме – помагахме. Включително с шпионска информация. Другарят Яков не само беше евреин, но имаше и роднини в Израел – баща и брат. Твърдеше, че били комунисти, но кой да направи проверка. Десетина години след като завърших, срещнах любимия си учител на улицата. Разприказвахме се и тъй като очевидно имахме много да си кажем, го поканих вкъщи. Говорихме дълго, спомням, че по едно време старият учител се разплака. Но освен, че плакахме, много и се смяхме. На шпионските му приключения. От Израел му се обадили, че баща му е тежко болен и нищо не се знае… Подал си Яков документите за виза, но на момента  му отказали. Не пускали във вражески държави. Сетил се учителят, че сред неговите ученици е и синът на Генерала - става дума за шефът на пловдивското РДВР. И решил да се възползва от връзката. -         Абсурд – казал Генералът.- Забраната е пълна. Това, че баща ти и брат ти са комунисти, не играе никаква роля. Тръгнал си тъжен другарят Яков, но на вратата Генералът се сетил нещо и го спрял. -         Има една вратичка. Що не те направим шпионин? Нямало как – другарят Яков се съгласил. Седнали двамата и почнали да умуват каква да бъде шпионската мисия. -         Измислих – казал по едно време вербовчикът.- Ще намериш начин да огледаш ядрения им реактор в пустинята Негев. И после ще опишеш видяното с думи. Това е всичко. Сложил Генералът параф върху молбата, но сега пък израелците започнали да бавят визата. То от километри било ясно, че Давид Яков е станал шпионин – след като бързо-бързо са му дали изходна виза. В крайна сметка го пуснали, видял човекът роднините си, започнал да се вижда краят на гостуването и дошъл моментът, когато гостът трябвало да признае на брат си, че има да изпълнява шпионска мисия – па макар и фиктивна. -   Фасулска работа – успокоил го брат му.- Вземаш от пазара автобус номер 4, броиш 7 спирки и на осмата слизаш – тя е точно в пустинята пред реактора.- Оглеждаш, каквото можеш да видиш, и след 10 минути се качваш на следващия автобус. Всичко тръгнало по план. Българският шпионин оглеждал пустинята Негев през прозореца, броял спирките, след седмата се надигнал и се приготвил да слиза. В този момент обаче зад него се изправил някакъв друг пътник, навел се над ухото му и прошепнал: - Не ви съветвам да слизате на тази спирка. Другарят Яков разбрал, че е разкрит. Което и докладвал при завръщането си в Пловдив… Предполагам, че хиляди българи е трябвало да се съгласят да станат шпиони – за да ги пуснат в чужбина. Ако другарят Яков беше жив и беше останал в България, сега щеше да бъде заклеймен като агент на Първо или Второ главно. Когато се пътуваше с групи обаче, нямаше нужда да се вербуват хора – към групите прикрепяха професионалисти. При всяко гостуване на опера, театър, танцов състав в групата се включваше и едно ченге. То се маскираше пред домакините като певец, музикант, а най-често като журналист. Имаше ченгета, които пътуваха така по пет-шест пъти в годината. Обиколиха света. А аз бях на 23 години, когато за пръв път минах границата. Полски студентски съюз беше поканил четирима души от Студентския киноклуб, където членувах, беше голяма борба за четирите места, но в крайна сметка се оказа, че ще пътуват от нас само трима. Четвъртият щял да бъде от „ЦК на ДКМС”. Дойде един червендалест млад селяндур, който слухтеше как си говоря с полякините за изкуство. Още на втория ден ме извика на разговор и ме предупреди да не излагам България. Бил съм казал, че у нас не се издават Кафка и Йонеско. Щял да докладва, щом се върнем в София. Уплаших се и реших да изпълня разпореждането безпрекословно.Когато полякините ми задаваха опасни въпроси, аз просто прекъсвах разговора и започвах да целувам ръка. И не само ръка. А ченгето от ЦК не можа и ръка да хване – за всеобща радост. Най-страшното обаче беше да не ме вербуват западните служби – когато за пръв и последен път минах Желязната завеса. Бях изчел стотици книги, в които се описваш как всеки българин, който се озовава на Запад, бива атакуван със съблазнителни предложения – подаръци, пари, жени. И веднъж хванеш ли се – няма изход. Ами ако ми предложат да работя в Свободна Европа? Бях почти сигурен, че това ще се случи. Започнах да обмислям варианта да стана двоен шпионин – хем да приема предложението, хем да пращам информация на нашите. След години щях да се върна и да напиша книга – като полския капитан Чехович. Спомням си, че в популярната на времето книга на полския шпионин /впрочем „шпиони” бяха западняците, нашите бяха „разузнавачи”/ човекът отговаряше на въпроса кой е бил най-трудният му момент в разузнаваческата дейност. Капитанът откровено признаваше:”Когато получих първата си заплата в „Свободна Европа”. Толкова пари не бях виждал никога.” Десет дни чаках в Западен Берлин някой да се сети за мен, да ми предложи онази голяма заплата в марки, но нищо не се случи и се върнах с чиста съвест. От книгите и филмите знаехме, че империалистическите шпиони са навсякъде. Те правеха карти за своите бомбардировачи, които рано или късно щяха да ни нападнат, планираха диверсионни актове – как да отровят язовирите, примерно, и какво ли още не. Трябваше да бъдем нащрек. И през 85-а в съблекалнята на банята в Павел баня стоеше надпис „Внимавай какво говориш – врагът дебне”. Прочетох надписа и се огледах – кое ли от голите тела беше на прикрит слухтящ шпионин. За всеки случай не си отворих устата през цялото време. Когато постъпих на работа в Радиотелевизионния център в Пловдив десетина години преди това, с изненада установих, че рецензията ми за филма „Снаха” по едноименната творба на Георги Караславов трябва да бъде прочетена от специален човек, който – ако не открие нищо смущаващо, да удари печат: „МАТЕРИАЛЪТ НЕ СЪДЪРЖА ВОЕННА И ДЪРЖАВНА ТАЙНА”. Без този печат не можеше да се коментира даже мач на живо. По-късно ми попадна списъкът на тайните. Това, че се забраняваше да се споменават номерата на военните поделения, беше обяснимо. Нямахме право обаче да снимаме по гарите – защото врагът може да гледа българска телевизия и да преброи броят на коловозите. След което да изчисли пропусквателната способност на гарата – съответно колко мобилизирани войници може да бъдат извозени на денонощие при една война. Не можехме да снимаме и мостове – врагът можеше да изчисли колко взрив да сложи и на кое място точно, за да може да разруши най-лесно и бързо моста. Веднъж гордо написах, че стената на новия тогава язовир „Антонивановци” е „най-голямата на Балканския полуостров”. Зачеркнаха ми ги – подсещал съм така врага да си донесе повече взрив… Дойде обаче 10 ноември и сами се подарихме на империалистите – с гарите, мостовете, язовирните стени и печатите на държавната тайна. Язък за хубавата ни държава. Толкова години си я пазихме, а накрая ни я взеха без бой.          



Гласувай:
13



1. tota - Да....
03.09.2009 21:42
"Язък за хубавата ни държава.Толкова години си я пазихме, а накрая ни я взеха без бой." Поздрави!!
цитирай
2. анонимен - .VASILISQNISGERMANIQ
04.09.2009 00:17
PREKRASNO OPISANO....SAMO ZA SPORTISTITE
GRANICITE BQHA OTVORENI BUKVALNO....AZ NAPRIMER DALGI GODINI IMAH MEJDUNARODEN PASPORT...KOITO STOESCHE V MENE I VATRE PISCHESCHE CHE E VALIDEN ...ZA EVROPA,AZIQ,AFRIKA,AMERIKA.....
NAISTINA VINAGI V GRUPITE ZA CHUJBINA...
MEJDU MNOGOTO VODACHI IMASCHE I NEIZVESTNI MUCUNI...NIKOI NE SI SPOMNQM DA E ISKAL DA BQGA V CHUJDENECIQ....SLED PREVRATA 1989...
TOVA BESCHE PARVATA MI MISAL...
цитирай
3. night - Настръхвам четейки Ви. . . Не мога да ...
04.09.2009 12:47
Настръхвам четейки Ви... Не мога да повярвам, че до такава степен са били издигани граници и налагани ограничения... Сигурно се е дишало тежко по онова време, стремейки се дори да не кихнеш на неправилното място.
цитирай
4. анонимен - .VASILISQNISGERMANIQ
04.09.2009 12:52
GRANICI IMASCHE I OGRANICHENIQ SASCHTO..
NO TE SE SPAZVAHA TOLKOVA.....KOLKOTO
I SEGA...
цитирай
5. bovari - :)
04.09.2009 19:50
„Внимавай какво говориш – врагът дебне”.:)))
цитирай
6. анонимен - Василис-не лъжи!
05.09.2009 10:48
Граници имаше и достъпа беше изключително труден до чужбина.Включително и до разни братски социалистически страни,като титова СФР Югославия.За тебе като спортист може и да не е имало,но мнозинството хора от простолюдието беше абсурд да идат в чужбина.До страни пък от вражеския империалистически лагер :))) -още по-трудно.
цитирай
7. анонимен - Давид Яков - преподаваше ми по ма...
28.05.2010 20:51
Давид Яков - преподаваше ми по математика.
Прекрасен човек и учител !
цитирай
8. анонимен - Glopak e tozi koito e napisal
19.07.2010 16:40
gluposti natarkaleta nisto v tazi statia ne evarno. Glopak e tozi koito e napisal/
Vsi4ko v statiata e laza s isklo4enie na imeto
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: zaprehoda
Категория: Бизнес
Прочетен: 9455160
Постинги: 999
Коментари: 6456
Гласове: 8615
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031